Цвятко Дончев
В броя на „Българска армия“ от 9 март разказах за битката на военните водолази по взривявянето, рязането и ваденето на потъналия танкер „Суперга”, след това за бедата във Варненското езеро до Белослав през ноември 1978 г. Днес споменът за огнения ужас на „Ерма” е връщане към годините на военната и моряшката ми младост. Тази трагедия бе свързана с колеги, които и сега са в паметта ми, с корабите, пристанището и Варненския залив.
Тогава нямах своя кораб, но пък имах свободата да се качвам от палуба на палуба, на командния мостик, долу в машинното и при агрегатите или в отсека на подводницата, в каютата на командира. Там, където се беше случило нещо, предизвикало екипажа да се втурне и в най-лошото море или да насочва оръдията с тутуген към пожара на близкия кей.
Нямах своя кораб, но разбирах гордостта или, както казваме, корабния патриотизъм на всеки екипаж. От другите дивизиони и бойни кораби разбираха за тежките часове, дни и нощи на някои от „малките корита”, т. нар. „охраджийски”, по-точно, спомагателни, след като бедата е минала. За тези хора и кораби пак ми е думата.
… Когато на 23 юни 1977 г. из Военноморската база, а и във Варна се говореше с тревога, а часове след това за взривове и тътени откъм танкер „Ерма”, специалистите и знаещите от щаба на флота говореха, потресени за случилото се. В тази късна вечер и аз разбирах какви могат да бъдат последствията за жителите на приморския квартал, за пристаналите наблизо съдове, за огромното замърсяване на водата с нефт. Спомням си, че Гаро Мазлумян, флотският фотограф, който беше на военния кей още в първия час и разказваше за страховити кадри, минали през обектива му. Помня още, че Гаро е бил толкова стреснат и уплашен, та беше убедил цялото си семейство да живеят при свой братовчед чак на „Чаталджа”, защото къщата им беше съвсем в крайбрежния квартал. „Ей, братчето ми, дано по-скоро забравим и се успокоим, че целият настръхвам…”
Мисля, че и днес, след почти 40 години, не бих се върнал към тази трагедия, защото исках да е поизбледняла, но в бележниците ми са останали несподелени щрихи, реплики, оценки.
На втория ден се качих на един от танкерите на 18-и дивизион ОХРА (охрана на рейда). Бяхме приклекнали на палубата, когато към нас се насочи матрос с пълна брезентова торба. Беше му разпоредено от специалната комисия и следствените органи да я изсипе на разстлания около два квадрата армиран найлон. Пред нас като мълчаливи сведетели на ужаса в ония дни и нощи заскърцаха над 35 къса по 2–3 килограма обезформен стопен метал, разкривени парчета дебело стъкло, блъскали по палубите на военния танкер и пожарния кораб. Над сто са били взривовете на „Ерма”, а край нас освен от торбата наоколо се виждаха и пораженията от металните късове. Огнен ад, градушка от метал и стъкла в тежкото и мъчително денонощие. Леерите на десния борд на пожарния кораб бяха окривени и разкъсани от стоварвалите се тежки метални отломки. Записал съм: от екипажите на танкера, военните водолази и пожарния кораб няма пострадали. И още: до вчера командирът на пожарния беше младши лейтенант, а днес е лейтенант Георги Георгиев. В скоби съм отбелязъл, че преди две години Георги е бил мичман- школник, тук е служил редовната си матроска служба, а вече е лейтенант. Особен и важен за моряшкия му живот период.
Разговарях с много от участниците в спасителните работи, исках да разбера повече за неимоверното напрежение, което са изживели в двете напрегнати и тревожни нощи. Исках да преценя колко мъжество и мъка е имало навсякъде по опожарения кораб, мръсните следи от тутуген, горяли пластмасови обшивки и стъкла от каютите. До купчината метал и стъкла дойдоха и двама старши офицери от оперативния отдел на щаба на 
Военноморската база. Разпоредих да им донесат навигационно-вахтения дневник на военния кораб. Цивилен следовател попита какво ще ни покаже този дневник. Капитаните от щаба му обясниха, че това е официален юридически документ, в който се записват данни за водене на навигацията на кораба, прави се разчет и наблюдение за точното му и безопасно плаване. И още: трябва да се отбелязват прецизно и събития, които представляват особен интерес, извънредни произшествия, преодоляване на щорм, бурно море, опасни ветрове. Този дневник се води по време на всяко плаване и изпълнение на спомагателна или бойна задача. В следващите редове ще разкажа точно това, което е отразено в навигационно-вахтените дневници на двата кораба от ОХРА.
