Алпийският козирог (Capra ibex) обитава скалисти райони и планини в Близкия изток и Европа, в това число за изненада на мнозина и у нас. Катери се по скалите със завидна лекота и бързина, правейки скокове с голяма точност и сигурност. Известен е още като алпийски козел или ибекс. За всеки географски район е типичен определен вид козирог, като териториите на разпространение на два различни вида не се припокриват.
Придвижва се с голяма сигурност по стръмни скалисти склонове, малко по-високи от обитаваните от дивата коза райони. Козирозите водят заседнал начин на живот, което позволява аклиматизацията им в определени и желани местности. Живеят на стада, разделени по пол през повечето време от годината.
В България козирогът е аклиматизиран вид. Едрите мъжки в зряла възраст достигат тегло до 120 кг. Дължина на рогата е 70–140 см при мъжките и до 40 см при женските. Извити в дъга назад, ежегодно нарастват с по-един пръстен. По пръстените може да се определи възрастта на животното. При женските те са много по-слабо изразени. Вдлъбнатините, отделящи тези пръстени, се получават между декември и март, когато рогата почти не растат.
Половият диморфизъм е ясно изразен. От малки на една и съща възраст мъжките са по-едри и с по-големи рога. Продължителността на живота им е около 15–20 г.
Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух. Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Алпийският козирог е мечтан трофей за всеки любител на спортния тип лов, освен това и месото му е много вкусно. Всяка част от тялото му, дори екскрементите в миналото са били използвани за приготовлението на различни лекове и магични отвари. В резултат на безогледния му лов до началото на 19 век видът е почти напълно изтребен. През 1816 г. последните оцелели козирози в Италианските Алпи (Пиемонт) са поставени под защита. През 1856 г. италианският крал Виктор Емануил II създава в района кралския резерват „Гранд Парадизо”, поставяйки животните под личната си протекция. Програмите по възстановяване и реинтродукция на вида продължават до ден днешен и в Червената книга на изчезващите видове вече е вписан вече като незастрашен.
През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски козирози от Швейцария и се разселват около върховете Мусала и Ботев. Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80 екземпляра.
