Новата поредица „Разказвач на месеца“ в Столична библиотека беше продължена през март от Здравка Евтимова, която е дългогодишен преводач в Министерство на отбраната. Тя е една от най-превежданите български писателки и любимка на читателите в библиотеката. В Литературния клуб преди малко повече от седмица тя чете свои творби и осъществи интересен разговор с публиката. Литературната й биография бе представена от поета Петър Чухов, а книгите й са изложени във витрина на втория етаж в библиотеката.
Родена в Перник през 1959 г., Здравка Евтимова завършва английска филология във Великотърновския университет (1985 г.) Разказите й са издавани в 32 страни на света. През 2015 г. „Кръв от къртица“ беше включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания. Друг – Seldom („Рядко“) е включен в антологията Best European Fiction 2015 („Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ, 2015. „Твоят ред е” е сред 10-те наградени в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005” в гр. Нант, Франция. Той е част от антологията „Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят”. „Васил” пък е сред 10-те, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на Радио BBC, Лондон, за 2005 г.
В България Здравка Евтимова също е носител на много награди. Сред тях е наградата „Балканика – 2013” за най-добра книга на автор от страните от Балканския полуостров за 2013 г. Последното отличие е от фонд „13 века България“ през 2016 г. за книгата „Една и съща река“ – за роман, публикуван през 2015 г. Превела е повече от 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, превежда произведения на български писатели на английски език. Членува в СБП и в Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд. Член е на българския ПЕН клуб. Анализ за стила на писателката и нейните литературни постижения направи проф. Амелия Личева.
Здравка Евтимова не беше от лансираните писателки. Наложи се първо сред читателите, след това започнаха да я превеждат навън, дойдоха наградите в България и едва накрая – оценката от критиците. Критиката предстои да говори за нея. Прекрасен разказвач, писател със силна социална чувствителност, тя по изключително интересен начин си служи с езика.
Традиционно при употребата на символи и метафори свързваме сетивно и материално. При Здравка Евтимова връзката е сетивно и сетивно – и с това майсторски напряга езика. При нея разстоянието е като есен, любовта е като разплакано дете, момичето е тънко като поглед към небето и т. н. Напрягайки езика, тя назовава нещата по единствено възможния начин: момиче като пушка, като луна с кожена змия или риба, червей, къртица. Това писане мотивира, защото образите са максимално свободни – оставят на читателя възможност да дописва, да дава воля на въображението си, да прави асоциации.
Героините на Здравка Евтимова са отдадени на онова, което правят, вгледани по особен начин. Жените са по-силно отдадени, но като цяло героите се ръководят от страстта, търсят любовта и това е една от ключовите теми в разказите й. Тя има нещо сродно от социалната чувствителност на Елин Пелин и от красотата, с която той пише. Героите, героините й са от онеправданите слоеве, не получават нищо наготово. Оценяват това, което имат, и с любов се увличат в това, което правят. Това отключва и приказното в разказите й. Красотата на приказното е нещо, от което всички ние са нуждаем.
Според думите на проф. Личева
в света на Здравка Евтимова хората разчитат знаците от природата, където от небето ни гледат бащи, майки, дядовци, баби. И откъдето вали сняг като леща – както казва авторката, – който може да нахрани всички.
