В края на XIX век единственият обект в София, който разполагал с генератор на електричество, била пивоварната фабрика на братя Прошек. По това време в царския дворец си светели с газени лампи и свещи. При балове и тържествени случаи обаче от Прошековата фабрика прокарвали кабел, за да светне и в двореца и така освен придворни доставчици на бира двамата братя чехи ставали и снабдители с ток за княжеските покои. По ирония на съдбата днес, около 120 години по-късно, най-коментираната тема в София е за бизнеса на една чешка компания, която снабдява с ток не само столицата, но и цяла Западна България.
Иржи Прошек идва в България още преди Освобождението. Той работи като инженер в железницата на барон Хирш, а в свободното си време подпомага активно революционната организация на Левски, като пренася кореспонденцията на комитетите и ги снабдява с оръжие. По време на Руско-турската война чешкият инженер демонтира без основателна причина част от релсовия път край Одрин и така забавя придвижването на войските на Сюлейман паша към Шипченския проход.
След Освобождението в България идва и по-малкият брат на Иржи Прошек – Теодор. Двамата развиват бурна предприемаческа дейност. Братя Прошек са инициатори и
двигатели на редица индустриални проекти –
за построяване на тухларница, завод за порцелан, фабрика за каолин. Създатели са на Придворната печатница – по това време единствена в София, която печата всички вестници в Княжеството. Освен това те са автори на идейния проект за Варненското пристанище, а заедно с чешкия архитект Антонин Колар – и на първите градоустройствени планове на София. Братята Прошек са създатели на дружеството „Славянска беседа”, както и на Българското инженерно-строително дружество, по тяхна инициатива е издигнат първият паметник в столицата – на Васил Левски. Тяхна заслуга е и построяването на Лъвов и Орлов мост в София, като проектант и на двата обекта е братовчед им Вацлав Прошек.
Но най-прочутият обект на братя Прошек е пивоварната, която заработва през 1884 г. на парцела срещу днешната сграда на БНТ в София. Фабриката притежава модерни за времето си системи за бутилиране и за пълнене на бурета с бира. Десетилетия наред Прошековото пиво е любимо на софиянци, а освен това печели награди от международни изложения. Година преди да заработи фабриката на братята Прошек, техният сънародник Франц-Ф
рантишек Милде започва да произвежда бира в Шумен и много скоро завладява целия пазар в Североизточна България. Плод на чешкото предприемачество са и прочутите захарни заводи в Горна Оряховица, построени в навечерието на Балканската война от Рудолф Пицка.
В първите десетилетия след Освобождението в България работят много чешки инженери и предприемачи. Макар до 1918 г. чехите да нямат собствена държава (техните земи са в Австро-Унгарската империя), те са несъмнено най-напредналият в икономическо отношение славянски народ, поради което се ползват с висок престиж в очите на българите.
След Втората световна война България и Чехословакия стават част от Източния блок и си сътрудничат в рамките на доминирания от Москва Съвет за икономическа взаимопомощ. Рухването на комунизма през 1989 г. отприщва предприемаческия дух на чехите. Под ръководството на Вацлав Клаус страната прави бърз преход към пазарна икономика. Днес Чехия има
силно развита индустрия и най-ниската безработица в ЕС
– под 3%. При население от 10,5 млн. души страната има брутен вътрешен продукт от малко над $200 млрд. – почти четири пъти повече от българския.
Още в края на 90-те години на обществената сцена в Чехия изпъкват фигурите на могъщи олигарси. В последната класация на сп. „Форбс” за най-богатите хора по света присъстват седем чешки милиардери. Активите на най-богатия чех Петър Келнер са оценени от списанието на $12,2 млрд., с което той е много близко до челната стотица на най-заможните хора в света. Преди седмица стана известно, че Келнер купува българската „Нова телевизия” за 185 млн. евро, пред приключване е и сделката, с която той ще придобие активите на норвежкия мобилен оператор „Теленор” в България, Сърбия и Черна гора.
Още по-интересна и противоречива е
фигурата на Андрей Бабиш,
който има $3,4 млрд.
От няколко години той е и политик, беше финансов министър, а през есента на 2017 г. неговата партия спечели най-много гласове на парламентарните избори и Бабиш стана министър-председател. Междувременно срещу него се води разследване за злоупотреба с пари от фондовете на ЕС, заради което парламентът свали имунитета му. В светлината на това разследване през януари т.г. правителството на Бабиш загуби поискан вот на доверие и в момента той е премиер в оставка. Въпреки това президентът Милош Земан възложи мандат за съставяне на нов кабинет отново на Бабиш и сега той води тежки преговори за формиране на мнозинство. Любопитно е, че по народност чешкият премиер е словак (роден е в Братислава), бил е член на комунистическата партия и агент на чехословашките тайни служби – нещо, което той дълго време отричаше и оспорваше в съда, но през януари т.г. загуби делото.
В момента чешката политическа сцена е може би най-екзотичната в цяла Европа. Четири от петте партии с най-висок резултат на парламентарните избори през есента на м.г. могат да бъдат определени като антисистемни. Формацията на Бабиш е етикирана от мнозина колеги политолози като популистка, на трето място пък е Пиратската партия, на четвърто – антиимигрантска партия, оглавявана от лидер на име Томио Окамура (баща му е японец), а на пето – комунистите, които в Чехия дори не са си сменили името.
Чешките бизнесмени и държавни компании присъстват много активно в българската икономика след 1989 г. За 2017 г.
двустранната търговия е за над 2 млрд. лв.
като търговският баланс за нашата страна отрицателен – минус 228 млн. лв.
По официални данни в периода 1996–2016 г. чешките инвестиции в България са за 1,41 млрд. евро. Впоследствие част от инвеститорите се изтеглят и към 2017 г. нетният резултат е 621,8 млн. евро. През 2004 г. компанията ЧЕЗ, в която чешката държава има 63%, купува за 281 млн. евро 67% от трите енергоразпределителни дружества в Западна България и ги обединява. Две години по-късно ЧЕЗ придобива и ТЕЦ „Варна” за 206 млн. евро. Частната чешка компания „Енерго-про” пък доставя ток в Североизточна България след като през 2012 г. купува местното електроразпределително дружество.
Както и да завърши сагата с продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ, тя ще зависи и от два фактора, над които България няма влияние – нестабилната политическа обстановка в Прага и желанието на частните акционери в компанията да бъде постигната най-добра възможна цена.
