Дедеагач, или днешен Александруполис (Гърция), няколко пъти е бил част от българската територия в миналото. Нещо повече – след като през 1941 г. Втора армия завзема Беломорието, Дедеагач става най-важното по значение българско пристанище на Бяло море след Кавала, а също и база на Българския беломорски флот.
През 1847 г. на това място е имало само едно кафене и караулен пост против контрабандисти. Няколко години по-късно рибари основават тук малко селище, чието име в превод от турски означава „дърво на отшелник” или „старо дърво”. Легендата разказва, че името идва от вековен дъб, под който е живеел стар отшелник на име Деде. Други изследователи са по-склонни да поддържат тезата, че името идва заради множеството дървета по крайбрежната ивица.
Така към 1900 г. по данни на Анастас Разбойников Дедеагач има 5400 жители, като 45 от къщите са били български. През 1888 г. тук е открито архиерейско наместничество на Българската екзархия. Пръв наместник става Никола Шкутов, сменен през 1893 г. от Дойчин Запрев, а по-късно и от архимандрит Дионисий.
През 1909 г. е избран първият български кмет на Дедеагач – Никола Табаков. Първият български военен съд, действащ в Бяло море, е катерът „Беломорец”, поставил минни заграждения пред Дедеагач на 16 и 26 юни 1913 г. Морските офицери от флотската команда под командването на Четвърта армия устройват семафорно-наблюдателни постове по Беломорското крайбрежие.
Дедеагач е и едно от пристанищата, където някои от нашите сънародници, които са били на гурбет в САЩ, а и не само там, акостират, когато се прибират в „стария край“. Повечето реклами за пътувания от САЩ към България и Македония обясняват, че има няколко варианта, когато се пътува с кораб. Вариантите са от САЩ до Европа – най-често това са някои френски пристанища и след това към Гърция – пристанищата Пирея, Пиракус, Каламата и Солун. Цените от Ню Йорк до първите три гръцки пристанища е 48 долара, до Солун е 50 долара, а до Дедеагач е 51 долара. Това са цените за трета класа.
Предимно италиански, френски и английски параходи пътуват директно от САЩ до Дедеагач и Солун. Проблемът е, че повечето хора, които пътуват, искат да спрат колкото се може по-близо до България, за да имат по-малко път по суша, защото пътуването по суша е доста по-трудно, отколкото с парахода. Именно заради това повечето предпочитат да пътуват до Европа с параход, след това от френските пристанища директно или след пътуване от единия до другия френски бряг с влак, да се качат отново на параход, който да ги откара най-често до Солун, а още по-често до Дедеагач. Именно това виждаме и в цените на билетите. Разлика от три долара, което в онези години никак не е малко, е доплащането, когато се пътува до Дедеагач, който е само на около 40 км на юг дори и от съвременната българско-гръцка граница.
