На 5 май се навършват 70 години от създаването на футболен клуб ЦСКА. По повод на тази годишнина разказваме за някои славни футболисти на армейския тим. Един от тях Стойне Минев е роден на 1 октомври 1924 г. в София. Започва футболната си кариера през 1939 г. в спортен клуб „Устрем” – кв. „Захарна фабрика”, София. След обединението на „Ботев”, „Устрем”, „Победа”, „Спортклуб”, „Свобода” и др. клубове от ІІІ район под името „Септември” продължава да играе като титуляр в новосъздадения отбор. С ЦСКА е шампион през 1948 г. – това е първата титла на армейския тим. Участвал е в срещи на „Б” националния отбор. От 1969 до 1980 г. е постоянен член на бюрото на футболната секция на ЦСКА. През същия период е в Спортно-техническата комисия към Българския футболен съюз. Полковник от запаса. Служил е в Българската армия от 1949 до 1975 г. Почива на 12 август 2009 г. Препечатваме интервю със Стойне Минев, публикувано във в. „Българска армия” под заглавието „За първата титла на отбора получихме по три метра плат”.
– Господин Минев, как започна футболната ви кариера?
– За увлечението по футбола е виновен баща ми. Той ме водеше на мачовете на „Славия”, „Левски”, АС-23, на „Спортклуб”. Ходихме заедно и на няколко срещи на националния отбор. В кв. „Захарна фабрика” образувахме едно отборче под егидата на „Устрем”. Започнах да играя в мъжкия отбор на „Устрем” още като юноша. За три години последователно се изкачихме от трета в първа дивизия на София, въпреки че материално бяхме зле. Нямахме даже и обувки. Домакинът, като ми подхвърли някакви обувки, и аз като му кажа, че ми са неудобни, той ми отвръща – бягай, друг да идва. И аз се принуждавах да ги взема само и само да играя. Като войник служих в казармата в Кърджали – там в „Арда” се състезавах заедно с Божин Ласков, Борето 
Апостолов, Милан Христов, все футболисти, играли в големи отбори.
– Още при създаването на ЦСКА сте в отбора на армейците. Как стана това?
– Като войник бях включен в отбора на „Септември”, полкът ни беше преместен в София. Играехме техничен футбол с традициите на „Ботев”, който беше най-големият отбор от тези, които образуваха „Септември”.
Стигна се до 1948 г. На 5 май стана обединението между „Септември” и „Чавдар” под името „Септември” при ЦДВ. Към нас се присъедини и вратарят Геренски.
– И още същата година армейският клуб стана шампион на България. По какъв начин стигнахте до титлата?
– Участвахме в турнир за влизане в тройката на София. Най-важният ни мач беше със „Септември” на 19 май. Завършихме 1:1, което беше достатъчно за класирането ни и продължаване на участието в първенството на страната. Герои в срещата бяха Геренски и Димитър Миланов. Вратарят ни спаси дузпи при 0:0. След това ни вкараха гол от фал – топката мина през стената. През второто полувреме Димитър Миланов изравни.
Отборите бяха разделени на Северна и Южна група. Паднахме се в Северната заедно с „Априлов” (Габрово), „Бенковски” (Видин) и „Спартак (Вн). Победи спечелихме и в шестте мача с тях. От другата група до финала стигна „Левски” (Сф).
– Двата мача между ЦСКА и „Левски” (Сф) през 1948 г. влязоха във футболната ни история. Спомняте ли си с подробности за тях?
– Разбира се, тези, както и много други срещи ги помня много добре. Преди първия финален мач на 5 септември една част от тима ни беше повикана за подготовка в Самоков за мач на националния ни отбор – Димитър Миланов, Манол Манолов, Димитър Цветков и аз. Другите тренираха в Боровец под ръководството на Замората – един добродушен и природно интелигентен човек. Направихме за двубоите с „Левски” добра физическа подготовка.
Нашият отбор беше млад и равностоен на съперника ни в техническо отношение. „Левски” ни превъзхождаше с по-голямата си рутина и психическа нагласа. Ние бяхме много напрегнати преди срещата и по време на нея. А и станаха някои размествания, които дадоха отражение. Имах задача да пазя Пачеджиев като халф, а преди това играех като дясна свръзка близо до Миланов, с когото бяхме постигнали синхрон. И за мое голямо съжаление Пачеджиев вкара двата гола за „Левски”. Отчетоха след това, че съм се представил добре, но във важните моменти нападателят на „Левски” използва хитрината и опита си. Бяхме сковани в този двубой. Все пак Миланов отбеляза гол в наша полза и загубихме с 1:2.
– По-различно ли подходихте към съперника си във втория мач?
– На втория мач на 9 септември излязохме двойно повече мобилизирани и по-освободени в психическо отношение. Още в първите минути Миланов вкара гол. След това поведохме с 2:1. Минута преди края на мача отново Миланов вдигна една топка от аутлинията и включилият се около полукръга 
пред наказателното поле Нако Чакмаков с точен прецизен удар би в лявата страна на Соколов. Топката на половин метър височина облиза гредата и влезе в мрежата – 3:1 за нас. С общ резултат 4:3 станахме крайни победители и спечелихме шампионската титла на България.
– Какво получихте за титлата?
– Получихме по една бележка, с която да си закупим три метра плат. Но не това бе важното. Беше неописуема радост. От игрище „Юнак”, където се проведе мачът, до Централния дом на армията дефилирахме по фланелки и футболни обувки. Всички от Министерството на отбраната, и особено полковник Мирски, бяха радостни, поздравяваха ни… Вечерта отидохме в един ресторант в III район, където празнувахме заедно с привържениците си.
– Докога играхте в ЦСКА?
– В ЦСКА бях до края на 1950 г. След Нако Чакмаков бях капитан на отбора – това беше през 1949 г.
– В кой отбор приключихте кариерата си?
– През 1951 г. се състезавах в „Ботев” (Пд). Там отидох с моя приятел Тодор Тодоров. През следващата година се върнах в София и заиграх в състава на ВВС. Този отбор бе образуван през 1949 г. В него са се състезавали футболисти като Иван Колев и Гацо Панайотов. През 1952 г. ВВС влезе в „Б” група. Играх до края на 1953 г., когато тимът беше вече в „А” група. Бях и помощник-треньор в състава на ВВС. При едно неуспешно представяне срещу „Спартак” (Пд) ръководството на клуба освободи Нако Чакмаков и аз станах старши треньор. Борихме се за оставане в групата и точно когато стабилизирахме играта си, дойде решение, с което разтуриха отбора.
– Колко години бяхте офицер в Българската армия?
– Станах офицер през 1949 г. Тогава следвах право, но прекъснах, защото законите бяха такива. Работих в щаба на ПВО и ВВС. Пенсионирах се през 1975 г. С гордост мога да заявя, че по време на службата си не съм получил нито едно наказание.
– Следите ли футболната игра и сега?
– Член съм на ръководството на клуба на ветераните на ЦСКА. Радвам се, че футболист беше и синът ми. Сега надеждите ми са свързани с внука ми, който е в детско-юношеската школа на ЦСКА.
В. „Българска армия” 30 януари 1997 г.
