Доктор Александър Александров завършва средно образование в родния си Ямбол, а медицина във ВМИ – Ст. Загора (1995 г.). Работи като клиничен ординатор във вътрешна клиника на Военна болница – Пловдив (1997–2001 г.), и там специализира вътрешни болести. От 2001 г. е управител на медицинския център на хотел „Хисаря”, където негово дело е развитието на медицинския център, основно с физикална и рехабилитационна медицина. До 2011-а, когато постъпва в отделение за гастроентерология в болницата за продължително лечение и рехабилитация „Калероя” към ВМА в Хисаря. През 2012-а става зам.-началник по лечебно-диагностичната част, а през 2013 г. – и управител на болницата.
– Д-р Александров, какво са 5 г. опит като управител на най-голямата болница за рехабилитация у нас?
– Достатъчни са за натрупване на опит за мениджмънта на такова заведение. В края на 3-та усвояваш устойчиво знанието за дейността на звената на болницата и вече имаш визия какво да се направи, успяваш „да ги събереш” в единен елемент и да го задвижиш. За това време успях да окомплектовам и екипа, с който и сега работя. Това беше и основното в стратегията ми още от началото на този пост. Най-трудно ми беше във финансовата част и ми отне най-много време. В началото ни липсваше стратегия за това, какво точно трябва да работим. И беше „ден за ден”, имахме просто спусната наредба, но без перспектива и насока за развитие, за сключване на договорите с НЗОК. И работехме на минимални прогнозни бюджети. Сключихме договор с НОИ, но за малък брой пациенти. При ръководството на ген. Петров вече ни се зададоха приоритетите, правилата, рамката и посоката на работа.
– Какво се превърна в приоритет за екипа ви?
– Първо, „висяха” дълговете в системата на ВМА. И намалихме раздутите разходи, но основно загробващите договори се сключваха в София. Основният ни дял е в увеличаване на приходите, за което положихме наистина големи усилия. Повишихме качеството на услугата от нашите специалисти. А аз заварих в болницата колектив от изключително грамотни и професионално изградени хора с много дълъг опит. При нас текучество почти няма. Базата изискваше като начало малки козметични ремонти в стаите. Закупихме 5–6 апарата от по-ново поколение, а получихме и дарение от пациенти. И нещата тръгнаха. Успях да убедя действащите военнослужещи да се възползват от програмите, които отпускат НОИ и НЗОК. Защото по социалната програма на МО техният престой при нас е с ниска себестойност и не покрива разходите, а себестойността на една стая се оказва много по-голяма, отколкото се реимбурсира от бюджета на МО. Така нямахме възможност да повишим финансовите резултати. За 3 г. посещавах поделенията в радиус от сто км, за да убедя военните колко лесно е набавянето на документацията от НОИ или НЗОК. И че сумата за рехабилитацията, която лично те покриват, е 10 пъти по-ниска от тази, която ще платят като военнослужещи. Тоест, ако дойде едно семейство за 10 дена, ще платят 60 лв. с 4 броя лечебни процедури по НОИ срещу 380 лв. за същото време за двама по социалната програма на МО.
– Каква беше следващата ви стъпка като ръководител?
– Прозаично е, но трябваше да се подобрят условията на труд. Закупихме нови апарати и от ВМА получихме дарение тангентор, последна дума на тази техника за тази много търсена услуга. В миналото са неработещите вентилационни системи. И за екипа ни от 99-щатен персонал, 30-те човека на ДРД в обслужването на храненето и 12-те души с граждански договори за летния период всички малки стъпки за подобряването на условията за работа имат значение. Болницата се разполага върху около 300 дка с включването и на бившата база на МС. Седем градинари се грижат за уникалния парк. Не функционира засега само бившата резиденция, която трудно може да се приспособи за болнично заведение. А статутът ни е само за такова заведение, не можем да развиваме друга дейност там, която просто „да изкарва пари”. Вариантите са да се финансира и промени статутът на сградата на резиденцията и да се превърне в модерен СПА хотел. Или МО да намери инвеститор за общо партньорство на концесия, или да я продаде.
