Приближаваме се до целта у нас да има жена генерал, казва председателят на Сдружението на жените военнослужещи
– Полковник Митева, намери ли вече българската жена своето място в армейския строй?
– Колкото го е намерила, толкова и продължава да го търси все още. Има за преодоляване стереотипи, които са залегнали дълбоко в нашето патриархално общество. И жените преодоляват всеки ден това отношение с работата и професионализма си. Напоследък взаимодействаме с колегите от МВР. Те имат доста по-широко представителство на жени в системата. Не, че се сравняваме, но имаме още какво да постигнем. Въпреки че за жените във Въоръжените сили (ВС) изникват и допълнителни проблеми предвид детеродната им функция – такива едни тежки въпроси за командирите на военни формирования. Винаги съм казвала, че заедно трябва да намерим работещ механизъм как това да се преодолее.
– Какъв е процентът на жените – военнослужещи във ВС?
– Към момента България е в златната среда от страните –членки на НАТО. Делът на дамите под пагон в армията е 15,1 процента. В момента обобщаваме статистика с доклад за 2017 г. В скоро време информацията ще бъде предоставена на Алианса в рамките на работата на Комитета на НАТО по въпросите на равнопоставеността.
– Продължават ли жените да проявяват интерес към служба във войската?
– Основанията на българката да участва във ВС не са намалели, в това съм убедена. Предвид неосъвремененото заплащане на доходите на военнослужещите то даже процентно се засилва. Не е тайна фактът, че в професии, които са ниско заплатени, обикновено преобладават жените. Така че засилването на участието на жените във ВС е сигурен сигнал, че доходите не са на съответното ниво за съжаление. Интересът не е стихнал, отварят се все повече специалности. Тази година ще отбележим 30 години от постъпването на първите жени в НВУ „Васил Левски”, към онзи момент – ВНВУ. Сдружението на жените военнослужещи е представило на министъра проект за тържествено отбелязване на тази годишнина и той е одобрен. Тази дата ще бъде отбелязана с някоя от нашите инициативи, насочени към младите хора. Ще има и тържествено събитие, на което да се чуе, че не от вчера има жени във ВС.
– На какви позиции предимно служат дамите в униформа в БА?
– Най-предпочитани продължават да бъдат специалностите, свързани с логистичното осигуряване. Там е най-високият процент – в логистиката, комуникациите, служби, които също са свързани с дежурства, но не с такава тежка физическа натовареност. Най-занижен е интересът към Силите за специални оперции, тъй като там са много физически натоварени. Изисква се специална физическа подготовка, за да си част от екипа, да си част от тактическата група, да носиш наравно с колегите си своето бойно снаряжение. Има засилен интерес към отскоро отворилите се специалности във ВВС за летци пилоти, в това число и в изтребителната авиация. Но не трябва да крием, че там имаме много силна стагнация от това, че жена би могла да се справи адекватно и с управлението на изтребителите. Не поради физически причини, а заради остарели схващания, че след като жената роди, ще й трябва повече време да възстанови летателната си подготовка.
– Споменавате въпросите, свързани с майчинството на жените военнослужещи. Това ли е основният проблем за тях в армията?
– Лично като жена не смятам, че това е проблем. Това е една абсолютно нормална физиологична възможност, която те прави пълноценен като личност. Бих посмяла да твърдя, че същото важи и за един мъж, който би искал да стане родител. Неслучайно миналата година беше приета законовата промяна да разширим правата на мъжете военнослужещи да ползват в по-широки граници бащинство. Защото да бъдеш родител е отговорност. Това е най-сложната професия. Трябва да работим по-активно за осъвременяване на националното законодателство. Навсякъде в НАТО и ЕС това са отработени политики и практики.
– Как мъжете в армията отстъпват територия на жените? Има ли случаи на дискриминация?
– В изминалите години имаше ярки случаи на дискриминация и вие, медиите, сте запознати с някои от тях. Но с успешната работа на МО и Сдружението на жените военнослужещи и след като вече има няколко осъдени и загубили работата си командири, тези негативни практики са почти неутрализирани. Винаги има неформално отношение и то е валидно и за жените, и за мъжете във ВС – относно тяхното кадрово развитие, за това, което ги вълнува в ежедневието им. Е, ние, жените, сме по-чувствителни, защото системата не е съобразена с нас – например камуфлажната бойна униформа не е съобразена, че има и жени. Все още обсъждаме това с колегите, които отговарят за този въпрос. Но мисля, че когато има колективен дух и желание за диалог, когато работим с цел постигане на поставените задачи, всички печелим.
– Кога във ВС ще има жена генерал?
– България се приближава до постигането на тази цел. Вече има стабилно присъствие на жени полковници, с което се гордеем. Ако допреди няколко години говорихме, че има 14–15 жени подполковници, вече можем да изброим повече от 5–6 жени полковници. С гордост мога да заявя, че в генералщабното класно във ВА „Г. С. Раковски” се обучава на стратегическо ниво първата жена полковник. Така че вървим към постигането на тази заветна цел.
– Имате ли в сдружението данни колко са семействата, в които и жената, и мъжът са военнослужещи?
– Все още не водим такава статистика. Но държа да подчертая, че тези семейства на военнослужещи в много аспекти на социалната политика, водена от МО, са ощетени. За тези семейства не се предвиждат допълнителни бонуси и практики, които да те карат да се гордееш, че и двамата сте военнослужещи. Дори е много трудно, ако примерно единият замине на мисия. Единственото, което извоювахме преди време, е да не може двамата едновременно да бъдат изпращани на мисии в различни точки на света. Единият задължително трябва да остане в страната. Това е важно, особено ако имат и деца. Към момента всичко се решава неформално. А би могло да има официална политика по този въпрос. В нормативните документи на другите армии има цели глави със специални практики и политики, които подкрепят тези семейства. У нас това, което МО успя да съхрани – детските градини, е изключително позитивна практика. Много малко държави имат такъв тип грижа за семействата, за децата на военнослужещите.
– В какви основни посоки работи сдружението?
– Следим диалога в България относно прилагане на европейските документи, свързани с равнопоставеността. Продължаваме с нашите активни предложения към МО по реализация на конкретни проекти. Надяваме се тази година съвместно с вестник „Българска армия” да възстановим конкурса за поезия „Димчо Дебелянов”, който не успяхме да реализираме миналата година по обективни причини. Но сега ще го направим заедно с литературния конкурс за къс военен разказ „Йордан Йовков”.
