В края на 1988 г. един млад амбициозен унгарец пише на отличен английски мотивационно писмо, с което иска стипендия за обучение в Оксфорд от фондацията на американски мултимилиардер, роден в Унгария. Младежът отбелязва, че е впечатлен от концепцията за гражданското общество и иска да я изучава по-задълбочено. Молбата му е удовлетворена, той получава стипендия и прекарва няколко месеца в Оксфорд, след което се връща в родината си и прави шеметна политическа кариера. Стипендиантът се казва Виктор Орбан, благодетелят милиардер – Джордж Сорос, а фондацията – „Отворено общество“. Днес двамата са смъртни врагове, Орбан е министър-председател на Унгария и обвинява Сорос и фондацията му в намерение да наводнят Европа с имигранти мюсюлмани.
Именно Сорос и имигрантите бяха в центъра на кампанията на Виктор Орбан, с която той спечели убедително парламентарните избори в края на миналата седмица. Партията на премиера ФИДЕС и нейният сателит Християн-демократическата народна партия вземат 134 от общо 199 депутатски места и за трети пореден път ще имат квалифицирано мнозинство което им позволява да променят конституцията. Втора с 25 депутати е крайнодясната формация Йобик, а трети – социалистите с 20.
Тези резултати не изненадаха никого. Орбан се е окопал във властта още от 2010 г., сега ще започне четвърти премиерски мандат и трети пореден, защото преди това той бе начело на Унгария и в периода 1998–2002 г. Облягайки са на мощната електорална подкрепа, за изминалите осем години ФИДЕС постепенно успя да подчини всички властови институции в страната – парламента, правителството, централната банка, съдебната система.
В идеен план Виктор Орбан се застъпва за силна държава с подчертана национална специфика. Той залага на консерватизма и семейните ценности в противовес на изповядвания от либералите индивидуализъм. В хода на мигрантската криза през 2015–2016 г. унгарският премиер изпъкна като лидер на източноевропейския лагер в ЕС, който се противопостави на политиката на Меркел и нейното либерално отношение към имигрантите. Куриозното е, че в момента и Орбан, и Меркел са от едно и също европейско политическо семейство – Европейската народна партия.
По отношение на икономиката политиката на Орбан е либерална, когато става дума за въведения от него плосък данък, но и лява, ако се вгледаме в програмите за социално подпомагане и мощния правителствен натиск срещу чуждестранните банки и търговските вериги. Всъщност относителният стопански просперитет на страната е главният управленски успех на унгарския премиер.
Под негово ръководство Унгария бележи устойчив икономически растеж, безработицата е една от най-ниските в ЕС, средната заплата сега е 1040 евро. Орбан се справя добре и с макроикономическата стабилност – бюджетният дефицит е доста под разрешените от ЕС 3% от БВП, инфлацията е ниска, а за изминалите 8 години дългът на унгарското правителство е намалял от 80 на 73% от БВП. Трябва да се има предвид обаче, че част от външния дълг бе погасена с парите от частните пенсионни фондове, които държавата национализира преди няколко години под претекст, че не се управляват добре.
Голямата болка на Унгария обаче си остава демографската криза. Като консервативна партия ФИДЕС въведе щедри държавни програми за насърчаване на майчинството. Личен пример дава и
самият Виктор Орбан, който има пет деца .
Въпреки това раждаемостта в Унгария е сред най-ниските в Европа, а и в света.
Критиците на Орбан го атакуват най-вече заради авторитарното му управление и мачкането на опозицията, независимите медии и гражданските организации. Унгарският премиер често е сравняван с автократите Путин и Ердоган.
Според годишния индекс „Свободата по света“ на „Фрийдъм хаус“ Унгария е на последно място в ЕС по ниво на гражданските и политическите свободи. Самият Орбан в една своя реч преди няколко години открито каза, че гради „нелиберална демокрация“.
