Както обещах в предишния брой, ще разкажа за американската военна база Бондстийл на територията на Косово. Когато този текст бъде в ръцете на читателите, аз вече ще съм се върнал от Прищина, закъдето съм отпътувал в сряда, ще съм си свършил работата там, ще съм минал – може и повече от един път, покрай оградата на базата, ще съм се уверил, че тя си е на мястото, както по време на всички мои пътувания в Косово след 2000-ата година, че някаква основна промяна в нейната външна защита няма или поне не е видна.
Периметърът на базата продължава да е опасан от дългата 14 километра бодлива тел, а 11-те наблюдателници са си там, разположени на няколко места по неправилната форма на района.
Да, базата на Пентагона и на САЩ Бондстийл продължава да бъде разположена на територия от 3,86 квадратни километра в най-новата балканска държава и да изпълнява ролята на основен прешлен във военния гръбнак на Вашингтон на Балканския полуостров. И по-конкретно – в Западните Балкани, за които толкова много говорим напоследък. Бондстийл остава може би най-скоростно построената американска база в Европа, а минава и за най-голямата, която американците са градили след поражението си във войната във Виетнам. Първите колони на американските части, а и на силите на НАТО влязоха на територията на Косово в края на май 1999 г., а базата започна да функционира през лятото на следващата година. Е, стартът бе даден, без всички предвидени обекти да са готови, без вътрешната социална структура да е изградена напълно. Но войниците на пакта, и по-специално – американският контингент, проявиха разбиране за първоначалните трудности в бита, ако е имало такива, разбира се. Все пак това е военна, не почивна база, нали?
И колкото обаче войниците да са били търпеливи, все пак нервите им на моменти не издържаха. Помня онзи техен протест, с който като кореспонденти за района се занимавахме. Тогава младите американци в униформи надигнали глас, защото в супермаркета вътре в зоната имало само(!) 18 вида сладолед… Е, написахме, вътре не ни пуснаха да проверим каква е истината. Но протестът си беше напълно в реда на нещата, имайки предвид, че в базата извън обектите с чисто военно предназначение, е изградена автономна система за електрическа енергия и вода, собствена ТВ мрежа, кино, търговски център, спортен комплекс, покрит басейн, библиотека и модерен болничен комплекс. С други думи, бойците да не чувстват никаква липса, да свикнат да приемат базата като място, в което да живеят така, както и „навън”, в цивилката. Така и дните на службата минават по-леко и по-бързо.
А местните хора някак с гордост „случайно” ми казваха, че най-добрите сексуални услуги се предлагали в някогашния Урошевац, сега Феризай… И добре печелили от това. Пък и Скопие не е далече, само да се разходите в събота и в неделя из центъра на македонската столица – бизнесът си е бизнес. За толкова кореспондентски години не съм чул за сериозни инциденти освен един. Той си спечели славата на „най-боен” само защото при сбиване в ресторанта „Два елена” местните бяха натупали отпускарите от Косово. После стана ясно, че претърпелите поражения в кафанския бой не са били американци, а от другите контингенти, които в началото на влизането на НАТО в Косово бяха доста по-многобройни отсега…
Извън този инцидент на битова, ресторантска основа в Скопие, над Бондстийл винаги е царяла относителна тишина.
С едно изключение, което може би повече бе резултат от недоверие в света за действията на американците, след като те започнаха битката срещу хората на Осама бин Ладен заради атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001-ва. През ноември 2005 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Алваро Хил Роблес в интервю за авторитетния френски ежедневник „Монд” обвини американците, че имат в базата в Косово секретен затвор, където държат затворници, заподозрени, че са от „Ал Кайда”. Три години по- рано Роблес бил в Косово и от някакъв наблюдателен пост „хвърлил око” на вътрешността на Бондстийл и констатирал, че това е „един умален модел на базата Гуантанамо на Куба”. Правозащитникът видял също дървена барака, оградена с висока ограда от бодлива тел, а вътре се разхождали десетина души в популярните оранжеви комбинезони, характерни за американските затвори. Разбира се, „оранжевите” имали бради, някои четели, други се молели, значи – „Ал Кайда”, без съмнение…
Американското опровержение дойде бързо, оказа се, че ако е имало подобни тайни затворници, те са били изведени от Бондстийл още през 2003 г.
Що се отнася до автономната система за електричество и вода, това е напълно обяснимо, като се имат предвид условията тогава в Косово. До обявяването на независимостта на бившата сръбска провинция на 17 февруари 2008 г. Косово беше в „разкрачен стоеж”, ако може така да се каже. Нямаше нови институции, основните компании, които снабдяваха провинцията, пък и Сърбия, си бяха сръбски. Неустановената собственост на иначе богатите рудници и електрически централи предизвикваше много често криза със снабдяването с електричество и вода. „Режим на тока” бе най-меката формула, с която можеше да се определи ситуацията на пълната му липса. Приятел от Скопие, който по не знам какви причини си беше купил домашен бензинов генератор за производство на ток и се чудеше какво да го прави, беше дочул, че в Косово такива машинарии „вървят като халва”, по популярния македонски израз. Беше ме помолил, като тръгвам за Прищина, ако мога, да го взема и него, но заедно с генератора в багажника. Отказах, разбира се, но за да не го разсърдя, му предложих да сложи машината в своята кола и да пътуваме заедно. Така и направихме. Когато стигнахме в Прищина, приятелят паркира колата в центъра на града и само отвори капака на багажника – след половин час генераторът беше продаден.
Така че проектантите на базата бяха предвидили и това, без дори да познават ситуацията „на място”. Но това е само едно предположение в сравнение с голямата бъдеща прогноза, че нещата на Балканите ще се променят драстично. И че ще дойде ден, когато американското военно присъствие, концентрирано в Бондстийл в Косово, ще се окаже стратегически важно. И анализът на динамиката в промяната на геополитическата ситуация на Балканския полуостров днес го доказва. Македония е напът да получи членство в НАТО, след като реши спора за името с Гърция. Албания вече е в Алианса, заедно с нея влезе и Хърватия. Най-новият член на пакта е Черна гора. И така Сърбия е изправена пред перспективата да бъде заобиколена от държави – членки на НАТО.
Една атлантическа огърлица ще бъде закачена на нейната шия така, че да не може военно да диша и да се заканва. Хърватия и Румъния на север, България – на изток, Гърция и бъдеща Македония – на юг, Черна гора и Албания – откъм брега на Адриатическо море. Остава един „процеп”, където се намира Косово. До членството на новата държава в НАТО е много далече, но там е Бондстийл с американските въоръжения и войници. Огърлицата около руското балканско присъствие в Сърбия се затваря, в това число и около руската хуманитарна база на юг от Ниш, за която се водят толкова спорове дали наистина е хуманитарна за помощ при природни действия и ще получи ли тя дипломатически статут, или не.
Но ако питате анализатори – глобалисти, те непременно ще ви очертаят хиляди геополитически, финансови и енергийни вектори, които се пресичат тъкмо край Феризай на Косово. Значи в Бондстийл.
Но пък аз минавам само за експерт по Балканите и затова ви предлагам този регионален поглед към това най-скъпо струващо военно американско бижу близо до нас.
