Отравянето на бивш руски шпионин и неговата дъщеря във Великобритания доведоха до безпрецедентна за последните десетилетия световна реакция. В знак на солидарност с Лондон за няколко дни мнозинството европейски държави обявиха, че ще експулсират руски дипломати, за които се смята, че работят като шпиони, отбелязва агенция „Ройтерс”. САЩ, Канада и Австралия също се включиха в мярката. Норвегия, Черна гора, Молдова, Украйна, Албания и Македония са европейските държави, които не членуват в ЕС, но също изгониха руски дипломати. От държавите членки засега се въздържат Португалия, Люксембург, Словакия, Словения, България, Гърция и Кипър. Най-много дипломати прогониха САЩ – цели 60, следвани от Великобритания – 23, и Украйна – 13. НАТО също обяви, че ще прогони 7 руски дипломати. Останалите държави ще експулсират между един и четирима представители на Руската федерация.
Люксембург, подобно на България, отзовава посланика си в Русия за консултации, съобщи „Блумбърг”.
Русия, която отрича всякакво участие в нападението, коментира, че действието на Запада е „провокативен акт”, и заяви, че ще отговори.
Къде сме ние?
Във вторник премиерът Бойко Борисов привика в София за консултации извънредния и пълномощен посланик на България в Руската федерация Бойко Коцев, съобщиха наши медии. По отношение на българската позиция по случая премиерът коментира миналата седмица: „Има факт, който е много опасен и който изисква цялата разузнаваческа и контраразузнаваческа гилдия в целия свят да се заеме. Фактът е, че има терористичен акт, хора в предсмъртно състояние, и то с нервнопаралитичен газ, забранен отдавна с конвенции. Който го е направил – дали е Русия, дали е терористична организация, но на всяка цена извършителите и преди всичко поръчителите да бъдат разкрити”.
България очаква Организацията за борба с химическите оръжия, в която членува и Русия, да се произнесе по случая „Скрипал”, за да вземе решение дали да изгони руски дипломати по примера на мнозинството държави – членки на ЕС. Това съобщи в интервю за Нова телевизия зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев. „Организацията за борба с химическите оръжия трябва да каже какъв е случаят, да се проучи откъде може да е дошло това бойно отровно вещество. Биха могли да се намерят и още развръзки в този конфликт, които да доведат до нови знания”, каза той.
Георгиев подчерта, че България е заявила ясно своята солидарност с Великобритания, включително с присъединяването към декларацията на Европейския съвет.
Връщането на българския посланик Бойко Коцев от Москва в София за консултации също е „знак” по думите на зам.-министъра, но и възможност за доуточняване на случващото се в Москва. Той нарече българската позиция „балансирана и умерена”, каквато подобава на страна, председателстваща съвета на ЕС.
Един отровен шпионин
Смята се, че опитът за убийство е станал с химическата атака, която е първата на територията на Европа от Втората световна война насам. В последните седмици често бяха споменавани и други крайни изрази като „най-тежката ситуация от Карибската криза насам”, „нова Студена война” и др. Отговорът на Запада пък е „най-мащабното действие срещу Москва от времето на Студената война”, смятат запознати.
Шпионинът и дъщеря му бяха отровени с химически агент „Новичок” в английския град Солсбъри на 4 март. Това доведе до рязко напрежение между Запада и Русия. Последваха взаимни обвинения. Британският премиер Тереза Мей също поиска от Русия да обясни дали има отношение към инцидента с нервнопаралитично вещество, или е изгубила контрол върху количества от него и е допуснала то да бъде използвано на британска земя.
От руското външно министерство поискаха Великобритания да докаже, че покушението срещу бившия агент на военното разузнаване ГРУ Сергей Скрипал не е дело на британските спецслужби, и заплаши, че в противен случай ще го смята за атака срещу руски граждани. „Анализ на обстоятелствата… ни кара да мислим за възможно участие в отравянето на британските разузнавателни служби“, продължава съобщението.
Фактите също така свидетелстват за „незаинтересоваността на британските власти да изяснят истинските мотиви и да установят извършителя на престъплението в Солсбъри“, смята руската дипломатическа служба.
Междувременно племеницата на Сергей Скрипал разкри, че той и дъщеря му Юлия имат малък шанс да оцелеят, пише „Гардиън“. Виктория Скрипал поясни, че прогнозите „наистина не са добри“. От 99% може би има 1% шанс. Каквото и да са им дали, има много малък шанс да оцелеят. Но те ще останат инвалиди до края на живота си, подчерта Виктория Скрипал пред БиБиСи. Тя разкри още, че майката на Скрипал не знае за инцидента.
„Основният приоритет беше да предпазим нашата баба да не чуе или да не разбере нещо“, каза племенницата.
Положението се затяга
В сряда британския премиер Тереза Мей призова за „дългосрочен отговор” на Запада срещу заплахата за сигурността от страна на Русия. Координираното действие между западните съюзници се разглежда като огромен дипломатически преврат за Мей, чиято страна се готви да напусне ЕС. Говорейки пред високопоставени членове на кабинета в Лондон, Мей коментира, че страните са действали срещу Русия не само от солидарност, но и защото признават заплахата, която представлява. „Имаше значителен момент в отговора ни на тази безразсъдна агресия, но има още какво да се направи, докато работим с международни партньори за дългосрочен отговор на предизвикателството, поставено от Русия“, представя говорителят на Мей, думите й.
Премиерът Тереза Мей предупреждава онези, които „искат да ни атакуват“, че Великобритания ще разгърне всички свои възможности, за да ги победи, в доклад за националната сигурност, който се очаква да бъде публикуван днес и е посветен на новите заплахи в съвременния свят. Мей, която е и бивш министър на вътрешните работи, коментира в анонс на доклада, че Великобритания е жертва на атаки в Лондон, Манчестър и „опит за убийство“ в Солсбъри. „Най-важното, което всички тези инциденти ясно показаха е, че нашата национална сигурност е условна … за нашата способност да мобилизираме най-ефективно пълния набор от нашите способности, за да отговорим на предизвикателствата, пред които сме изправени“, коментира Мей, според извадки, предоставени от нейния офис. Мей коментира, че сега Великобритания ще използва не само полицията, службите за сигурност и армията, но и мерки, вариращи от „икономически лостове, чрез авангардни военни ресурси до по-широко дипломатическо и културно влияние на световната сцена“.
Руският посланик в Австралия заяви, че светът ще влезе в „ситуация на Студената война“, ако Западът продължи да се конфронтира с Москва във връзка с нападението срещу бившия съветски шпионин във Великобритания, съобщи Ройютерс. „Западът трябва да разбере, че антируската кампания няма бъдеще. Ако продължава така, ще се озовем дълбоко в ситуация на Студената война“, коментира руският посланик Григори Логвинов пред репортери в Канбера. „Казах, че ние нямаме никакви доказателства. Британците упорито отричат да дадат всякакви доказателства. Те отказват да спазват разпоредбите и протокола на Конвенцията за забрана на химическото оръжие“, допълва той.
Външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че наказателните мерки срещу Москва заради случая „Скрипал“ отразяват мнението на управляващите елити, а не на тези народи, информират руски медии. Лавров обвини САЩ в „колосално изнудване“ и подчерта, че „малко независими държави“ са останали в съвременна Европа. Той обвини Вашингтон за масовото експулсиране на руски дипломати. „Знаем със сигурност, че това е в резултат на колосален натиск и колосално изнудване, Вашингтон е главният инструмент на международната сцена“, подчерта той, цитиран от ТАСС.
