Три коалиции се оказват реално на терена в Сирия. Ако допреди 2,5 г. те бяха две с неформално разделение на руска и американска зона от края на 2015-а по поречието на р. Ефрат, днес там те са вече три. Руската е на запад от Ефрат, американската – на изток с доминиране на Сирийските демократични сили или частите за народна защита (IPJ), които са кюрдската армия. Подкрепена от американската авиация, тя беше реално през войната срещу ИДИЛ сухопътната армия на САЩ. Третата коалиция е водена от Турция. На практика всяка от тях си органзира неформална „минидържава”.
Западната част наблюдателите наричат Алауитистан, източната – Кюрдски сунитистан, а северната – Арабски сунитистан. Така в Сирия се реализира интересна формула за държавническо съществуване: нещо преходно между югославската и иракската формула, но по-близо до реалностите в Ирак, докато на географската карта реално си остава Сирийската арабска република. Тези три области имат
и самостоятелен политически, икономически и военен живот
а дори и самостоятелен образователен процес. И всяка от тези „държави” си е отделен организъм. В източната и западната част на Сирия, където са правителствените части и кюрдите, двете образувания са по-близки. Доколкото кюрдите все още не искат да прекъсват връзките с Дамаск. Докато в турската зона се очаква да се създаде самостоятелно временно правителство върху територията от около 3500 кв. км, т.е. върху 4–5% от сирийската земя. В момента всъщност има три правителства. В провинция Идлиб е под името правителство на националното спасение, много близко до фронта „Нусра”, който управлява тази част на страната.
Всяка от трите коалиции си очертава границите. А битките реално са между отделните проксита, факторите, подчинени на големите международни играчи. Често става въпрос за очертаване на анклави, като „Ислямска държава“ все още държи 8% от територията, макар и предимно в пустинята, и само преди месец контролираше повече в сравнение с Турция. Джихадистите нямат шанс да си върнат завоюваните по-рано територии, но те се възстановиха частично, едва ли не възкръснаха. И в част от територии, в пустинните земи, които се водят, че се контролират от Дамаск или от кюрдите, реално се разпореждат джихадистите. Кюрдите владеят обаче населени места, газови и нефтени находища. Но битката срещу ИДИЛ продължава да е много трудна.
войната е в най-дива форма
като най-конкретната политика, но с цената на много жертви.
Законният президент Башар Асад е част от коалицията с лидер Русия, но коалиционната пирамида не е централизирана. На конгреса в Сочи руската страна настоя да се създаде конституционен съвет за изработване на нова сирийска конституция. Но в Дамаск показаха червен картон на Москва с позицията си, че това е вътрешна работа на сирийците.
Както правителството, така и Иран бяха против операцията на Анкара в Африн „Маслинова клонка”. Но руската страна направи възможно превземането на кюрдския град Африн от Турция против волята на сирийците. И оттам избягаха 200 000 човека. Така Москва наказа кюрдите заради съюзните им отношения с Вашингтон.
Всъщност Турция планира да разшири операцията „Маслинова клонка” към арабския град Тел Риффат, но всичко е въпрос на преговори. Градът е завоюван от кюрдите през 2016-а и отнет от ИДИЛ. В него избягаха част от жителите на Африн, докато част от местното арабско население отиде в зоната, контролирана от турците. Турците и особено сирийската свободна армия искат да превземат Тел Риффат и да изтласкат кюрдите.
Анкара и Москва се договаряха градът да бъде предаден отново на Турция в рамките на „Маслинова клонка”, но при условие в него да влязат само турски войски и при изграждане на наблюдателна точка на сирийската правителствена армия заради стратегически важния град Алепо наблизо. Анкара обаче търси реванш за прогонената от там сирийска свободна армия преди 1,5 г. А Русия иска гаранции, че няма да се продължи офанзивата към Алепо, доколкото превземането на този град беше преломът на войната срещу опозицията на Дамаск. Връщането на сирийската свободна армия
ще постави под въпрос победата на Русия в региона
Анкара призовава американците да напуснат другия съседен град Манбидж, също арабски, но те отказаха. А премиер-министърката на кюрдите посети Париж и френският президент Макрон й обеща да изпрати и френски войски, за да подсилят западното присъствие в региона. Затова е малко вероятно турците да нахлуят на източния бряг на Ефрат.