Препис от дневника на кораба със специално пожарно оборудване:
„23 юни 1977 г., 18,30 ч. Изпълняваме аварийна задача на море. 18,35 ч. Получихме разпореждане с максимален ход да плаваме към пристанище Варна. Още преди входния фар виждаме – гори кораб с голям тонаж. Бърз инструктаж на екипажа. Действаме по тревога! Маневрираме, оценяваме! След 10 минути „хвърлихме” три линии вода. С двете пожарни оръдия подаваме тутуген към люка на машинното отделение на горящия кораб. В 20,30 ч силен взрив от помпеното отделение на танкера. 20,45 ч – всички матроси от екипажа, които помагаха на колегите от „Ерма”, върнахме обратно на нашата палуба. Продължаваме гасенето от 9–10 м по-безопасна дистанция. 20,55 ч. Маневрираме. Плаваме към външния рейд. Оставаме на дрейф. Готвим техниката за ново гасене. Чакаме указания. 22,00 ч. Плаваме обратно към левия борд на „Ерма”. Включихме четирите пожарни оръдия срещу горящата палуба. Чуват се чести взривове (12–14) откъм помпеното отделение на „Ерма”. Парчета метал падат по палубата на нашия кораб.
24 юни 1977 г. 05,25 ч. Застанахме на мястото си в дивизиона. Заредехме тутуген. 6,30 ч. Швартовахме се на десния борд на нашия танкер с нос към „Ерма”. Подготвихме и включихме двете линии тутуген и другите пожарни оръдия. Важно. 10 часа непрекъсната работа с огромно напрежение за екипажа. Взривовете продължават и сега. 6,50 ч. Взривове. 16,30 ч. Пожарът е загасен. Местим се към плаващия кран „Антей”. 22,00 ч. Отново беда. Огън лумна на три места. Задействахме тутугена. 23,10 ч. Загасихме го. Поддържаме готовност. Екипажът почива на смени.
Подпис:
командир л-т Г. Георгиев.
Казват, че езикът на цифрите и кратките изрази е най-точен. Ще продължа с препис от навигационно-вахтения дневник на танкера от ОХРА:
23 юни 1977 г. 18,10 ч. Виждат се пламъци на танкер от търговския флот. Той е на горивния кей. Включваме сирената за сигнал „Бойна тревога”. 18,30 ч. Гасене на пожара с всички наши средства.
24 юни 1977 г. 4,00 ч. Спряхме гасенето. Изтеглихме се и застанахме на котва на външния рейд. 5,30 ч. Зареждаме с тутуген. Чакаме указания от пожарния. Ще действаме заедно с пожарните линии. Не се отлага утрешното ни продължително плаване.
Подпис: командир.
Дати… Часове. Лаконични думи и цифри. Зад тях имена на много матроси, мичмани и офицери. Две безсънни и опасни нощи с физическо и психическо напрежение. Искам специално да изрека името на генерал-майор от противопожарната охрана на столицата, когото видях на третия ден на борда на още димящия кораб. Казаха ми, че генерал-майор Илия Дончев е бил на палубата до заличаването на последното огнище на пожара. Записал съм оценката му: „Без момчетата от военния пожарен кораб и онова слабичкото момче с една звезда на пагона, което ги командваше, огънят щеше да е много по-опасен, а взривовете още повече…” И днес помня, тогава лейтенант Иван Иванов, командир на водолазен разчет, с 5–6 водолази се втурваше където трябва. На деветата минута, след като е видял огнените езици на „Ерма”, старши лейтенант Стоян Стоянов без заповед отгоре е подал най-тревожните сигнали със сирената на кораба и по най-бързия начин е доплавал до левия борд на горящия съд. Освен огромния труд на пожарния кораб младши лейтенант Георги Георгиев ръководи и аварийно-спасителна група, прехвърлена на „Ерма”, която изтегля, държи и насочва пожарните шлангове.
И днес, 40 години след тежкия страховит и ужасяващ пожар, казвам и съм убеден: тогава решителността и рискът бяха спътник на няколко десетки истински военни моряци. Помня как се прегръщахме с капитан първи ранг Енчо Енев, че няма пострадал матрос от екипажите, че операцията по спасяването на „Ерма” от потъване или по-голяма трагедия за крайбрежния квартал беше предотвратена. Силата на огнената стихия бе победена със силата на духа, със смелостта, моряшкия труд и мъжество. И съм записал, че след месец военните моряци Стоян Темелков, Георги Георгиев, Милко Дерменджиев, Иван Генов, Кольо Златев, Николай Георгиев и още, които не зная, бяха наградени с ордена „За гражданска доблест и заслуга”. Сред тях е вече новопроизведеният генерал лейтенант Илия Дончев, както и капитан първи ранг Енчо Енев.
Заради битката за спасяване, която не се забравя.
