Очаквам ремонтът на МиГ-29 да не забави новия изтребител, а разходите да компенсираме с производството и продажбата в кооперация на тренировъчни леки самолети и тренажори
– Г-н Тошев, очаквате ли вече модернизационните проекти за армията в парламента?
– Отдавна очакваме да дойдат в НС вече актуализираните и коригирани спрямо решението на Временната комисия модернизационни проекти в армията основно за бойната машина на пехотата, непредставян досега. Както и дали проектът за новия изтребител за ВВС дава възможности за закупуване на машина „втора ръка”, дали се включват и други страни. И да се стартира процедурата едва ли не отначало. Очакваме и принципното становище на министъра на финансите по отношение на проекта за патрулния кораб за ВМС, който уж беше най-напреднал, а изведнъж ДДС спъна процедурата, а МФ не показа гъвкавост. А превъоръжаването и модернизацията на 3-те вида ВС трябва да е паралелно. Основно очаквам да се осъществи проектът с най-голяма публичност, този за новия боен самолет, защото се надявам, както министър Каракачанов декларира, ремонтът и поддръжката на МиГ-29 да не попречи на закупуването на нов изтребител. И пак да кажа на читателите на вестника, че при ремонта на миговете става дума за поддръжка, не за модернизация, което е и записано в новия договор. То ще ни свърши работа за бойното дежурство и опазване на въздушното ни пространство до 2023 г., но миговете не могат да участват в съвместни учения или мисии и операции на НАТО. И заради липсата им на съвместимост по отношение на свързочната им система, и по системата за опознаване „свой–чужд”. Те се индентифицират като непознати, чужди. Надявам се на по-енергични действия от МО, за да преодолеем забавянето на изключително важните за армията модернизационни проекти за 3-те вида ВС.
– В армията текат и т.нар. малки модернизации, ремонти и превъоръжаване. Кои от „малките проекти” са особено важни?
– Проектът за СВ, които изостават с превъоръжаването с изключение на бригадата „Специални сили”. Останалите формирования на СВ са във въоръжението си в положение отпреди 15–20 и дори отпреди 30 г. Най-важна е свързочната система, която продължава да е в оперативна несъвместимост с натовските системи, без която не можем да работим с партньорите си. В МВР например помислиха за комплектоването на личния си състав с нови средства, а в армията работим със средства, неотговарящи на съвременните изисквания, каквито са защитните облекла, дори и каските, които знаем от филмите от Втората световна война и се произвеждат и по концепция от това време… А днес войникът в САЩ или Германия е оборудван и с индивидулните средства за защита, и с тези срещу оръжия за масово поразяване. В тези т.нар. малки проекти трябва да разчитаме на нашия ВПК. И в частния, и в държавния му сектор трябва да се инвестират средства за развойна дейност и след това стратегически във времето да изпълним със съдържание тезите на европейските лидери, които вече говорят за ефективно използване на средствата за отбрана в ЕС. Това са над 230–240 млрд. евро годишно, които страните от ЕС общо влагат в отбраната си. Отделно от това са средствата в създадения Фонд за европейска отбрана от 5,5 млрд. евро за преструктуриране на отбранителната промишленост. Недопустимо е да не помислим за форма на обща европейска отбрана при различия във вижданията на основния двигател на НАТО – САЩ, и европейските съюзници по отношение на това най-мощният икономически и финансов съюз в света като ЕС да продължава да разчита на защита на армията на САЩ. И когато САЩ имат и паралелни, но и различни нужди в сферата на сигурността. Докато в ЕС имаме над 30 средни и леки вида танкове, в САЩ има 1, в ЕС са над 30 вида кораби, в САЩ – 6. ЕС има 30–40 вида бойни самолети, САЩ – 4–5. За по-ефективни разходи техниката в отбраната на страните от ЕС трябва да се унифицира. Тогава адекватно ще отговаряме на глобалните проблеми и предизвикателствата за сигурността в Черноморския регион, в Близкия изток, в Северна Африка. На практика се доказва теорията, че имаш ли интереси, трябва да имаш и военна сила да ги защитаваш. За да можеш да претендираш, че си глобален и дори главен играч на международната сцена. И българският ВПК – и в частния, и в държавния сектор, трябва да се адаптира, но той не може да го направи без държавни средства за развойна дейност.
