С „Манлихер“ в ръце българският войник няма загуба

Легендарната пушка Mannlicher  постъпва на въоръжение в Българската армия през 1903 г., след като през 1889 г. България сключва договор с Австро-Унгария за  доставка на 60 000 бр. Mannlicher М 1888. С манлихери в ръце нашата армия громи противника през Балканската, през Първата и през Втората световна война. Българският войник няма загуба на бойното поле с пушки и карабини Mannlicher в ръце. Дори след завършване на Втората световна война манлихерите се използвали както в армията, така и в полицията, в строителните и в транспортните войски до масовото навлизане на автомат „Калашников“. 

Интересна е биографията на Фердинанд Ритер фон Манлихер – конструктор на известните пушки, станали символ на военните ни победи. Той е роден на 30 януари 1848 г. в гр. Майнц. Баща му е бил военен служител и наследник на стар род, произхождащ от гр. Брюкс в Бохемия.  През 1857 г. Манлихер завършва инженерство във Висшето техническо училище, като  известно време работи в системата на австрийските железници. През 1885 г. под влиянието на оръжейния конструктор Йозеф Верндл постъпва на работа във фирмата Österreichische Waffenfabrik AG (ÖEWG), където работи до края на живота си.

Пушките и пистолетите на Фердинанд Манлихер са били на въоръжение в Австро-Унгария, Германия, Италия, Румъния, Португалия, Швейцария, България, Холандия, Франция и Гърция.  

Доц. д-р инж. Георги Mаринов    

  

През 1887 г. Манлихер е награден с 

Ордена на желязната корона

а през 1892 г. е удостоен с рицарско звание (Ritter von, Ритер фон) и става  пожизнен член на Горната камара на Австрийския парламент. Носител е и на пруския Орден на Короната, на италианския Орден на Желязната корона и на Ордена на Почетния легион. Умира на 20 януари 1904 г. във Виена след кратко боледуване.

През 1876 г. младият инженер Фердинанд Манлихер посетил световното техническо изложение във Филаделфия (САЩ), като неговият интерес бил привлечен от новите технически решения за огнестрелните оръжия. По време на изложението в него възникнала идеята за създаване на автоматично оръжие, но все още било твърде рано за реализирането на такъв проект. За това са били необходими редица производствени и технологични предпоставки, които по това време все още липсвали или били в зародиш. 

През 1880 г. Манлихер направил опит за създаване на многозарядна пушка, с обозначение MANNLICHER M 1880, която в приклада си могла да побере 18 патрона. Тя била предназначена за патроните 11,15х58R мм, използвани от пушките Werndl М 1877, заредени с димен барут и оловен куршум. Пушката не била произвеждана серийно поради сложната си конструкция. 

През 1881 г. конструкторът Манлихер подложил на усъвършенстване модела от 1880 г., като новата пушка получила обозначение MANNLICHER М 1881. Той заменил дългия и неудобен магазин в приклада с подвижен кутиеобразен пълнител, поставян в гнездо от долната страна на пушката, пред спусковата скоба. Пълнителят бил снабден със спирална пружина за придвижване на 

патрони във вертикална посока

Затворът бил цилиндрово-пълзящ, като конструкцията му била по-проста в сравнение с тази на затвора на модела от 1880 г. Пушката използвала патрони с калибър 11,15х58R мм. 

През 1882 г. Фердинанд Манлихер решил да направи интересен опит с нов модел пушка с подцевен магазин, с обозначение MANNLICHER М 1882. Той използвал идеята, реализирана при американските пушки Henry и Winchester, като снабдил новата си пушка с подцевен магазин, в който разположил спирална пружина за подаване на патроните. Пълненето на магазина ставало през страничен отвор с капачка, разположен от дясната страна над спусковата скоба. Пушката била предназначена отново за патроните с калибър 11,15х58R мм.

През 1883 г. конструкторът разработил друг вариант с обозначение MANNLICHER М 1883, при който подцевният магазин бил отстранен. Подаването на патроните се извършвало от странично закрепвана пачка с патрони, която се вкарвала в гнездо, разположено в дясната горна страна на затворната кутия. Патроните се вкарвали в патронника чрез натиск с палеца на ръката. Зареждането било сравнително бавно, патрон след патрон, и 

това не се харесвало на стрелците  

През 1884 г. конструкторът Манлихер променил затвора на пушката. Той направил въртяща се предната му част на 90 градуса наляво, а задната част се движела само праволинейно. Въртенето на предната част се осигурявало от профилни канали, разположени по нейната външна повърхност. Заключването на затвора към цевта се осъществявало с два бойни упора на предната част. Пушката станала известна с обозначението MANNLICHER М 1884. Новият затвор увеличил скорострелността на оръжието, но тя все още не задоволявала изискванията на военните.   