Всъщност унгарският премиер печели изборите по напълно демократичен начин, но проблемът е, че демокрацията не свършва до изборните урни. Тя е по-сложен процес, който включва и зачитане на волята и правата на политическото малцинство и свободата на мненията. Орбан управлява на принципа „победителят взема всичко“ – като се започне от контрола над държавните медии и се стигне до разпределението на обществените поръчки и на европейските фондове.
В политтехнологичен план ФИДЕС предприе един много успешен ход още преди няколко години – промяна на избирателната система с превес на мажоритарния елемент и прекрояване на едномандатните избирателни райони. Сега 106 от депутатите се избират по мажоритарната система в един тур. Така кандидатите на ФИДЕС получават огромно предимство, защото двете основни опозиционни партии – Йобик и социалистите, са в противоположните части на политическия спектър и никога не могат да издигнат общи кандидати срещу управляващите. Така се стига до голямо изкривяване на електоралното представителство – с 48,5% от гласовете ФИДЕС спечели над две трети от местата в парламента.
В резултат от дългото управление на една партия в Унгария се установи система, известна в политологията като клиентелистки капитализъм – сливане на политическата власт с икономическата мощ на група бизнесмени, гравитиращи около премиера.
Дълго време най-изявеният сред тях бе Лайош Шимичка – съквартирант на Орбан от студентското общежитие, който печелеше от обществени поръчки в строителството и контролираше група проправителствени медии, както и голяма част от рекламния бизнес в страната. След 2015 г. обаче той бе низвергнат, а медиите му започнаха да критикуват Орбан.
На негово място изгря звездата на Лоринц Месарош – кмет на градчето Фелчут, където премиерът е прекарал детските си години, както и на Ищван Тибор – млад човек, чието основно предимство е, че е зет на Орбан. Впрочем въпросното градче Фелчут има 1800 жители, но там властите изградиха великолепен стадион с 3800 места за над 15 млн. евро.
Това препраща към една друга слабост на Орбан – футбола. На младини той е бил футболист и сега отпуска огромни държавни средства за строежи на стадиони и спортни школи.
Изборите в Унгария утвърдиха доминацията на Виктор Орбан на политическия терен в страната. Лявата опозиция продължава да е в насипно състояние, а и споменът от нейното катастрофално управление до 2010 г. още не е избледнял.
Вдясно е партията Йобик, която до неотдавна бе квалифицирана от мнозина политолози като неофашистка, но сега направи крачка към центъра и вече е с по-умерена риторика, като обвинява властта в корупция. При това положение корективът за управлението на Орбан може да бъде главно външен – в лицето на Еврокомисията и Европейската народна партия. Но поне засега властта на унгарския премиер изглежда вечна, особено като се има предвид, че той е сравнително млад – роден е през 1963 г.
Политически метаморфози
Виктор Орбан е роден в град Секешфехервар и е израснал в унгарската провинция. Проявява обществена активност още от тийнейджърските си години, бил е комсомолски секретар в училището си.
По-късно в свое интервю казва, че в гимназията е бил „наивен и предан поддръжник“ на комунистическия режим, но променя радикално политическите си възгледи в казармата. Като студент Орбан вече е отявлен противник на режима и създава партията ФИДЕС – Съюз на младите демократи.
Всенародна известност му носи една знаменита реч от юни 1989 г. на церемонията по препогребването на някогашния министър-председател Имре Наги, екзекутиран от комунистическата власт след антисъветския бунт на унгарците от 1956 г. Орбан е единственият оратор, който открито призовава за изтегляне на съветските войски от Унгария.
През 90-те години той позиционира ФИДЕС като либерална партия, част от общоевропейското либерално политическо семейство. През 1992 г. Орбан е избран за вицепрезидент на Либералния интернационал, но в края на века прави завой към консерватизма. През ноември 2000 г. ФИДЕС напуска Либералния интернационал и става член на Европейската народна партия, където Орбан също е избран за заместник-председател.
