90 г. от Чирпанското земетресение
Николай Йорданов
То не е най-смъртоносното, но определено е най-запомненото у нас миналото столетие. Българи от три поколения още като деца са чували за т.нар. Чирпанско земетресение, а Google и днес му отделя достойно внимание. Изразът донякъде заблуждава. Земетресението с магнитуд 6,9 по Рихтер на 14 април (точно в 11 ч и 46 секунди) не остава едно единствено, следва поредица силни трусове в Южна България в рамките на 10-11 денонощия.
Чирпан (с население към края на 1926-а 11 137 души), е почти изцяло сринат. А е сред най-бедните и изоставащи градове в България, което припомнят гражданите му в свое изложение от 9 декември 1928-а. Текстът е много емоционален:
«На злата орисница било угодно в деня, в който така бедствующо [бездруго] чирпанското гражданство се готвеше да посрещне Богочовека… само с една тръпка на земята да бъде хвърлено в неизразима паника и страх…»
Почти разрушен е и по-малкият Борисовград (бивш Хаджи Елес, днес Първомай).
14 500 квадратни километра
Идват обаче и трусовете с епицентрове около Поповица и Гълъбово на 18, Светла сряда, след 21 часа (!) и на 25 април 1928 г.; с магнитуд съответно 7 и 5,6 по Рихтер. Черната серия убива над 120 души, стотици са ранените. По обобщени данни тя тежко засяга няколко града и над 240 села в 10 околии, върху територия от 14 500 кв.км, близо 1/7 от страната. Без подслон остават над 400 хиляди души. Разрушения са отчетени в близо една трета от Пловдив.
Излиза от строя голяма част от обществената инфраструктура: сринати са болници, училища, църкви. Транспортът е нарушен, тъй като още първият трус с епицентър на 7-8 км северозападно от Чирпан е изкривил жп релсите. Телефонните връзки са прекъснати и до засегнатия район правителството праща самолет. В Чирпан спешно пристига цар Борис III, после той лично наблюдава спасителните действия в Пловдив. До дни сред бедстващите отива и представителят на Ватикана у нас Анжело Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII.
А българската армия – макар осакатена от Ньойския договор – се оказва на крак за първата си особено мащабна хуманитарна операция.
Войската възвръща надеждите
„Самото пристигане на войсковите части в Чирпан, станало тъй скоро и неочаквано, като че възвръща живота и надеждите… Стройните редове, твърдите и правилни войнишки стъпки, свирките на командващите съживяват изплашените граждани. Те добиват смелост, бодрост и сила и тръгват подир дошлите на помощ млади войници и калени в боевете и страданията офицери.”
„Войниците веднага започват своята спасителна работа. Вадят затрупаните умрели и ранени изпод развалините, изкарват покъщнина за живите, правят фурни за хляб, строят подслони”.
Подетото на 14 април ще продължи седмици поради следващите трусове. Възстановени са телефонните връзки, а за прехрана на бедстващите хора бързо са построени 13 фурни в Чирпан, 8 в Борисовград, 7 в Папазлии (дн. Поповица) и много други. В Пловдив и другаде военни патрули гасят възникналите пожари, пазят от мародери порутените сгради, търсят оцелели, уреждат палаткови лагери.
600 затворници
Специално внимание Н. Каблешков отделя на „смелия и умен фелдфебел Христо Шилев”, шеф на охраната при окръжния затвор в Пловдив. Той не успява да поиска помощ и наставления, защото телефоните са скъсани. Същевременно 600-те затворници изпадат в паника в скърцащата в тъмнината сграда, крещят за помощ и напират да разбият вратите и прозорците. Тогава Шилев, който разполага с малко войници, разрешава на шефа на затвора да пусне затворници в двора, отиват при тях и ги стряска, че отвъд оградата има войници с картечници, т.е. никой да не се опитва да бяга. Така затворниците хем са спасени и успокоени, хем не следва нито бунт, нито бягство.
Никога самo
Казват, че злото никога не идва самó, това „правило” се обажда и преди 90 години.
Спасителните операции се водят под проливни дъждове, а по-късно върху райони, поразени от „землетреса” (или „земятръса”) се стоварват и градушки.
„От 54 села в околията на Чирпан – пише в цитираното изложение – 48 бяха катастрофално пострадали на 14 и 18 април и 10 негови села бяха убити от град 100%.”
На всичкото отгоре 1929-а донася неимоверно сурова зима в Европа. (У нас два-три пъти замръзват далеч навътре пристанищата във Варна и Бургас.)
„Над цялата страна се спуснаха продължителни и сурови полярни студове, които изляха всичката си жестокост върху най-бедното население – свидетелства в спомените си Димо Казасов (впрочем, участник в преврата на 9 юни 1923-та). – Ужасът сред работния народ бе невъобразим.”
Разбира се, най-уязвими за лапите на студа и бялата смърт са първо онези, които нямат покрив за семейството си. Това засилва недоволството от несправедливостите при подпомагане на пострадалите, спекулата със строителен материал и други неуредици.
Солидарност
Но брожението ще дойде месеци по-късно. Първоначално на бедствието отговаря вълна на солидарност – и то откъм хора поначало обеднели в следвоенните години. Впечатляваща е и помощта откъм 35 страни по цял свят. Властта също започва с обмислени и адекватни стъпки. (Премиер тогава е Андрей Ляпчев; негова цел е стопанско съвземане на страната, но и туширане на тлеещата гражданска война след преврата от 9 юни 1923-а.) Приет е закон за действие при природни бедствия, създадена е специална държавно Дирекция за подпомагане на пострадалите, за тях е учреден и фонд. Взета са и други финансови мерки, макар и невинаги сполучливи.
В българския Червен кръст и пряко в Дирекцията са постъпили към 68 милиона лева, а помощите в храни, материали и т.н. се изчисляват на близо 40,2 милиона. Отделно са други дарения, сред които три милиона лева, които „чинове на българската армия сами раздадоха на пострадалите”.
Най-лошият удар през XX век е в Кресненското дефиле
Трусовете край Чирпан и Пловдив не са тежките през XX век у нас. Първи по мощ и трагична равносметка остават онези, които поразяват долината на Струма на 4 април 1904 г. Земетресението, запомнено и като Кресненско или Крупнишко (от с. Крупник, на 6 км от Симитли) е с магнитуд над 7,8.
Поразен е обширен район, който тогава (преди Балканската освободителна война) все още е предимно в границите на Турция. Загиват общо около 200 души, големи са разрушенията, включително в Горна Джумая (дн. Благоевград).
Смятат това земетресение за едно от най-силните, ако не и най-силното в Европа, откакто се водят системни наблюдения на сеизмичната активност (след средата на XIX век).
Основни източници: „Чирпан в своето голямо нещастие и в своите нужди”. Чирпан, 1929; „Изложение за пострадалите от землетресението през 1928 г. жители в гр. Пловдив, Чирпан и Борисовград”. Пловдив, 1930; Каблешков Н. Д. „Страшната народна злочестина”. Пловдив, 1933, преиздадена през 2012 от Фондация „Балкански културен форум” и „Новиз” АД.
