Гагарин не можеше да не лети, за него да живее – означаваше да лети. Въпросът необходимо ли е на космонавта да лети, звучи неестествено.
Ген. Николай Каманин
Николай Големанов
На 27 март 1968 г. край с. Новоселово във Владимирска област в Русия загина на 34 г. при тренировъчен полет мъжът, който пръв летя в орбита около Земята – Юрий Алексеевич Гагарин.
Мястото е около гр. Киржач, на стотина километра североизточно от Москва.
Катастрофата на МиГ-15 УТИ отне и живота на инструктора полк. Владимир Серьогин (45 г., опитен летец изпитател). Инициалите в тази версия на МиГ-15 са от „учебно-тренировъчен изтребител”, затова машината е двуместна и с двойно управление, т.нар. спарка.
Малко преди трагедията Серьогин е назначен за командир на полка за авиационни тренировки на космонавтите, който по-късно носи неговото име.
Към онзи момент и двамата носят званието „Герой на Съветския съюз” – единият за космическия пробив, другият за близо 200 полета във Втората световна война.
Да летят ли космонавтите?
Почти 7 години по-рано 108-минутната обиколка около Земята донесе на Гагарин световна слава и популярност. Москва направи всичко, за да подсили ефекта, по-специално с ред пътувания в чужбина. (Той дойде първо в България, месец и половина след историческия полет на ”Восток”.)
Съветското ръководство държи на всяка цена да опази обаятелния космонавт и то забранява участието му в други полети. Но постепенно той се връща към избрания път и като начало постъпва във Военновъздушната инженерна академия „Николай Жуковски”. (След катастрофата политически мотивирани шефове отново се опитват да оставят на Земята всички космонавти, които вече са летели. Нещо повече, искат да им забранят и парашутни скокове, и дори шофиране.)
През есента на 1966 г. включват Гагарин в екипажите за ново поколение кораби, след ”Восток” и ”Восход”. Той дори е определен за дубльор на Владимир Комаров, който на 24 април 1967 г. се разби с първия ”Союз”. На 17 февруари 1968 г. Гагарин и Герман Титов се дипломират. От 13 март започват и редовни учебни полети, нещо на което държи и ген. Николай Каманин [1], тогава шеф на Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК).
Установеното
В злощастната сряда – 27 март, изтребителят на двамата герои е цял, когато се забива в гъста гора в Подмосковието. Това е един от твърдо изяснените факти, не е сигурно само кога и защо се е разхерметизирала кабината.
Екипажът има да извърши ”прост пилотаж” на височина около 4000 м при двуслойна облачност (на 700–1200 м и над 4800 м). В 10.30 ч московско време Гагарин долага, че заданието е изпълнено и иска разрешение да поеме курс към връщане. От този момент радиовръзката секва, а локаторите губят самолета в 10.43 ч, когато той е 30 км от летището. Търсене започва незабавно, но едва след 4 часа хеликоптер открива следи на изненадващо отдалечено място – на 64 км от летище ”Чкаловская” и на 3 км от Новоселово. Започват оглед и издирване; десетки хора почти веднага си дават сметка пред какво са изправени.
Ударът е ужасен; самолетът се врязва в земята под ъгъл около 60 градуса със скорост 700–800 км/ч. Двигателят и челната кабина се забиват на 6–7 м в почвата. Почти всичко останало е на дребни късчета, пръснато е върху площ 200 на 100 м; ред части от машината, парашутите, дрехите на летците са по високите клони на дърветата.
След време намират част от горна челюст с един златен и един стоманен зъб; Серьогин, уточняват медици. От Гагарин първо нищо не е открито, но надеждите някак да е е оцелял, бързо се топят. После намират част от куртката му…
Пращат в Москва за експертиза откритите късчета човешки тъкани; така стават възможни кръвни проби и един от първите изводи е, че няма ”странични вещества”. Това е друг безспорно установен факт и той има значение, особено срещу слуховете, че двамата са пили преди полета, каквито имаше още преди половин век, много преди да плъзнат в жълти вестници.
Ала друга е на времето важната цел на тези проби – да се разграничат оскъдните останки – за възможно най-достойни погребения и на двамата. Кремацията е извършена церемониално на 28 март в 21.15 ч московско време [2].
Пред праха им на другия ден се покланят над 40 хиляди души, притокът не спира до полунощ. После двете урни са вградени в Кремълската стена.
Правителствената комисия за разследване нещастието се състои от 4 подкомисии. Във всяка участват от 12 до 15 души плюс експерти и сътрудници. 26 тома сведения и анализи са събрани и подредени за 8 месеца. (Отделно тече разследване за евентуално престъпно посегателство.)
Два месеца след катастрофата събраните парчета съставляват 98% от сухата маса на самолета, сред липсващите обаче е 70% от остъклението на кабината. Проведени са различни следствени експерименти. Та
ка като ясно установени изпъкват и други факти:
• Не е имало отказ или повреда на възлите и системите в самолета. (Има предположение, че при полета е избухнал хидроакумулатор, но то не е доказано.);
• Няма признаци за диверсия;
• В момента на удара двигателят е работил с обороти, достатъчни за хоризонтален полет;
• Летците не са опитали катапултиране;
• Крайният етап на полета – от последния радиообмен до удара е продължил около минута.
