Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов подкрепи идеята в Плевен да бъде издигнат паметник на Девета пехотна Плевенска дивизия, която завинаги записа името си в историята след величавата Дойранска епопея. В Плевен идеята се подкрепя и от кмета, и от Общинския съвет, и от цялата общественост – възможно е, както каза и министърът на отбраната, до една година паметникът да стане факт. За целта е създаден и инициативен комитет, който да движи нещата. „Аз като министър на отбраната и всички народни представители от плевенския регион, така също и кметът, и общинските съветници в Плевен да дарим по една своя заплата за изграждането на паметник на Девета Плевенска дивизия и нейния командир генерал Владимир Вазов“, предложи министър Каракачанов. По този начин проектът би стартирал с 50 процента от цялата сума. Той уточни, че Министерството на отбраната ще помогне, както винаги в такива случаи, като предостави стари гилзи за материал за паметника, което е значителен разход от целия проект.
През 2009 г. Цочо Билярски и Никола Григоров издадоха фототипно издание на книгата на генерал Никола Недев „Дойранската епопея 1915–1918“. Това е уникално издание, защото авторът е майор от Генералния щаб на Действащата армия. Самият генерал Вазов дава висока оценка на тази книга.
В предговора към изданието Билярски пише за генерал Владимир Вазов, прославения командир на дивизията и победител в Дойранската епопея, че той е блестящ артилерийски офицер и познавач на минно-фортификационното дело. Това му дава възможност да прозре необходимостта да се извърши огромна работа по укрепване и ешелониране на отбранителната позиция на дивизията при Дойран. В „Кратката военна история на България“ е отбелязано, че по нареждане на генерал Вазов са изградени главна и втора позиция, огневи позиции за артилерията, траншеи, ходове за съобщения, телени мрежи и дори дълговременни отбранителни съоръжения. В отделни участъци са изградени лъжливи предни позиции и охранения. На 21 април 1917 г. противникът открива огън с 86 тежки и 74 полски оръдия по предната и главната позиция на дивизията. Нашите бойци обаче се изтеглят назад или използват укритията. В четиридневната артилерийска обработка противниковите оръдия изстрелват 100 000 снаряда, но загубите от наша страна са нищожни. След като дневният обстрел не дава резултати, противникът опитва да напредне към нашите позиции с нощна атака. И нощната атака се проваля, а английските и френските войски оставят хиляда трупа пред предните български позиции.
Атаките от страна на силите на Антантата продължават и през май 1917 г., когато английските и френските войски правят нов опит за пробив при Дойран. Този път артилерийската подготовка, започнала на 7 май, 
продължава само едно денонощие. На другия ден гъсти противникови вериги заемат изходно положение за настъпление. В този момент нашата артилерия открива внезапен огън. В продължение само на един час българските оръдия изстрелват над 10 000 снаряда.
Цевите на оръдията се нажежават но никой не се интересува от това. Всеки артилерист се стреми да нанесе максимални загуби на противника. Така неговото настъпление е отложено с няколко часа. С това си действие дивизията на генерал Вазов провежда първата артилерийска контраподготовка в нашата военна история.
Както отбелязва Билярски, въпреки че Дойранската епопея продължава през всичките години на Първата световна война, в историческите хроники под Дойранска епопея се разбират епичните боеве, които започват на 16 септември 1918 г. Девета пехотна Плевенска дивизия е в състав 58-и, 17-и, 33-ти и 57-и полк, които са на позиция, с 34-ти пехотен полк – дивизионен резерв, и 4-ти пехотен полк – армейски резерв. Срещу нея под командването на английския генерал Джордж Милн са изправени съглашенските войски, които я превъзхождат и в жива сила, и в техника. Противникът разполага с три английски и две гръцки дивизии, една гръцка тежка артилерийска бригада, един френски пехотен полк и един гръцки конен полк. На 16 септември противникът започва усилена артилерийска стрелба. На другия ден тя прераства в артилерийска подготовка, която предхожда подготовката за атака.
В навечерието и през нощта на 17 срещу 18 септември противникът изстрелва срещу нашите позиции големи количества снаряди с бойни отровни вещества. Над българските позиции се стеле отровен газ и това принуждава нашите войски да използват при отбраната противогази. На 18 и 19 септември съглашенските войски подхващат атаки, но са отблъснати и българите, преминават в контраатака.
Дивизията защитава Дойранската позиция от 16 до 19 септември 1918 г. когато разбитият противник към 9 ч сутринта се оттегля към гр. Дойран и започва да се окопава на Дойранското бърдо, отбелязва Никола Недев в книгата си. Последната битка провеждат бойците на 58-и пехотен полк, калени и изпитани в жестоките боеве при Завоя на Черна и при Битоля. Те продължават славата на 34-ти Троянски пехотен полк, който предния ден показва чудеса от героизъм. В тези битки британците търпят най-голямата си военна загуба от 8 пъти по-малоброен противник.
От българска страна в резултат на сраженията 3150 души са излезли от строя, което е 19,5 на сто от цялата дивизия. За полковете, участвали в най-яростните боеве и атаки на предните позиции, загубите в проценти са по-големи. Недев прилага и таблица за загубите, изразходваните боеприпаси и трофеите на дивизията. Много от офицерите и войниците, посочени в таблицата като изчезнали, са ранени или убити.
