Богомил Вълков
Откакто има хора на тази земя, има и оръжия. И открай време е имало опити за забраната на някои от тях. Омир пише, че древните гърци възприемали неодобрително лъка, наричайки го оръжието на страхливците. Римските папи пък безуспешно са заклеймявали използването на арбалета. Но чак в 20 век някои видове оръжия вече са забранени за използване.
Куршумите дум-дум
Колкото и да е странно, куршумите с изпилен кух връх са наречени така, защото са били разработени в британска оръжейна фабрика, разположена в работническото предградие на Калкута Дум-дум.
Куршумите, известни още като експанзивни, изглеждат като цвете, но причиняват ужасяващи рани. Те се появяват в началото на 1890 г., но още в 1899 г. са забранени с Декларацията, приета на конференцията в Хага – първият в историята мирен форум, организиран по инициатива на руския император Николай II.
Причина за забраната е „изключителната жестокост” на тези боеприпаси. Куршумите с кух връх след сблъсък с жива тъкан вследствие на експанзивната кухина на върха увеличават диаметъра си веднага след проникване в целта, като по този начин увеличават увреждането на тъканите. Отделно идва и шокът от загубата на кръв. Въпреки това куршумите дум-дум съществуват и до ден днешен – в ловно или полицейско оръжие, при действия при извънредни ситуации.
Химическо оръжие
Примитивно химическо оръжие от подръчни средства се е използвало още в Древна Гърция. През 429 г. пр.н.е. по време на обсадата на Платея спартанската армия запалила голямо количество сяра и, използвайки попътния вятър, се опитала да отрови защитниците на обсадената крепост със серен анхидрид. По-късно и древните гърци, и римляните редовно използвали огромни кожени мехове и духала, с чиято помощ насочвали вонящия пушек от предварително запалени специални смеси към противниците си. Но в промишлени количества то е било използвано през Първата световна война. Въпреки смъртността, която причинява, химическото оръжие показало по-малка от очакваната ефективност. В 1928 г. в Женева е подписан Протокол за забраната на използването във военни действия на задушаващ и отровен газ. Забраната обаче не помага и през Втората световна война Германия и Япония използват бойни отровни вещества – основно за прочистване на затворени укрепления и рудници.
Химическото оръжие се използва по-късно и във Виетнамската война (1964–1973), където го използват и двете страни, както и в Ирано-иракската война (1980–1988).
За последно бойните отровни вещества са забранени през 1997 г., когато влиза в сила Конвенцията за забрана на разработки, производства, акумулиране и използване на химическо оръжие и неговото унищожение. Очаква се, че към 2020 г. то ще бъде унищожено напълно.
Напалм
За предшественик на напалма може да се приеме „гръцкият огън” – горяща смес, изобретена от византийците през в VII век. „Гръцкият огън” горял даже на повърхността на водата. Той се използва до появата на барута, но все още не е разкрита неговата тайна – дори и за съвременната наука не всичко около състава на това запалително оръжие е напълно ясно. Според съвременни изследователи то представлява смес от нефт, сяра и негасена вар, а възпламеняването му предизвиква не само пожар и щети, но и голяма уплаха.
Напалмът е изобретен в САЩ в 1942 г. и се използва през Втората световна война, в Корейската война (1950–1953) и особено широко – във Виетнам. Напалмът е използван и от други армии – Израел, Ирак, Аржентина. Тъй като поразяващото действие на напалма се разпространява неконтролируемо, често дава жертви и мирното население. И през 1980 г. ООН приема „Протокол за забраната или ограниченото използване на запалителни оръжия”.
Противопехотните мини
Според статистиката мините са причинили една десета част от човешките загуби по време на войни. Имало е и по-страшни изключения: в Корейската война (1950–1953) загубите на войските от ООН са стигнали до 40%, а във Виетнамската – до цели 70%!
Мините носят огромен психологически ефект: нито със заплахи, нито със заповеди могат да накарат войника да ходи по минно поле, въпреки че вероятността за смърт е по-малка, отколкото при артилерийски обстрел.
Нехуманността на този вид оръжия се състои в това, че даже десетки години след прекратяването на бойните действия продължават да се дават жертви от мирното население. През 1997 г. в Отава беше подписана Конвенцията за забрана на използването, съхраняването, производството и продажбата на противопехотни мини и тяхното унищожение. Но въпреки това решение на Отавската конвенция тази забрана непрекъснато се нарушава.
Биологическо оръжие
От най-древни времена в обсадените градове са хвърляли трупове на умрели от чума, за да предизвикат епидемия сред защитниците на крепостта. Най-известният случай, когато монголците обсаждат генуезката крепост в Крим през 1346 г. и след такава „бомбардировка” с трупове, чумата убила не само защитниците на крепостта, но болестта се разпространила и покосила и почти една трета от населението на Европа.
По време на Втората световна война японците използват бактериологическо оръжие, но постигат скромен резултат – заразени и убити са не повече от 100 души. Този вид оръжие има един огромен минус: причинителите на заразата практически са неуправляеми, те не отличават свои от чужди. Изпуснати на свобода, те унищожават всичко живо по пътя си. Освен това могат да мутират и е трудно да се предскажат и предотвратят последиците. Затова решават да забранят това коварно оръжие. През 1972 г. в Женева е подписана Конвенцията за забраната за разработки, производство и съхранение на биологическо оръжие и отрови, както и за неговото унищожение. Това оръжие обаче се използва масово от терористите, които не признават никакви конвенции. В XX век бяха извършени десетки терористични актове с използване на биологично оръжие и токсични вещества, особено изпращането на писма с антракс.
Касетъчни бомби
За предтеча на това оръжие може да се приеме ловджийската пушка, стреляща с бренеке. Идеята се доразвила в артилерийската картечна стрелба, а после и в шрапнела. Първите касетъчни бомби са използвани от немците през 1939 г., когато са засипали полските войски с обикновени бомби, пълни с десетки малки бомбички. В края на миналия век касетъчните боеприпаси стават изключително ефективно и използвано оръжие във военните конфликти. Заради несъвършенството на взривателите обаче не всички бомбички са избухвали, което на практика ги превръща в противопехотни мини. Въпреки че впоследствие тези взриватели се усъвършенстват и се самоликвидират при досег, това оръжие също е обявено за антихуманно.
В 2008 г. в Дъблин е подписана Конвенцията за забраната за използване, съхранение, производство и продажба на касетъчни боеприпаси, както и за тяхното унищожение. Между другото най-големите прозводители на касетъчни бомби – САЩ, Русия и Китай, не са подписали конвенцията.
Климатично оръжие
За разлика от досега описаните видове оръжие за масово унищожение това оръжие е хипотетично. Предполага се, че се въздейства по изкуствен начин на времето и климата, така че да се предизвика гибелен катаклизъм в една територия.
В историята има няколко примера за подобни промени в климата. Твърди се, че най-известният е операция „Спанак”, когато американски военни по време на войната във Виетнам успяват да продължат значително сезона на дъждовете и да увеличат интензивността им до три пъти. Така горските пътеки се превръщат в блата и комуникациите между виетнамските части се нарушават. Така за години напред е бил сериозно нарушен природният баланс, загинали са цели популации животни и растения. Въпреки чудовищните финансови загуби при операцията реалната военна полза не е била особено голяма.
Този и други опити да се управлява природата навеждат на извода, че реалната загуба не е толкова за противника, колкото за човечеството. През 1978 г. влиза в сила Конвенцията за забрана за военни или каквито и да било опасни средства за въздействие на околната среда.