Успех за Анкара ще е всъщност да създаде една буферна държава. В Африн, на мястото на напусналите 200 000 човека, Анкара се готви да настани около 300 000 сирийски бежанци, които са сега в Турция. Кюрдите с упорство започнаха да строят лагери в околностите на Тел Риффат, който е много възможно да бъде предаден все пак на турците. И това ще е трагедия за кюрдите, предадени от Русия и от САЩ, и гонени от Анкара.
Американците заявяват, че намерения за влияние по-далеч от Манбидж нямат, макар, нарушавайки договореностите с руснаците за западния бряг на Ефрат. Да се изтеглят от Манбидж обеща на Анкара още Обама, но не го направи.
Политическото инженерство чрез новата партия „Бъдеще за Сирия” е опит на САЩ да създаде алтернатива на партията „Демократичен съюз” на кюрдите в Сирия, обявена от Анкара за терористична организация. В основата на създаването й са пак кадри на „Демократичен съюз”, но тя е много по-отворена. Лидерът й Ибрахим Кафтан е арабин от Манбидж, но генералната секретарка е кюрдка. В нея има много делегати от некюрдски региони с широко етническо представителство. Вероятно целта е да се привлекат кюрдите на масата на преговорите и да бъдат легитимирани. Защото в момента никой не ги иска – нито правителството, нито опозицията с център в Саудитска Арабия с върховния преговорен комитет. Явно гъвкаво се търси припознаването им като сирийска политическа партия. А в учредителните й документи не се говори за федерализъм, а за плурализъм и децентрализация.
Сега реално се прави опит IPJ да се „претопи” и да потърси международно признание. Така и частите за народна защита, т.е. кюрдската армия, ще отстъпят място на сирийските демократични сили, т.е. на многоетническия „холдинг” от араби, християни, мюсюлмани. А така постепенно ще се отстъпи място и на Турция. Но в лицето на премиера си Турция заяви, че както и да сменят името си, за Анкара кюрдите ще си остават терористи.
Но Сирия остава много силен фактор за дестабилизация на целия свят, не само на региона. На 13 март Ердоган заяви, че светът е пред Трета световна война. Той потвърди готовността на американските въоръжени сили да нанесат удари срещу позиции на Башар Асад, да бомбардират президентския му дворец, вкл. и руски позиции. Макар двамата началници на Генералния щаб в Москва и Вашингтон да успокоиха нещата, недоразумението на военните беше платено с оставката на Тилърсън. Върви ново преструктуриране на света и преформатиране на силите, като големият генератор на напрежение в Сирия се отразява и на Балканите и цяла Европа, на взаимоотношенията САЩ–ЕС, САЩ–Русия. Виждаме нещо безпрецедентно в международните отношения, а лабораторията е в Сирия. А турският президент продължава да иска „своята част” от Балканите. Малко известно е, че закон, гласуван от последния османски парламент през 1920 г., валиден и днес, определя границите на Османска Турция. И ако за Ирак, Сирия или Гърция и Кипър се е предвиждало присъединяване към Турция при референдум, то ако в България има „потиснати и преследвани от властите”, Турция е длъжна да се намеси…
Балканите са обект на състезание между Запада, Русия и Турция, които си искат „своето” от някогашните си империи. Затова един балкански „Бенелюкс” между София, Атина и Букурещ с наднационално стратегическо партньорство в икономиката, отбраната и сигурността може да респектира с неуязвимост претенциите от Изток.
