Искате ли да надникнете по разбираем начин в модерното визуално изкуство, па макар и само чрез фотографския обектив? Да си отговорите на въпроса що е то музей на съвременно изкуство и как се променя публиката? Надникнете в изложбата „Моя Лиза” на Никола Михов в галерията за фотография SYNTHESIS на бул. „Васил Левски” N 55, която продължава до 2 май.
Във входния афиш намекът за Мона Лиза е повторен в плаката двукратно – с надписа и с размазания образ на картината на Леонардо на заден план. На преден план е красавица, видимо източен тип – с руж по бузите, с начервени устни, гримирана. Тя подсказва източната красота. Сблъскани са индиректно източният и западният тип красота.
Според проекта Мона Лиза е най-разпознаваемата икона на съвременната култура, продукт за масова консумация, а също и място за поклонение. Пред нея в парижкия „Лувър” годишно се струпват 8 млн. посетители. Посетителят е превърнал начина на притежаване в постоянен процес. Играта на селфи бълва купища снимки. Фокусът вече не е наблюдаваният обект, а самият автор на снимката. И тя става доказателство, че картината „съществува” само защото „някой си“ е бил край нея.
Никола Михов прекарва общо 138 ч пред Мона Лиза в тълпа, прииждаща от всички краища на света. „Атмосферата е на рок концерт. Джокондата е в ролята на рокзвезда, а туристите са феновете, които изпълват залата. Гмурваш се в навалицата с надежда вълната от тела да те отнесе най-отпред. Диша се трудно, разиграват се дуели със селфи стикове, а охраната е в готовност да се притече на помощ на прималели от вълнение туристи” – разказва авторът. Изложбата стана и премиера на фотокнига от проекта, която е в лимитиран тираж от 300 броя. Тя е представена през ноември м. г. на изложението за фотокниги Polycopies в Париж.
Експозицията обиграва идеята за идеално притежание.
Не притежаваш самия обект, но имаш доказателства, документираш присвояването. Запознат си с обекта на мястото му, виждал си оригинала и спокойно можеш да съдиш за него като за твой собствен.
Един от експонатите е шезлонг с дамски образ, позициониран така, че когато човек седне, жената го целува по задника. Което е една от основните цели на новото изкуство – да преформатира всякакви смисли. Втората работа е направата на т.нар. джапанки, които нашите прадеди са познавали под името „христоски”. Предполага се, че Иисус Христос е „джапал” с такива към Голгота. Вторичният смисъл гласи: Лиза стъпил съм ти на фасона с тази джапанка.
Комерсиализацията на Джокондата е следствие, Никола Михов превръща фотографиите си в предмети от бита за продажба. Изложбата е съпроводена с редица вторични продукти, които да остойностят митологията на Мона Лиза. Икономика на продукта и митология на картината си подават ръка и стават едно единно цяло.
През 1939 г., докато пиели чай, Гертруд Щайн казала на Алфред Бар, първият директор на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA): Музеят може или да е модерен, или музей, но никога и двете едновременно.
Днес музеите в търсене на съвременната публика бързо се превръщат
от храмове на изкуствата в циркови пространства и арени
Снимка на българския плакатист Иван Сертев е направена през 1963 г. пред залата на Мона Лиза. Посетителите са облечени в елегантни костюми, дамите са с високи обувки, а някои са дори по чорапи. Картината „Мона Лиза” виси спокойно на стената – снимката навява усещане за тихо спокойствие и съзерцание.
Във фотографиите на Никола Михов хората плачат, показват среден пръст, благоговеят и като цяло несдържано демонстрират емоциите си от общуването с изкуството. Но имаме ли общуване и с изкуството ли е то? В повечето снимки публиката е обърнала гръб на картината, за да се дуелира със селфи стикове и да се включи в задължителния селфи фейст боок протокол. За да знае целият им познат свят, че те са в „Лувъра” пред Мона Лиза.
Никола Михов е човек чувствителен към стойността на изкуството, затова ни задава тези въпроси – как само за 50 г. от елегантни тихи хора публиката се е превърнала в истерична тълпа. А Мона Лиза – от картина на стената вече се продава във вид на държатели за ключове, тефтерчета и магнити.
Авторът: Вдъхновявам се от реалността
Никола Михов е роден в София през 1982 г. Имал е самостоятелни изложби в Лондон, Берлин, Виена и Братислава. Първата му фотографска книга „Forget Your Past – монументалните паметници от времето на комунизма” (изд. „Жанет 45”, 2012 г.) попада в селекцията The Best Photobooks of the Year на британското списание British Journal of Photography. Втората му книга Hello and Welcome to Paris (2016 г.) е номинирана за наградата Kassel Dummy Award на фестивала за фото книги в Касел, Германия. Никола е съосновател на платформата за съвременна българска фотография и гост куратор на първото издание на фестивала за арт и фотокниги Sofia Art Book Fair през 2017.
