Българските войници изпълняват заповед. Били сме във Варшавския договор, а сега сме в НАТО. Тези от зрителите, които можаха да видят пълната версия на филма от 54 мин, ще разберат повече за обстоятелствата, съпътствали тази драма. Натрупахме много материал, който е интересен. В дългия вариант се говори и за невъзможността да избираш. Разликата сега е, че много хора отиват на мисии заради заплащането, тласкани от мизерията. Тогава не е имало повод да обсъждаш – искаш или не искаш. Целта на филма беше да запазим достойнството на това момче. През неговата история се вижда историята на времето.
Той е единствената жертва от петте армии, загубил е живота си. До 1989 г. го славят като герой, след това го наричат окупатор. А той е момче, почти дете, което не е имало и начин да не участва. В днешно време, когато толкова много неща се разрушават, ние успяхме да повлияем да се възстанови неговия паметник. Опитахме се да разкрием човешката гледна точка, която според мен е най-важната. Но тази принуда и невъзможност да откажеш, поставя много сложен въпрос – причините са политика, геополитика. Остава ни поуката: да се надяваме никога повече български войник да не загива извън пределите на държавата. Защото няма нищо по-ценно от човешкия живот.