– Известни са разработките ни на световно ниво в сектор отбрана…
– Бих споменал и радарите ни, и популярния „Стършел”, но и неща, с които отбранителната ни промишленост е на водещи световни позиции. В оптиката имаме изведени в Космоса апаратури с прекрасна работа и в руските космически апарати, но и в европейските, дори и в американските. Не е проблем вече с българска оптика при добра видимост от височина 200–300 км да се фиксира надписът върху кибритена кутия на Земята. А това не го използваме в нашата армия. Голяма част от космическата храна на екипажите продължава да е на базата на български технологии и патенти, а войниците ни в мисии извън страната храним с полевата кухня, също концепция от Втората световна война… Но автомат „Калашников” продължава да е много добро оръжие. И последната ни модификация АК-15 има фантастични достойнства. Доста добри сме и можем с право да се гордеем, защото при експерименти между руската пушка М-16 с различните й модификации и нашия автомат „Калашников”, производството ни е с по-добри показатели.
– Какви са дефицитите в различните видове войски?
– Много е важно във ВВС да не говорим само за МиГ-29 или за новия изтребител, защото, преди младите пилоти да се качат на реален боен изтребител, докато се натренират до необходимия нальот, летят на леки витлови самолети и при по-малки скорости, както и на тренировъчни изтребители. Ние също имаме опит и възможности дори в кооперация със страните от Централна и Източна Европа да предложим не само за армията ни, а и за тези на други страни, тренировъчни самолети и да компенсираме голяма част от средствата за превъоръжаването с боен изтребител. Предлагам да се кооперираме с чехи или други членове на Алианса, на които да предложим технологии и производство и съвместно да осъществяваме продажбата на трети страни. Имаме възможности, и преди сме го правили в кооперация, както и можем и днес да продължим тази практика. С продажбата на такива тренировъчни средства, и не само самолети и тренажори, ще си компенсираме средства за новия изтребител. Военноморският ни флот не е по-маловажен като съставна част на ВС, защото пристанищата ни са в Черно море. В зона, в която нито е имало, нито скоро ще има намаляване на напрежението и занижаване на геополитическите и геостратегическите интереси. НАТО засега поради редица причини не успява адекватно да отговори на милитаризацията на региона от Русия. А след 2014 г., когато започна инвазията в Крим, руската военна мощ на полуострова и респективно – в Черно море се е увеличила над 3 пъти. Москва успя за дни да завладее една територия, а ние за толкова дни не можем да прехвърлим един батальон от Гърция през Румъния в Унгария…
– А как да се подпомогне връзката наука – отбрана?
– Трябва да действаме само в съюзен екип. Защото за развойна, иновативна дейност и за пробиви в тази сфера трябва по-голяма финансова, научна и производствена мощ. Можем да се кооперираме в ЕС, а от новия бюджет на Европейския фонд за отбрана от 2020 г. се очаква годишно да се отделя и по 1 млрд. евро допълнително за ЕС за изграждане на съвместна европейска отбрана, не само за отделните европейски армии. Трява да сме готови за това време. Имаме общ пазар на труда, Европа без граници, а разчитаме всяка страна да се пази сама за себе си… Парадокс е, че най-мощните в икономическо и военно отношение страни са и най-далече от световните конфликти. А ние сме близо до тези конфликти. Член 5 от договора за НАТО за десетки години е задействан 2 пъти и не бива да разчитаме най-мощната икономика и най-големият пазар, този на ЕС след Китай и Индия, да има отбрана на парче.
