Коментар на политолога Иван Кръстев
Малките европейски народи са научили от историята си, че когато не са поканени на масата за преговори, най-вероятно тяхното място е някъде в менюто. Срещата във Варна е важна, защото е демонстрация, че малките страни могат не просто да бъдат на масата за преговори, а да накарат големите да седнат на нея.
Наивно е да се мисли, че среща във Варна е направила Ердоган по-демократичен или че е решила пробемите между Турция и ЕС. Но тя рязко намалява риска от „случайна” ескалация на конфликта. И второ, тя показа, че единственият начин ЕС да има обща външна политика е, ако Брюксел се научи да вижда различните кризи, пред които е изправен с очите на най-уязвимите си и най-заплашените членове.
Ако ЕС иска да има силна външна политика, тя трябва да вижда кризата в отношенията с Турция с очите на България и Гърция, да анализара кризата с Русия така, както я виждат поляци и балтийци, и когато мисли за емиграционната вълна, която идва от Африка, да я вижда, както я виждат италианците. Не оградата на границата, а влиянието на България в Брюксел е реалната гаранция за националната ни
сигурност.
Това, че Борисов успя да убеди Юнкер и Туск да участват в срещата във Варна независимо от нежеланието на някои от „големите” в ЕС да седнат на една маса с Ердоган, опровергава клишето, че „малките” са само зрители, когато Брюксел определя външната си политика.
(Препечатваме материала със съдействието на в. „24 часа”)
