Новите оръжия

По традиция най-висшите технологии се създават най-напред във военнопромишления сектор. Понякога минават години, докато едно полезно и за цялото общество откритие стигне до масово производство. Особен тласък в развитието на технологиите дават войните. За съжаление най-често тези технологии целят да унищожат човешкия живот, а не да го запазят. Разбира се, това поражда и алтернативните решения – като противогаза – за защита от бойни отровни вещества на фронта. 
Първата световна война не прави изключение от казаното по-горе. Напротив! От нея за човечеството остава един от най-зловещите спомени – използването на бойните отровни вещества. 
В тази война бойното използване на авиацията става масово, след като през 1912 г. двама български летци за първи път използват самолета като бойно средство над Одринската гара. Най-напред авиацията се използва за разузнаване, но впоследствие тя получава широко приложение за 
бомбардиране на вражеските войски
на техния тил и в крайна сметка за унищожаване на цели мирни градове и села далече зад фронтовата линия. Освен самолети по това време се използват и дирижабли. Германците бомбардират Париж с дирижабли. По време на войната те разполагат със 73 дирижабъла, или цепелина – по името на техния създател. От тях 51 са унищожени от вражески огън, от силни бури или от взривове. 
В първите месеци на войната немската авиация определено превъзхожда руската и безпроблемно нахлува в далечните райони на Руската империя.
За първи път по фронтовете на Първата световна война се появяват и едни особени бронирани машини, наречени танкове. Създават ги англичаните. По време на войната английските танкове причиняват огромни поражения на германската армия. Французите също използват своя модификация танкове, произведени от фирмата „Рено“, чиято задача е главно 
да поддържа пехотата 
във военните действия. По време на войната широко разпространение получава и използването на бронирани автомобили, въоръжени с картечници или с оръдия. 
Първият танк, въведен на въоръжение в британската армия, е „Марк I“. Един от вариантите на този танк притежава две морски оръдия калибър 57 мм и три картечници. В по-лекото му изпълнение оръдията са премахнати и са монтирани четири картечници. Бронята издържа на куршуми от огнестрелните оръжия и на парчета от снаряди, но я разрушават бронебойните патрони и артилерията. Счита се, че това е първият танк в света.
Първите танкове имат много недостатъци. Те не се вписват в железопътните габарити, за да бъдат пренасяни по железниците. Затова ги превозват отделно върху камиони.
В началото на септември 1916 г. англичаните изпращат на фронта 
49 танка „Марк I“ 
След първите петдесет километра 17 от тях окапват по пътя по технически причини. На 15 септември, на разсъмване, останалите 32 танка предприемат първата танкова атака в историята. Бронираните чудовища, които противниковите войници виждат за първи път, налазват траншеите и предизвикват ужас. От тях 14 остават със заглъхнали двигатели в ронливите окопи, но останалите 18 постигат целта си. Те преодоляват повече от два метра широки изкопи, не усещат телените заграждения, заливат вражеската позиция с картечен огън, а те самите реагират на куршумите от огнестрелните оръжия, колкото слон на дребни сачми за лов на патици. За два-три часа танковете навлизат на 5 км дълбочина по фронта. След тях върви британската пехота и 
прибира в плен ужасените войници 
Първи срещу себе си виждат вражески танкове германците на западния фронт.
Видът на металните чудовища оказва поразително въздействие на войниците. Те за първи път стават свидетели на това, как танковете с лекота преодоляват окопите и загражденията, смятани за непристъпни, бълват непрекъснато картечен огън, а в същото време моторите им страшно реват. Никой по онова време и не мисли да слага заглушители. Първоначално войниците ги възприемат като дяволски творения и се спасяват с бягство от тези „изчадия на ада“. 
В тази война армиите на всички държави участнички са и добре снабдени с картечници. Те са два вида – тежки картечници за стационарно или мобилно използване, обслужвани от двама души, и леки – за индивидуално ползване дори и в атака. Най-разпространените марки тежки картечници тогава са американската „Максим“ и британската „Викерс“ с водно охлаждане. От 1916 г. нататък армиите на Антантата увеличават значително въоръжаването с леки картечници, а след 1917 г. Франция въобще спира производството на тежки картечници за стационарно използване.

Химическите атаки

За първи път химически снаряди са използвани от германците на руския фронт през  януари 1915 г. През април същата година те използват химическо оръжие и на западния фронт. Така се появява ново оръжие за масово унищожение. Снарядите са заредени с газ хлор, след избухването им във въздуха се понася от вятъра жълто-зелен облак, който обгръща всичко. Никой не може да избяга от това, ако не притежава индивидуални средства за защита. 
За няколко минути 15 000 английски и френски войници излизат от строя, а 5000 от тях загиват. Това се случва на 22 април край белгийското градче Ипр. Затова новият газ е наречен Иприт. Немците пускат на фронт от 6 км хлор от 5730 балона. В един интервал от 5–8 мин над противниковите позиции са изсипани 168 т хлор.
Това заставя англичаните, руснаците и французите да започнат производство на усъвършенствани противогази за защита от новите бойни отровни вещества. Най-известен става френският противогаз „Маска М-2”. Започват да работят и за създаване на свои бойни отровни вещества. В случая най-бързо реагират руснаците. Още през есента на 1915 г. 200 химически завода разгръщат дейността си и през 1916 г. руската армия започва да получава на фронта химически снаряди. През цялата война са използвани общо 12 хил. т иприт, а пострадалите са около 400 000 души.
Създателят на бойния газ иприт за водене на окопна война е немският химик Фриц Габер, който работи във физико-химическия институт „Кайзер Вилхелм“ в Берлин. Той има зад гърба си уникални научни разработки в областта на химията и през 1918 г. получава Нобелова премия. По-късно създава и зловещия газ „Циклон Б“, който първоначално е бил пестицид, но впоследствие е използван през Втората световна война от нацистите. За създаването на иприта Габер е повишен в чин капитан от германската армия.