Полковникът генерал – военен стратег и мъченик

Полковник Стойне Бачийски е командир на 51-ви пехотен Вардарски полк (от 1942 г.) в състава на 14-а пехотна дивизия от Пета армия в Скопие и впоследствие командва 14-а дивизия. Той е роден на 1.09.1897 г. в Княжево. Много легенди се вихрят около името на този български офицер. Той е недолюбван и неоценен, но оставя името си в историята като доблестен командир. Приписват му какви ли не завери, но истина е, че т. нар. 

„Плевенска афера“

при която са заловени военнослужещи с ляв уклон от същия този полк, е част от действащото законодателство в страната ни в онези години. За издевателствата, които са упражнявали някои нисши офицери над тези хора, в т. нар. кале в Скопие, те са осъдени. Стойне Бачийски не е осъден, защото не е намерен за виновен, при това не от кой да е, а от т. нар. „народен съд“, който, ако е имало и най-малкото провинение за този офицер, със сигурност щеше да го намери. 

Ето какво си спомня 

Владимир Матев (61 в.)публикувано в сайта на „Един завет“: „…На 6-и септември 5-а армия се изтегля… Сутринта в 6 ч 5-а армия се изтеглила, а аз към 11 ч почвам да се изтеглям… И германците в посоката на Куманово се насочват за към България… Германците спират 5-а армия над Куманово. Искат или да я обезоръжат, или да тръгнат с тях. И тогава полковник Бачийски, командир на 51-ви пехотен полк, става командир на 14-а дивизия. 5-а армия се състои от 2 дивизии – 14-а и 15-а дивизия. 14-а беше в Скопие, а 15-а беше във Велес… И германците – 

„Принц Ойген”

дивизията някъде там е била и тя именно засича пътя на 5-а армия. И с 5-а армия се изтеглят и граждани, чиновници, всички вкупом с армията… 51-ви полк гонеха партизаните, дето правеха зулумуците… И на 7-и или 8-и беше, не си спомням, Бачийски не е съгласен да тръгнем с германците и те казват: „Ще ви обезоръжим!” И започва най-напред обезоръжаването на офицерите. Най-напред Бачийски отива, вади пистолета си,

целува го и им го хвърля. Германците са кавалери в това отношение, видяха този жест и му върнаха пистолета. Той казва: „Ще го получа, обаче няма да вземате 
пистолетите и на другите офицери

И те се съгласиха… По-късно Бачийски каза: „Положението е следното – или пленници ще бъдем, или кой както види!” И тогава, това беше към шест часа сутринта, офицерите събраха частите и тръгнаха по посока, кой както намери, горе-долу познавахме там терена… Падна една мъгла и цялата 5-а армия се пръсна…“
Ето какво е „провинението“ на полковник Бачийски, че командва военна единица, в която има група, която да неутрализирала опитите на югославските партизани да обезоръжават българските офицери при 

отстъплението им към България

Това са факти, които се потвърждават от спомени на нашите офицери в тези части.

Нека припомним, че на 2 септември 1944 г. ново българско правителство прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. То прекъсва дипломатическите отношения с Германия. Правителството на Константин Муравиев обявява война на Хитлер на 8 септември 1944 г., като същия ден войските на СССР навлизат в страната ни. Муравиев е свален на следващия ден – 9 септември 1944 г..

След тези събития Стойне Бачийски е съден от т. нар. „народен съд“, но делото е спряно. 

На 8 март 1948 г. заедно с подполковник Димитър Цветков Бачийски се присъединява към горянската чета на Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея. Заловен е на 20 март, след като четата е разбита, и е осъден на смърт. Разстрелян е на 17 май 1949 г. в Горна Джумая. Заровен е в яма в гробищата на града. По Наказателно дело № 500 от 1948 г. на Горноджумайския окръжен съд са осъдени 84 души. 12 от тях получават смъртни присъди, осем от които са изпълнени незабавно. 

През 1992 г. Стойне Бачийски посмъртно е повишен в чин генерал-майор.