– Какъв е капацитетът на болницата и какви заболявания се лекуват тук?
– Леглата са 300 и се използват максимално от май до октомври. През студения сезон затваряме 3 и 5 блок, които засега са енергийно неефективни. Тоест през зимата предлагаме 240 легла, което е предостатъчно за сезона, за интереса на хората и за възможностите, които дава Здравната каса за финансиране. Хората идват при нас основно заради водата, с която се лекуват опорно-двигателният апарат, периферната нервна система, бъбречно-урологичните заболявания и тези на стомашно-чревния тракт и на обмяната, като подагра и захарен диабет. Уникалността на това място е именно в природните фактори – и в хисарската вода, но и в умерения климат – от топла зима, негорещо лято на 360 м надморска височина и Балканът наоколо. Затова и болницата може да се ползва цялата година. Минералният извор е на самата ни територия – водата е слабо минерализирана и е и за пиене, и за балнеолечение. Хидрокарбонатна, алкална, която повлиява стомашно-чревните заболявания, особено жлъчно-чернодробните. Така влияе на храносмилането и на модерните заболявания по обмяната. Тя има изключителен диуретичен ефект и прочиства организма. Водата навсякъде е здраве, но хисарската е направо дар Божи. А тук имаме този природен дар в огромни количества. Снабдяваме се и с поморийска кал и луга от наше калохранилище. А значи имаме и четирите природни фактора, необходими за рехабилитацията и възстановяването и това е уникално съчетание за България.
– На работната среща между ръководството на ВМА и колегите ви от 7-те болници в състава й бригаден генерал проф. Мутафчийски заяви, че огромният потенциал за развитие на академията е в тези т.нар. периферни болници. Вие какви планове имате за бъдещето?
– Естествено, да, нивото, което достигнахме. Ще направим базата на блок 5 енергийно ефективна, за да я ползваме целогодишно. Една от най-важните ми задачи е да убедим партньорите от НЗОК, че тази болница към ВМА е не само най-голямата рехабилитационна у нас, но и че имаме природните ресурси и специалистите, за да поемем много повече пациенти по Здравна каса, отколкото на нас ни се предоставят. А е време и за консенсус, като се изработят критерии на коя болница какъв лимит да се дава според достигнатото ниво на стандарт заради наличната база, броя специалисти, апаратурата в нея. „Калероя” има най-високото, трето ниво и всички предпоставки да получим по-голям лимит. Ще развиваме и услуги извън медицинските, защото разполагаме със сауна, парна баня, фитнес, басейн и в това е потенциалният ни ресурс да открием кабинети по естетична медицина например. В нашия парк е и т.нар. енергиен център, създаден навремето по идея на Людмила Живкова от индийски специалисти. Според нея това място в парка има силно енергийно поле… Трябва и да осигурим в болницата най-съвременните технологични средства, които рехабилитационната медицина представя на пазара.
– А имате ли дарители?
– Рядко. Но до рецепцията можете да видите библиотека с 400 книги, дарени от г-н Гранитски от издателство „Хр. Ботев”, за което сме му благодарни. Всъщност аз съм най-големият работодател в региона. А екипът ни е с най-устойчиви възнаграждения, които растат всяка година и не с 10–20 лв., а с над сто. Сигурността и устойчивостта на професионалното развитие на специалистите ни е гарантирана. И си тръгва само който се пенсионира, и то, ако не иска да продължи работа.
Минерална вода, мек климат, поморийска кал и… енергиен център
На 03 април 1931 г. цар Борис III издава Указ, с който разрешава на министъра на войната да подпише спогодба с Общинския съвет в Хисаря, който отпуска 25 дка земя за построяване на Станция за пострадалите от войните, пусната в експлоатация на 01.01.1938 г. със 130 легла.
При запазване на първоначалните функции тя е получавала различни наименования: „Лекувище за подпомагане на пострадалите от войните”, „Военно лекувище”, „Военно-лечебна станция”, „Център за рехабилитация и профилактика”, „Военен санаториум”…
За енергийния център в парка се заговаря в по-късно време.
