Мнозина са склонни да мислят, че ловът е само мъжко занимание, наследство от времената, когато сме били номади. Но хобито на двама редници – Галя Димитрова от Единния център за начална подготовка (ЕЦНП) в Плевен и Иван Кирев от поделението в Пловдив показват, че ловното хоби е еднакво привлекателно и за мъжете военнослужещи, но и за жените, избрали занаята на кадрови войник.
Първо ми разказа ловните си подвизи редник Иван Кирев, избрал войнишката професия неслучайно. Завършил механотехникума в Пловдив като елтехник – подходяща работа имало, но научил от приятели за конкурс като кадрови войник, решил че му допада – и кандидатствал.
Д
ядо му, баща му, а и чичо му все били военни. „С трудна започнах професията, но всички от моята фамилия са ги минали. Баща ми беше свързочник в Пловдив…” Иван е от с. Маноле край Марица и вече е кадрови войник от близо година, а с лов се занимава от 4 години.
– Пушката ми е едноцевка, наследство от баща ми. „Овомар” надцевка – универсално оръжие, с нея може да се стреля по зайци, по фазани и по яребици. Зарежда се с патрони от №11 до бренекета. Ловният си билет изкарах на курс в Чирпан, имаше теория и стрелби. Издържах изпитите – стрелбите и тестова част. Това умение е много важно, тръгнеш ли по пътеките на гората. Ловували сме пъдпъдъци, зайци, фазани, яребици, патици… – споделя той.
За него патиците са най-интересният лов
Семейството на родителите му живее до Марица, реката и околностите са канали, пълни с птици. Уловът им е най-сполучлив на развиделяване сутрин или вечер късно на смрачаване – казва Иван. „Заставаме 5 човека през 20 м. Патиците са на прелети – сутрин е кацнала и излита да търси храна. Или изхвърча, ако се подплаши. Вечерта каца да нощува. Възможно е да стреляш и при самия прелет, но е малко вероятно да свалиш нещо. Гончето ми е от ловната порода дратхаар – с универсални възможности. Зимата ловуват добре на вода, издържат на студ, лятото са сполучливи за пъдпъдък, за яребица, за фазан, за заек – всичко. Гончето се казва Хера. Когато ме няма, за нея се грижат моите родители. Баща ми също е ловец, пок
рай него се запалих. Ловува от много години, тръгнах с него по ловните пътеки – и ме увлече.”
Иван разказва увлекателно как му преминава денят за лов на пъдпъдъци с ловната дружинка на с. Маноле. Цялата е 25–26 човека. Застават в редица по местността, определена за лов, и пускат кучетата. Гончетата откриват дивеча и му правят стойка. Обучението за стойка „мирно” изисква особена дисциплина за кучето. То спира на разстояние пред дивеча, без да го плаши – и чака да приближи ловецът. При командата „атака” те го подплашват и дивечът излита. Ловците стрелят, а после гончетата донасят улучените екземпляри. Има ли добри попадения?
– Успявам да уцеля в голяма част от случаите. Пушката ми е с 2 патрона, но сачмите са много. В зависимост от големината на дивеча е и броят на сачмите. За пъдпъдък се използват дребни патрони с много сачми – шансът да уцелиш е голям…
Обичайно уловът е добър – Иван се е връщал вкъщи нерядко с около 60 пъдпъдъка
Майка му Генка ги готви като голям майстор кулинар. Начините са различни – птиците се скубят, а след това – я на фурна, я с картофи – събира се компания. Това е един от начините да общуваш с приятели и познати.
Виж за редник Галя Димитрова хобито е малко по-различно. Не е вманячена, но заявлението й е категорично: и аз съм ловджия. При трагични обстоятелства загива брат й. Катастрофа с кола през 2009 г. отнема живота му. А той бил запален ловджия и риболовец.
– Трябваше някой да наследи пушките, а той имаше 2 – си спомня Галя. – Имаше и пистолет. Тогава се реших и изкарах курса за ловджия. Не беше лесно, но станах член на ловната дружинка в с. Стежерово. Около селото има и гори, и ниви. Защо участвам ли?
Има големи емоции, смях
Разтоварване, тръпка. Най ми е интересен птичият лов. Особено когато пъдпъдъкът излети и мине покрай всички. Мине и замине – голям пукот, а се оказва накрая, че никой не е уцелил. Смях, майтап, подигравки…
И тя както Иван има кучета, но са 2. За съжаление вече са с наднормено тегло и не излизат на лов. Понеже са женски, а не са заплождани и както казва тя – с хормоните са зле. Курцхаарката е за птичия лов и все още би могла да се справи, но ягдтериерката, която е за лов на прасета, е по-скоро декоративна дебеланка, хич не става за гонче. „Майка ми не дава да ги заплождаме, че не знае после дали някой ще иска да вземе кученцата.” Но това не пречи на Галя да е сред първите гончии в лова. Има приятел – от едно и също село са, който има перфектно обучени кучета. С тях излизат. Имал феноменални способности да обучи кучетата и гончетата му били невероятни.
– Сполуката в лова идва почти винаги, но аз съм гонач. А той влиза в гората, подплашва дивеча, но не стреля. В дружинката, който има кучета, той е гонач. Аз на пусия не издържам, там се стои с часове на едно място. Ние гоначите вдигаме дивеча, ама не става веднага – зависи кога ще излезе. Има една местност край нашето село, Елията се казва. Там има фургон, с навес на ловджиите, чешма със студена вода, която тече постоянно – голяма красота. След улова дивечът се разпределя. Пъдпъдъците са лесни – на скара с бира и приятели. По-миналата година ги нямаше, но сега пак дойдоха. Зависи годината каква ще е, но засега има достатъчно. Зайци лично не съм убивала, но и рядко се срещат – досега колкото пъти сме излизали, само веднъж един ловджия гръмна заек…
Попитах я не се ли плаши от студа и вълците зимно време? Оказа се, че ловува само през лятото. Тогава най-безпроблемно усеща хобито си като разтоварване, емоция, тръпка. Като общуване и запознанства. „Идват много ловджии. Всичко после свършва с веселба. Обичам природата и усещането да се потапям в нея…”
