На мнозина името Джордж Оруел не говори нищо. Дори четящите, знам от личен опит, трудно ще се сетят на кои книги точно автор е той. Ако обаче запиташ всяко хлапе или пенсионерка на улицата за „Биг Брадър”, всички ще се досетят за предаването, което, просташко или не, се радва на световна слава. Истината е, че Джорд Оруел (литературен псевдоним на Ерик Артър Блеър) е създателят на романа „1984”, който наред с „Фермата” му донася световна слава.
Убеден в младежките си години, че демократичният социализъм е най-добрата политическа система, която трябва да възтържествува във Великобритания и по цял свят, а впоследствие разочарован от издевателствата срещу човека в СССР, Оруел ще напише най-известната антиутопия, за съжаление превърната днес в телевизионно фиаско. Но както и да е.
И така, Ерик Артър Блеър се ражда на 25 юни 1903 г. в Мотихари, Индия – по онова време британска колония. Като малък често обичал да застава на челна стойка и когато го питали защо, отговарял: „Хората забелязват повече човек, който стои на главата си, отколкото по правилния начин”. От най-ранна възраст започва да чете и пише поезия, мечтайки да стане известен писател. Още тогава твърдял, че може да напише книга, модерна утопия, в стила на Хърбърт Уелс.
Биографията на този висок, кльощав и малко суховат на пръв поглед англичанин е не по-малко интересна от произведенията му. След като семейството му се завръща в Англия, е приет да учи в Итън (Оксфорд), но изведнъж зарязва учението, за да се върне в Индия и да се присъедини към Индийската имперска полиция в Бирма. Там си спечелва репутацията на аутсайдер, който прекарва повечето време сам в четене и писане на дневници.
И един ден през септември 1927 г., когато в отпуската си бил на почивка в Корнуол, също така изненадващо решава да не се връща на работа в Индийската полиция, за да стане писател. Имитирайки Джек Лондон, чието писане адмирира (най-вече в „Хора от бездната”), Блеър започва да посещава бедните квартали на Лондон, за да натрупа впечатления за първия си роман. Така се превръща в нещо като доброволен скитник и клошар, роля, в която ще посети и Париж, за да опише впечатленията си от бордеите в може би най-добрата си книга изобщо – „На дъното в Париж и Лондон” (1933).
Заради хроничните си проблеми с дробовете от малък и закоравялата му страст към тютюнопушенето Блеър попада в болница – преживяване, което ще опише в есето си „Как умират бедните”. Завръща се в Англия, където здравето му се подобрява, живее с родителите си в провинцията, а после става учител в частно училище в Хейс, Западен Лондон.
Въпреки че се жени през 1936 г., малко след като започва политическата криза в Испания решава да проследи събитията отблизо, угрижен от военния възход на Франциско Франко, подкрепян от Хитлер и Мусолини. Оруел, по онова време все още социалист по убеждения, се присъединява на страната на Републиканската армия в Испанската гражданска война.
В Каталуня Оруел се озовава в сложна политическа ситуация. Републиканското правителство е подкрепено от редица враждуващи помежду си фракции, включително Работническата партия за марксисткото обединение (POUM), в която се записва.
След известен „новобрански” период, прекаран в казармите „Ленин” в Барселона, е изпратен на сравнително тихия Арагонски фронт под командването на Жорж Коп. В репортажите си за английския „Телеграф” и книгата си „Почит към Каталуня” той изчерпателно описва първоначалния си шок от липсата на боеприпаси, храна, дърва за огрев и други крайни лишения. Оруел със своя опит и полицейско обучение бързо е произведен в ефрейтор. Междувременно е ранен в ръката и изпратен на лечение в Барселона, където медицинският персонал задига повечето му вещи.
Завръща се на фронта, където става свидетел на нощна атака срещу националистическите окопи и преследва вражески войник с щик, хвърлил граната по тяхната позиция.
Скоро отново се завръща в Барселона с желанието си да се присъедини към Колоната на интернационалистите в Мадрид, но вместо това открива, че е преследван от полицията. Отвратен е от инсинуациите в комунистическата преса, в която партията POUM е обвинена в сътрудничество с фашистите. Това има драматичен ефект върху Оруел и вместо да се присъедини към Международните бригади, както е решил, се връща на фронта в Арагон. „Никой, който преди това не бил в Барселона, няма да забрави ужасната атмосфера на страх, подозрение, омраза, цензурирани вестници, пълни затвори, огромни опашки за храна и опитни банди от въоръжени мъже”, пише той в „Почит към Каталуня”.
На фронта Оруел е тежко ранен в гърлото от снайперист.
С ръста си от 1,88 м той е значително по-висок от испанските бойци, въпреки че е предупреден да не стои на ръба на окопа. Откаран е с носилка в болницата в Лерида, не може да говори, от устата му се излива обилно количество кръв, гласът му едва се чува. За щастие куршумът не е разкъсал сънната артерия.
Най-накрая, след възстановяването си, успява да избяга от Испания с влак, преди да се завърне в Англия. През Втората световна война води предаване срещу фашизма по ВВС и е военен кореспондент за „Обзървър”, за които предава от Париж след освобождението, както и от Германия.
