Финландски военни маршове за Освободителната война

По повод 140 години от Освобождението на България от османско владичество, в Държавна агенция „Архиви“ се проведе възпоменателна конференция, посветена на финландското участие в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. 

По време на форума бяха изпълнени две от най-популярните маршови песни на финландския батальон, чието официално название е Трети финландски стрелкови батальон.

Това са песни, които се изпълняват масово във Финландия. Те се изпълняват във финландската армия. До днес финландските войници маршируват под звуците на тези песни. Те са създадени на българска територия, по времена Руско-турската война. Авторът им не е известен, това е или войник, или офицер от финландския батальон, който е наброявал близо 1000 души. Произведенията отразяват живота на батальона по време на войната, отразяват нашите български реалности, говори се за Балкана, за Дунав. Тези песни стават много ценни за нас, защото са близки по съдържание до нашия химн. Това каза Владимир Данчев – председател на

Управителния съвет на българо-финландското дружество за приятелство. 

Песните бяха изпълнени от камерна хорова формация „Гласовете на Орфей“ под диригентството на маестра Венеция Караманова, при Народно читалище „Райко Алексиев“-София. Маестра Караманова е диригент на световноизвестния детски хор на БНР и работи в детския радиохор още от 1978 г. 

Финландски командири в Руско-турската война (1877-1878) 
генерал-лейтенант Казимир Ернрот
генерал-лейтенант Севастиян Еттер
генерал-лейтенант Александър Ярнефелт
генерал-майор Николай Еттер
генерал-майор Оскар Гриппенберг
полковник Густав Вулерд
полковник Иван Розенбом
полковник Михаил Ебелинг
полковник Елмар Прокопе
капитан Александър Редигер

След пристигането ми в България участвах във възпоменателните церемонии, организирани от общините на Горни и Долни Дъбник. Разбрах, че задълбочено е проучвана общата глава от историята на България и Финландия. Има трудове, посветени на събитията в Горни Дъбник, както и на ролята на генерал Ернрот в нашата история. Това припомни в словото си, с което поздрави и участниците във форума, Н. Пр. г-жа Пайви Блиника – извънреден и пълномощен посланик на Финландия у нас.

Тази година отбелязваме 100-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Финландия. Преди десет години бяхме подготвили една изложба за 90-годишнината от установяването на дипломатическите отношения, но преценихме, че няма да е проява на добър вкус да покажем същата изложба днес. Според мен, от тогава, от преди десет години, до сега българо-финландските отношения отбелязаха ново развитие и дълбоко се надявам, че тази среща ще бъде още една малка частица в задълбочаването на отношенията между двете страни и засилването на връзките между двата народа, както и засилването на онова чувство на взаимност между нас, което пресича целия европейски континент. Това каза в словото си председателят на Държавна агенция „Архиви“ – доц. д-р Михаил Груев. 

При нас се съхраняват много документи, свързани с историята на двустранните ни отношения. Надявам се, че ние ще продължим да пишем тази история, включително и с тази среща и разбира се, ние сме отворени за всяка следваща инициатива, свързана с българо-финландските връзки, подчерта председателят на Държавна агенция „Архиви“. 

През настоящата година българската общественост чества 140 години от една от най-важните дати в своята история – Освобождението на България от османско владичество. Тази дата по свой начин създава възможност нашето общества да си припомнят за общите моменти в историята си. Споменът за участието на финландски офицери и войници във войната за Освобождението на нашия народ напълно логично предизвиква незагасващо вълнение сред нас българите. През настоящата година ще отбележим и 100-годишен юбилей и от установяването на дипломатически отношения между нашите две държави. Това е още едни повод да отправя към посланика от името на членовете и симпатизантите на Българската национална комисия по военна история, член на Международната комисия по военна история, сърдечни поздрави и пожелания за успешна по-нататъшна дейност в развитието на приятелските контакти между нашите две страни. Това посочи в словото си поздрав полк. доц. Димитър Минчев, председател на Българската национална комисия по военна история и почетен член на международната комисия по военна история на ЮНЕСКО.

История на Лейбгвардейският финландски полк

Лейбгвардейският финландски полк е полк в състава на Руската армия. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878). Сформиран е в състава на Руската императорска армия през 1806 г. на основата на лична уния на Финландия с Русия. Участва в почти всички войни на Русия през XІX век и Първата световна война. Разформирован е с отделянето на Финландия от Русия (1918 г.).

В навечерието на Руско-турската война (1877-1878) се състои от 4 роти с близо 1000 войници. Командир на полка е генерал-майор Василий Лавров. В състава на Западния отряд участва в борбата за Плевен.

Финландските воини проявяват храброст и героизъм в боевете при с. Горни Дъбник, както и при преминаването на Западния отряд (ген. Гурко) през Стара планина. Проявяват се при превземането на София и Пловдив. Личният състав на полка е награден със знак към униформата с надпис „За Филиппополь 5 Января 1878 год“. Убитите и починалите са погребани край с. Горни Дъбник, където през 1950-те год. е създаден мемориалният парк Лавров.

След войната финландските офицери генерал-лейтенант Казимир Ернрот и полковник Александър Редигер са военни министри на Княжество България.