• Имало е нарушения в реда и организацията на полетите, контрола, и т.н. Но те са най-много предпоставки за трагедията, не и причини.
Комисията приема, че и двамата пилоти са били в работоспособно състояние до самия край, но това не е сигурно. То от самото начало е сред големите въпроси около катастрофата, свързано е с догадките за момента на разхерметизиране и ражда остри спорове.
Официалното разследване е дълбоко засекретени, известни стават само отделни изводи. Това десетилетия подхранва всевъзможни хипотези, както и откровени измишльотини.
Установените факти ограничават сериозните версии най-общо до три: или внезапно външно въздействие върху самолета, или грешка на екипажа, или комбинация от двете.
И на тази основа обаче има различни предположения; споровете са разгорещени. Мнозина се стараят да отдалечат от себе си всякаква отговорност за трагедията. Изобщо в разследването се сблъскват групови интереси, лични интриги и политически сметки.
Загадъчният взрив
Към средата на април в района на злополуката е намерен сред дърветата метеорологичен балон. Обикновено под такъв балон висят не по-малко от 2 кг прибори, той е с обем 4 куб. м и е пълен с водород. Находката може би обяснява взрива, чут от трима космонавти на близкото летище Киржач около 10.30 ч на 27 март.
Каманин (атакуван впрочем, че е ”пуснал” Гагарин да лети) вярва, че взрив е имало. Освен това той е сигурен, че двамата пилоти по някакви причини са били в безсъзнание.
Не е оборена убедително и версията ”за опасно сближаване в облаците с друг изтребител, излетял от летище Раменское”. В такава обстановка УТИ би могъл да изпадне в свредел поради маневра за отклонение или ако попадне в завихрянето след другия самолет.
”От всички възможни версии тази е най-вероятната”, смята проф. Сергей Белоцерковски, ръководител на дипломния проект на самия Гагарин. Той е автор на мащабно разследване и през 1992 г. излиза книгата му ”Гибелта на Гагарин: Факти и измислици”.
Хипотезата ”друг самолет” е оспорвана неведнъж. Проблемът обаче е, че я отхвърлят специалисти, свързани с наземните служби за безопасност на полетите. Те не биха признали, че техни хора не са знаели какво става във въздуха и донякъде са отговорни за трагедията.
”Рязка маневра”
Остър конфликт около проекта за 
заключение на комисията идва още през лятото на 1968 г. Подпалва го изводът, че вероятна причина за катастрофата е изпълнение на ”рязка маневра” пред горния край на слой облачност или за избягване на сблъсък с балон. Това довело изтребителя до ”задкритичен режим” и падане.
Тази формулировка стоварва отговорността върху Гагарин и Серьогин и представлява обиден намек, че двамата опитни пилоти са се стреснали от облаците. (Тя отразява и напреженията между военните космонавти и цивилните – инженерите.)
Възмутени космонавти, включително авторитетните Титов и Леонов, пишат до Дмитрий Устинов (1908–1984). Бъдещият маршал и министър на отбраната тогава е секретар на ЦК на КПСС и отговаря там за космическите изследвания.
Но формулировката ”рязка маневра” (вариант ”рязко отклонение”), наложена според Каманин ”по политикански съображения”, остава в заключенията на комисията, разсекретени чак през 2011-а.
Още от „перестройката” група космонавти и експерти отстояват вече публично своята позиция. Те категорично отхвърлят ”версията за неправилни действия или недисциплинираност [3] на летците…”.
В крайна сметка официалните заключения не установяват достоверна причина. Тя не е известна и днес, независимо че онази катастрофа е сред най-разследваните в историята на военната авиация, а медии неведнъж са огласявали ”окончателната истина”.
Истината и в бъдеще няма да се разбере – така смята космонавтът Игор Волк, летец изпитател. А питан за евентуално попадане на онзи МиГ-15 в струята на свръхзвуков изтребител той казва само ”Версията не е безспорна, но друга не съществува”.
Факторът 1968
Засечките в разследването изглеждат плод не на таен замисъл, а на съотношение на сили в съветското ръководство и сред космическия елит. Не е без значение и самата година, твърде сложна и интересна в цял свят.
През 1968-а Космосът няма как да е грижа № 1 за властите в Москва, нищо че строго диктуват задачи и срокове. Приоритет за тях е Чехословакия – Пражката пролет и всичко последвало.
Смъртта на Гагарин не е най-тежкият шок и за съветската космическа общност. Големият потрес идва в края на годината с полета на „Аполо 8” (21–27 декември). Корабът на НАСА с екипаж Борман, Ловел и Андерс достига Луната, прави 10 обиколки около нея и успешно се завръща. Това е шамар за амбициите на СССР да спечели лунната надпревара.
