Президентът на САЩ се смята за експерт във воденето на преговори, но разговорите със Северна Корея са малко по-сложни от сключването на сделка за недвижим имот
Ако не друго, то театралното съобщение за първата в историята среща между американски президент и севернокорейски диктатор успя да смени темата – от предполагаемата афера с порнозвезда до сериозния въпрос за справяне с ядрената заплаха, която представлява най-враждебно настроения режим в света – този в Пхенян.
Освен неизбежна PR криза, представата за Доналд Тръмп като човек, постигнал споразумение, което ще остане в световната история, е нещо, за което президентът говори, откакто беше издигнат за кандидат за Белия дом преди две години. Той твърдеше, че може да „се справи“ с Ким Чен Ун заради уменията си на добър преговарящ при сделките за недвижими имоти. Ако се върнем още по-назад, Тръмп говори за постигането на „сделката на века“ за ядрените оръжия, откакто се появи на националната сцена през 80-те години на ХХ век. Разбира се, тогава той щеше да постигне феноменално споразумение за контрол над ядрените оръжия с лидера на СССР.
Белият дом изтъква при всеки удобен случай Тръмп като Големия преговарящ. Така че е необходимо наблюдателите да фокусират вниманието си върху същността на нещата, за да не се изгубят в цялата ситуация. Това означава да се дадат отговори на трудни въпроси за основната причина за присъствието на Америка в Южна Корея и за необходимостта от американската военна мощ в Азия като противопоставяне на нарастващата политическа, военна и икономическа сила на Китай. Добре е да си спомним, че „националист“ не значи „глобалист“, президентът в миналото постави под въпрос целта и цената на изпратените зад граница американски военни сили. Защото знаем, че дългогодишната цел на Пхенян е да прогони американските войски от Корейския полуостров – почти няма съмнение, че Ким ще проучи Тръмп, за да се опита да подкопае ангажимента на САЩ за защитата на Южна Корея и за да види какво ще е необходимо, за да се изтеглят американските войски. Трябва ли да споменаваме, че управлението на съюза (б.р. с Южна Корея) и увереността не са силните страни на тази администрация, така че можем да очакваме Ким да провери всички възможности за пролука в отношенията между Вашингтон и Сеул.
Предстоящата среща ще бъде още по-сложна за САЩ, тъй като Китай е хем негов съюзник, хем противник. Вероятно досега администрацията на Тръмп играе картата си с Китай добре, тъй като Пекин поне официално подкрепя международните усилия да се сложи край на ядрените и ракетните програми на Северна Корея. Дори помага за налагането на санкции на Пхенян. Цялото това сътрудничество ще рухне, когато въпросът се промени от ядреното разоръжаване на Северна Корея до поддържането на голямо американско военно присъствие в Южна Корея.
Защо? След като Ким веднъж обясни, че ядрената и ракетната програми са разбираем отговор на струпаните американски войски и техника във и около Сеул, то Китай вероятно рязко ще промени позицията си. Същото се отнася и за Русия. Пекин и Москва ще са най-доволни, когато видят, че силите на САЩ се изтеглят от Южна Корея. Сега цялата руска външна политика изглежда насочена към разклащане на международните позиции на Америка. Междувременно Китай харчи стотици милиарди долари, като изгражда своите морски и конвенционални способности, за да оспори върховенството на американската военна мощ в Азия. Въпреки че Пекин е отзивчив по отношение на притесненията за ядрените оръжия на Северна Корея, китайските дипломати също ще бъдат щастливи да видят, че американските войски напускат полуострова.
Поредицата от срещи ще направи сравнително лесно за Пхенян да вкара клин между Южна Корея и САЩ по въпроса за военното присъствие. Южнокорейският президент Мун Джеин първи ще отиде в Северна Корея, вероятно в края на април. Тогава Ким ще има основание да вини САЩ и особено изпратените там десетки хиляди американски войници, намиращи се само на няколко мили от границата, като направи задължително ядреното възпиране. По подобен начин южнокорейските представители, за разлика от американските, дълго време осигуряваха на Пхенян икономически инициативи и финансова помощ, за да се популяризира контролът върху ядрените оръжия. Това означава, че Вашингтон ще иска да обсъжда поне две теми – американските войници и помощ за КНДР. Те ще бъдат на първа линия и в центъра на седмиците, след евентуална среща между Северна и Южна Корея и по време на подготовката на такава между САЩ и КНДР.
Залозите за Вашингтон едва ли могат да бъдат по-високи. Администрацията на Тръмп ще трябва да се изправи пред сложната реалност на доста по-голямо сътрудничество и конкуренция. Какъв ще бъде отговорът й, когато Китай мине на страната на КНДР в споровете преди и след срещата, че конвенционалните сили на САЩ в Южна Корея са една от причините, довели до кризата?
Като се има предвид склонността към национализъм и увлечението на президента към неортодоксалните политики, не е трудно да си представим, че настоящата администрация слага край на прецедент, продължил десетилетия, и поставя на масата за преговори американските сили. Ако това стане, протестът на служителите в сферата на отбраната и на експертите във Вашингтон вероятно ще бъде много по-сериозен от всичко, което се е случвало досега. Например, не е трудно да си представим, че министърът на отбраната Джим Матис заплашва с оставка.
По отношение на управлението на съюза със Сеул, миналата година Вашингтон говореше строго срещу Северна Корея. Този път спорът вероятно ще бъде за идеите за финансова или друга помощ за КНДР, за да се покаже успех по ядрения въпрос. За екипа на Тръмп дилемата може да стане много сериозна. Ако не иска да намали броя на американските сили, каква инициатива освен помощ ще предложи на Пхенян? Само вдигането на санкциите няма да е достатъчно, за да развълнува севернокорейците, тъй като режимът на Ким е доста издръжлив на болка. Пакет от помощи, отговарящи на договорката, чрез която беше замразена програмата за плутоний на Северна Корея през 90-те години, със сигурност ще бъдат поискани като стимул, и точно това е цената, която според администрацията на Тръмп САЩ погрешно са плащали в миналото.
В известна степен в първия мандат на всеки президент се появяват събития, които тестват умението му да се справя с международни въпроси. Ако срещата наистина се състои, историческият факт, че американски държавен глава се договаря с най-кръвожадния диктатор в света, ще бъде такъв тест за Тръмп. Поддържането на отношения с Китай като приятел и като враг, както и проявата на солидарност с Южна Корея по въпроса са изключително важни за корейския народ. Те ще изискват проява на държавнически маниер от най-висока класа.
Тази среща също така ще включва и въпроси от голямо значение за САЩ, за международния мир и сигурност. Ще постигне ли прогрес за прекратяване на севернокорейската програма за ядрени оръжия? Какво ще стане със съюза между САЩ и Южна Корея? И най-вече какъв ефект ще има срещата върху битката за военно и политическо лидерство в Азия, като Китай се опитва да измести САЩ? Харесва ли ни или не, ще разберем дали президентът Тръмп може да се справи с всичко това.
–
* Джеймс Рубин е бивш помощник държавен секретар в администрацията на президента Бил Клинтън.
Източник: в.“Сега“