В началото на 1885 г. конструкторът Манлихер пристъпил към създаването на нова многозарядна пушка с обозначение STEYR MANNLICHER M 1885. Той не се отказал от идеята за конструиране на автоматично оръжие, но отчитайки неблагоприятните обстоятелства, побързал да отговори на острата нужда от ново оръжие. Манлихер разработил особен затвор, който се движел само праволинейно, без да е необходимо извъртане. Той считал, че такъв принцип на работа следвало да имат затворите на бъдещите автоматичните оръжия. Независимо от положителните качества новата пушка не била произвеждана масово, тъй като притежавала някои неудобства, свързани със затруднения при поставянето и изваждането на пачката с патрони, изискващи задействане на страничното лостче, разположено на дясната стена на магазина.     

Отчитайки слабостите на модела М 1885, през 1866 г. Фердинанд Манлихер премахнал основния недостатък, свързан с поставяне и изваждане на пачката с патрони. При новия вариант с обозначение STEYR MANNLICHER M 1886 в долната част на магазина бил изработен отвор, от който празната пачка изпадала след изстрелването на последния патрон. Запазени били формата и вместимостта от 

пет патрона на пачката 

Предвидено било при неизразходване на всички патрони пачката да се отстранява чрез натискане на фиксатор, разположен върху задната стена на магазина. Пушката била снабдена с праволинейно движещ се затвор, както на модела М 1885 г. Предпазителят бил разположен в лявата задна част на затворната кутия. За нуждите на жандармерията и кавалерийските подразделения била изработвана карабина. Тя се различавала от пушката по скъсената цев и по-малката обща дължина и тегло. Steyr Mannlicher M1886 позволявала да се произвеждат около 50 изстрела за една минута без премерване благодарение на бързото презареждане само с две движения – назад и напред. По това време скорострелност от 50 изстр./мин не била постигната от нито едно оръжие в света. 

Моделът М 1886 г. бил произвеждан в продължение на две години, като от фабричните конвейери слезли около 100 000 пушки.   

В края на 1890 г. пушката се появила с модернизиран вариант, обозначен като Steyr Mannlicher M1886/90. Използваният 11-мм патрон вече не отговарял на съвременните по това време схващания за осигуряване на висока поразяваща способност на пехотното оръжие. За тази цел бил използван нов патрон с обозначение 8 mm M.1890 scharfe Patrone,  или Nitro-Patrone. Той е зареждан с полу-бездимен барут, който изгарял с по-голяма скорост, създавал по-високо налягане на барутните газове и осигурявал начална скорост на изстреляния куршум около 594 м/с. 

Куршумът бил облечен с метална ризница 

и имал заоблен връх. Пушката била снабдена с праволинейно движещ се затвор, който не се различавал от затвора на модела М 1885 г. На модернизация по този вариант били подложени около 95 000 пушки.   

През 1888 г. се появил нов вариант на пушката Mannlicher. Тя била изпитана още същата година и приета на въоръжение в армията на Австро-Унгария с обозначението Steyr Mannlicher M1888. Усъвършенстваният вариант бил предназначен за патроните 8×52mmR Mannlicher. Затворът оставал с праволинейно движение и не се различавал от затвора на модела М 1885 г. Патроните се разполагали в пачка с вместимост 5 патрона.

Те се подреждали така, че фланецът на гилзата на всеки горен патрон се разполагал пред фланеца на гилзата на долния патрон. По този начин придвижването на патрона от затвора ставало безотказно. Това обаче изисквало скосяване на формата на пачката. Горната част на пачката бил набразден. След изразходване на всички патрони пачката изпадала от магазина под собственото си тегло пред отвор, изработен в основата на магазина.

Мерните прибори били разграфени за водене на огън на разстояние до 2500 крачки (1875 м). За стрелба на по-големи разстояния на средната скоба била закрепена странична  конусовидна мушка, а на мерната планка  бил разположен подвижен встрани мерник с прорез. 

В историята са описани интересни подробности за използването на пушките Steyr Mannlicher M1888.  Една от тях е свързана с името на руския капитан Игнатий Брониславович Шметило, който участвал в боевете при Порт-Артур през Руско-японската война през 1904 г. в състава на 26-ти  пехотен полк.  Капитан Шметило изобретил специален станок за едновременна стрелба в залпов огън с 5 или 8 пушки Steyr Mannlicher M1888. Това устройство било наречено „картечница Шметило“. Ефектът от неговото използване не бил особено висок, но то осигурявало 

произвеждането на 40–70 изстр./мин, 

което повишило ефективността на огъня и донякъде компенсирало липсата на автоматично оръжие.  

Конструкцията била изградена само от дъски и метални пръти, което позволило нейното изработване в обикновените армейски работилници. Рамата била снабдена с малки колела, което осигурявало възможност освен бързо преместване на позицията на оръжието и регулиране на премерването по целите. Пушките били разположени върху предна дъска с прорези и задна дъска, която служела като опора за прикладите. Двете дъски се закрепвали помежду си с метални пръти.