В първите месеци на 1968-а надеждите още не са изгубени. През март 1968 г. напредва разработването на скафандрите за работа на Луната „Кречет” и „Орлан”. Планират се все по-сложни скачвания в орбита, обсъжда се съставът на екипажите.
„В последните 4 години САЩ вървяха пред нас по пилотирани космически кораби, но в Съветския съюз само малцина знаеха това – пише в дневника си Каманин. – Едва днес, когато американците изстреляха „Аполо-8”, всички ще се убедят, че ние отстъпихме първенството в Космоса.”
Но още в предишните месеци усещането за този провал засилва вътрешните разногласия в космическата общност. То съвпада със серия неуспехи в изпитанията на новата мощна ракета Н-1. Вече тлеят споровете кой е виновен, в чии идеи не са се вслушали, кой какви хора е подбирал и предлагал и т.н.
Няма как тази атмосфера да не спъне разбулването на мистерията за гибелта Гагарин, доколкото то изобщо е било възможно.
– – –
Основни източници: Каманин Н. „Скрытый космос”, militera.lib.ru/db/kamanin_np/ и „Летци и космонавти”, С., 1975; Черток Б. „Ракеты и люди”, кн. 3, 1997; Hardesty V., Eisman G., „Epic rivalry: the inside story of the Soviet and American space race”. Washington, D. C., National Geographic, 2007; ru.wikipedia.org/wiki/Гибель_Юрия_Гагарина; Encyclopedia Astronautica, astronautix.com.
Ген. Каманин: “Той се промени към по-добро”
Имаше много ситуации, когато Гагарин по чудо избягваше тежки нещастия… Бяха свързани със срещи на маса, с пътувания с коли и катери, с ловни излети. Аз особено се безпокоях от големите скорости при шофиране… Бурният живот, безкрайните срещи и почерпки забележимо променяха облика на Юра и бавно, но сигурно изтриваха от лицето му чаровната гагаринска усмивка.
(Б.р. – Подобна ”звездна болест” нагазва и Титов, Биковски и други космонавти.)
През 1961 г., преди полета в космоса, Гагарин беше старши лейтенант и тежеше 64 кг. След три години той стана полковник, депутат от Върховния съвет, член на ЦК ВЛКСМ [Комсомола] и почетен гражданин на десетки градове. Той видимо напълня (до 72–73 кг), поотпусна се, престана системно да спортува.
Ние се бихме за Гагарин и с „големите хора” и със самия Гагарин. Този процес беше почти необратим – само подготовка за нов космически полет, полети със самолети и необходимият за това режим можеха да спрат разпада на личността на Гагарин. Аз взех решение да готвим Гагарин за полет с кораба „Союз”, той енергично пристъпи към подготовка за повторен старт в Космоса и забележимо се промени към по-добро – отслабна, започна отново да спортува, овладя новата космическа техника… С голямо желание започна системно да лети…
Конспироманът рядко съчинява сам
Една от първите конспиративни „вести” за Юрий Гагарин принадлежи на американски медии. Забелязали, че космонавтът го няма при откриването на 22-рия конгрес на КПСС (17–31 октомври 1961 г.), те съобщават, че той има лъчева болест.
Удар биха отбелязали, ако знаеха истината. Две седмици преди конгреса при злополучен сексуален набег в кримски курорт Гагарин скача от балкон и едва не загива. Потайно го откарват на лечение. От този инцидент му остава лекият белег на челото, до лявата вежда.
Но бумът на конспиративни теории (както си му е редът) идва по повод смъртта му. Най-смешни са две, които взаимно се изключват. Според едната Гагарин никога не е летял в Космоса и някой трябвало да скрие тази ужасна тайна. Другата е, че Серьогин и Гагарин прибързано и тайно били изстреляни за обиколка около Луната и загинали там.
Всъщност преди катастрофата им е изпробван безпилотно (и не съвсем успешно) поредният кораб за планираната лунна експедиция – шестият Л1, наричан в откритите съобщения „Зонд” 4.
Някои вероятно още вярват, че Гагарин не е загинал, а се укрил някъде, за да си живее спокойно; като в мита Елвис Пресли.
Разбира се, чувало се е, че първият космонавт е отвлечен от извънземни, или пък е премахнат, или тайно арестуван от КГБ.
Изобщо – учудващо еднообразие бележи неспирният парад на невежеството, какъвто представляват подобни творби по различни поводи и за различни хора.
На конспиромана не е потребно силно въображение. По правило той преписва идеи от фантастиката и криминалната литература. Класически е примерът с филма на Питър Хайемс (1978) за провала на полет до Марс, който зловещи сили от властта искат да замаскират чрез декори и убийства. Фантастичният трилър е прожектиран и у нас под заглавие „Полетът на Каприкорн”.
След лентата разцъфна вярата на хиляди, че никога хора не са стигали до Луната, а програмата „Аполо” е измама. После интернет придаде милиони заслепени привърженици на тази „партия” и гласът й винаги ще се чува.
