Йерусалим: По дирите на Възкресението

Йерусалим е град на слънцето и светлината, на вярата и свещения мир, на мъките Христови и Възкресението. Йерусалим е дом на трите божествени религии – християнска, юдейска и мюсюлманска. Град на помирението и човеколюбието. Познал войните и разрухата, мъките и радостта и съхранил великата вяра в Делото Христово. Тук идва целият християнски свят, от всички краища на планетата – да повтори стъпка по стъпка пътя на кръстните мъки Христови, да остави и свои следи по Виа Долороса, където нозете на милиони хора през вековете са вървели с надеждата да почувстват мъката на Спасителя, вярата му и мъдростта му и да усетят чудото на Възкресението.

Йерусалим е близкоизточен град, разположен в Юдейските планини, на границата между Средиземно и Мъртво море, на височина между 650 и 840 м над морското равнище, населението му е около 870 000 жители. През януари 1950 г. Кнесета (парламента) провъзгласява града за столица на Израел. Йерусалим е един от най-древните градове на света. Сведения за първите заселници по тези места има още от четвъртото хилядолетие пр. Хр. През 11-и век пр. Хр. градът е заселен от евреи и е обявен за столица на Израилското царство, а през 10-ти век пр. Хр. – на Юдейското. След разпадането на Римската империя Йерусалим преминава в границите на Византия. По това време започва и християнизацията на града. През 639 г., след превземането му от арабския халиф Омар ибн ал-Хаттаб, градът започва да придобива мюсюлмански облик. От 1099 до 1187 г. и от 1229 до 1244 г. Йерусалим е във владение на кръстоносците. През 1538 г., когато градът е под властта на Сюлейман Великолепни, около него са издигнати крепостни стени. Днес те очертават границите на Стария град в Йерусалим. Още в началото на 19-и век се знае, че Старият град е разделен на четири квартала, известни като Арменски, Християнски, Еврейски и Мюсюлмански. През 1981 г. Старият град на Йерусалим е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Днешният Йерусалим вече се е разраснал далеч извън пределите на Стария град.

Исторически погледнато, в основата на икономиката на Йерусалим е неговата привлекателност за хилядите поклонници, както и за обикновените туристи, които пристигат непрекъснато. През последните години обаче все по-важни за икономиката на града стават високотехнологичните предприятия, които тук се развиват с много бързи темпове. През 2005 г. Йерусалим е признат за един от петте най-бързо развиващи се високотехнологични центрове в света. Тук има много художествени и културни обекти, включително и световноизвестният Музей на Израел. Тук се намират и държавните телевизия и радио на Израел. Сред първите 200 висши учебни заведения на планетата е и основаният през 1925 г. Еврейски университет. Още от 10-и век пр. Хр., когато цар Давид провъзгласява Йерусалим за своя столица, той става най-свещеният град за еврейския народ. Според библейските сказания през 960 г. пр. Хр. синът на Давид – цар Соломон, построява първия храм на Йерусалим. Вторият храм, преживял 400 години, бил напълно преустроен от цар Ирод. Най-великата еврейска светиня била напълно разрушена през 70 г. сл. Хр. от пълководеца Тит Флавий Веспасиан, който по-късно става  император на Рим. 

Днес Западната стена, която е остатък от подпорната стена на Храмовата планина, е свято място за евреите, известно на целия свят като Стената на плача. Йерусалим е главният свещен град за християните. Точно тук по време на Втория храм се заражда и християнството. Според Новия завет Иисус скоро след раждането си бил доведен в Йерусалим. Тук след време той прогонил и търговците от пределите на храмовия двор. 
Най-главните новозаветни събития са Разпятието и Възкресението Господно, затова и един от най-важните християнски обекти в града е Лобното място – Голгота, мястото, където е бил разпнат Христос.

На Обетованата земя

Йерусалим е духовният център на човечеството. Където и да стъпиш в този град, стоиш върху нещо забележително и свято, а погледът ти е отправен към друго нещо – също толкова забележително и свято. Затова можеш да влезеш в Гетсиманската градина, в основата на Маслиновата планина, малко над долината Кедрон и да се докоснеш до скалата, върху която се е молил Христос в нощта преди Разпятието. Това е маслинова градина с площ само 1200 кв. м и е в съседство с Базиликата на нациите. 
Маслиновата планина отделя Стария град в Йерусалим от Юдейската пустиня. Някога полегатите й склонове са били покрити с маслинови гори. Тази невисока планина е едно от най-известните места в града, които се споменават още в Библията. 
В Стария град и досега може да се влезе през четири порти. По времето на цар Давид градът е включвал само Храмовата планина и нейните околности. С годините обаче той започва да се разраства. Старите стени стават тесни и една част от тях са разрушени, а други са използвани за нови постройки. Една от четирите порти води към град Яфа, който е съществувал и преди 2000 години, затова тя се казва Яфската порта. Носи се легендата, че ако някой премине през нея на кон, ще стане владетел на Йерусалим. През 19-и век се налага Йерусалим да посрещне германския кайзер Вилхелм II, който иска да посети града. За да не се сбъдне предсказанието, жителите на Йерусалим временно развалят част от крепостната стена в близост до портата, така че кайзерът да влезе в града, без да минава на кон през Яфската порта. 
Йерусалимската църква „Възкресение Христово“, известна още като храма „Гроб Господен“ или „Божи гроб“, е построена върху мястото, където според преданията е разпнат, погребан, а впоследствие и възкръснал Христос. Първата църква на Божи гроб е построена от майката на император Константин Велики – Елена. Храмът е осветен през 335 г. в присъствието на императора. В него може да се види и Голгота. Част от нея сега е покрита със стъклен похлупак, защото всички поклонници, идвали тук, са имали желание да отнесат късче от скалата със себе си и тя би изчезнала. 
Мястото, върху което било положено тялото на мъртвия Христос, е покрито с гробница и в нея се допускат за малко само по двама-трима поклонници. За да се стигне до това място, трябва да се изчака огромна опашка от хора, дошли от целия свят. Тук обясняват, че няколкочасовото чакане трябва да се възприема като възможност човек да преосмисли много неща от живота си, да се зареди с мъдрост и прозрение, тъй като никъде другаде не може да бъде толкова близо до божественото.