В тези паметни дни само от 57-и полк са изстреляни 509 000 пехотни патрона 411 000 картечни патрона, използвани са 13 200 ръчни бомби, 3800 ракети и 2157 мини. Изстреляни са 64 752 артилерийски снаряда.
Общо дивизията взема 543 пленници, 67 картечници и 145 автоматични пушки. Освен това са взети и много телеметри, пистолети, пушки, карабини, каски, маски, кръгове за автоматични пушки, бомби, патрони, стълби, пироксилинови тръби и др.
В 33-ти полк успяват да съберат общите данни за изразходваните боеприпаси, които показват, че са изстреляни 1 500 000 пехотни патрона, 2 000 000 картечни патрона, хвърлени са 40 000 бомби, 10 000 ракети и 6000 
мини.
От 16 до 19 септември противникът е изстрелял общо около 500 000 снаряда и мини.
Недев пише, че по това време загубите на противника не са известни изцяло. Българските части са преброили пред и във позициите си 6500 убити английски и гръцки войници. „В предпозиционното пространство, дето косеше преградният артилерийски огън, от борбата на Предната Дойранска позиция и от унищожителния по противниковите окопи наш огън също има много трупове, които не са преброявани“, пише Недев. Той допълва, че по тогавашни сведения на съглашенски офицер „в щаба на генерал Милн оплакват 11 673 убити“. Самият командващ английската армия в съобщенията си признава, че още в началото на тези жестоки боеве частите му са понесли до 65 процента загуби. Защитниците на Дойранските позиции са поразени от голямото число убити противникови войници и се тревожат, че ако те не бъдат погребани, може да избухне епидемия.
Макар и при огромното неравенство в силите, дивизията удържа тази паметна победа, защото позицията предварително е всестранно подготвена за отбрана. Това дава спокойствие на командването. Щом става ясно, че противникът ще предприема атака в особено голям мащаб, се издава заповед за пълна бойна готовност. На това място Недев отбелязва, че „За частите не оставаше много да направят. Всеки знаеше в подробности своята работа“. Командването на дивизията следи непрекъснато развоя на събитията и се намесва само за да подпомага водещите боя, според предварително изработените и често упражнявани съображения за отбраната.
На гости на „Британския легион“
„Дойранската победа е голям капитал за българското войнство и за България. Ако България имаше още няколко дивизии като Плевенската, друга щеше да ви бъде съдбата.“
Такива изказвания чува бившият български министър-председател Андрей Ляпчев, който отива да подпише примирието в Солун. Той лично защитава тезата, че заради Дойранската победа Съглашението не допуска сръбски и гръцки войски да влязат в България след приключването на военните действия.
Това го разказва в своите „Животописни бележки“ генерал Владимир Вазов. Той пояснява, че заради Дойранския подвиг на българското войнство бившите противници като истински рицари се отнасят с уважение към българите. Това той вижда много ясно, когато през 1936 г. гостува на „Британския легион“ в Лондон.
През април 1936 г. генерал Вазов е поканен в Централното управление на Съюза на запасните офицери в София. Там са събрани членовете на управлението и председателят на съюза генерал Сирманов му обяснява, че трябва да замине за Англия по покана на „Британския легион“. Това е британска военна ветеранска организация. Сирманов пояснява, че генерал Вазов ще представлява Съюза на запасните офицери в България. С него трябва да пътуват и председателят на Съюза на запасните подофицери и на пострадалите от войните. Вазов първоначално отказва, защото смята, че е по-правилно да пътува председателят на съюза.
Дълго го увещават, но накрая Сирманов му казва: „Иди веднага при военния министър, който знае, че избираме тебе. Ти имаш връзки с англичаните от… Дойран“. Генерал Вазов отива при военния министър Луков и му казва, че не иска да отива в Англия, но министърът заявява, че и дума не може да става за отказване. Англичаните изрично настояват там да отиде генерал Вазов. За другите двама негови спътници нямат претенции. Освен това му обяснява, че той най-добре ще представи българското войнство.
На 10 май 1936 г. тримата пратеници от България пристигат на гара Виктория в Лондон. Между техните посрещачи е и фелдмаршал лорд Милн, който на Дойран командва английските войски. На гарата е и българският пълномощен министър в Лондон Симеон Радев, който благодари на лорда, че е дошъл да посрещне българската делегация въпреки разстроеното си здраве. Лордът му отговаря: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“. На посрещането са и други видни британски военни като генерал сър Ян Хамилтън, командващ английските войски при Галиполи, сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет.
На 12 май следобед се събират в хотел Euston, близо до гарата, която носи същото име, за да се запознаят делегатите от всички държави. Оттук трябва да тръгнат за Лондон. Като наближават влака, виждат, че пред вагоните е построена почетна група от „Британския легион“ с декорации и 29 знамена, както и още 50 души легионери. Делегатите от всички държави минават пред легионерите, които отдават чест с навеждане на знамената. Когато минават покрай ветераните от фронта, които държат знамената, генерал Хамилтън, който придружава генерал Вазов, се обръща към тях с думите: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел“.
На 1 юни пред конгреса на „Британския легион“ в гр. Бъкстън председателят на легиона майор Годли, който дава думата на генерал Вазов за поздравление, казва за него: „Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история“. „На много места – казва генерал Вазов – аз бях предмет на внимание и почит.“ И добавя: „Защо? За моята скромна личност ли? Не! В мое лице англичаните отдаваха заслужена почит към Девета пехотна Плевенска дивизия“.