За едновременно презареждане на всички пушки се използвали шарнирно свързани помежду си тяги. Това било възможно, тъй като затворите на пушките били с праволинейно движение. След изразходването на всички патрони било необходимо определено време за поставянето на пълни пачки.

Едновременното спускане ставало чрез напречна шина, преминаваща през спусковите скоби на пушките. 

През 1890 г. армиите преминали към масово внедряване на патрони, заредени с бездимен барут. Такива патрони осигурявали по-голяма начална скорост на изстреляния куршум, по-голяма кинетична енергия и по-голяма поразяваща способност. Конструкторът Манлихер бързо усъвършенствал  пушката Steyr Mannlicher M1888, като я приспособил за използване на патроните 8mm M.1890 Scharfe Patrone.

 По-високата начална скорост на куршума, естествено, повишила и далекобойността на новия вариант на пушката, която получила обозначение STEYR MANNLICHER M1888/90. Това довело до замяна на мерните прибори, които били разграфени за стрелба до 3000 крачки (2250 м). 

Част от пушки от модели М 1888 и М 1888/90 били продадени на България. Едно от неудобствата при интензивна стрелба с пушката било 

нагряването на открития участък на цевта 

между мерника и средната скоба за закрепване на цевта към ложата. Това било констатирано в хода на учебните занятия от българските войници, които се оплакали на своите началници. Проблемът с нагряването бил обективен и той възниквал в резултата на високите налягания и температура на барутните в областта на патронника. В тази област дебелината на стените на цевта са най-дебели и след нагряване бавно се охлаждали.

При ниски температури също възниквали проблеми със захващането с длани на голите участъци, при което ръцете залепвали към охладения метал.
Командването на армията взело бързи мерки за отстраняване на този недостатък, като поръчало изработването на къси дървени наставки. Те имали издатъци във вид на къси пластинки от двете страни, с помощта на които се закрепвали между мерника и средната скоба. Не било необходимо свалянето на третата скоба, тъй като задната част на наставката лягала плътно върху нея. За целта от вътрешната страна на наставката бил изработен канал, в който влизала горната част на третата скоба. 

За конницата и останалите войскови части била доставена карабина с обща дължина 1003 мм, при дължина на цевта 500 мм. 

Производството на пушките М 1888 и 1888/90 било възложено на предприятието Österreichischen Waffenfabriks-Gesellschaft в гр. Щаер, както и на унгарското предприятие Fegyver-es Gepgyar (FEG). 
През 1895 г. бил разработен нов вариант на пехотната пушка с обозначение Infanterie Repetier-Gewehr M 1895 –- най-разпространеният модел в нашата армия. Пушката била предназначена за новия патрон 8х50R, 

зареден с бездимен барут 

и изцяло облечен куршум с объл връх. Затворът на пушката бил с праволинейно движение. Заключването му към цевта при изстрел се извършвало с помощта на два упора, изработени във въртяща се бойна глава. При изстрел бойните упори заставали във вертикалната плоскост. След произвеждане на изстрел при придвижване на затвора назад главата с бойни упори се завъртала и отключвала затвора. Ако затворът не е бил заключен към цевта, ударникът не е могъл да достигне до капсула на патрона и изстрел било невъзможно да се произведе.      

В периода 1915–1918 г. (в хода на Първата световна война) се появила остра нужда от воденето на точен огън по особено важни цели – командири, картечари, свързочници и др. Това наложило появата на специално обучени бойци като снайперисти и, естествено, повишило изискванията към техните оръжия. За целта бил разработен вариант на пушката, на който над патронника бил закрепван оптически мерник с 3-кратно увеличение.  

През 1924 г. бил разработен вариант на пушката, предназначен за немския патрон 7,92х57 Mauser. Целта на преработката била да се използва по-мощният патрон на пушките Mauser, който осигурявал начална скорост на изстреляни куршуми около 755 м/с и дулна енергия около 3700 джаула.   

През 1930 г. с появата на новия островръх патрон 8х56R част от пушките и карабините М 1895 били преработени чрез райбероване на патронника за новата гилза на патрона. За да отличава новия вариант, върху патронника на преработените пушки и карабини била нанасяна буквата „S“ за пушките и карабините, преработени в австрийското предприятие в Österreichische Waffenfabriks Gesellschaft в гр. Щаер. 

През 1931 г. започнала преработка и в унгарското предприятие Fegyver és Gépgyár Rt (F.Е.G). Върху патронника им била нанасяна буквата „Н“, 

която означава островръх куршум

който на унгарски се обозначавал Hegyes Töltény. Този вариант станал известен с обозначението Steyr Mannlicher 31 М.

Днес пушките и карабините Mannlicher са част от безмълвния арсенал на музейните експозиции, за да напомнят на поколенията за героичните победи на нашите бащи и деди.