Образование:
1982–1984 – Национално училище за държавна администрация (ENA)
1975–1980 – социология (Сорбона); право (Пантеон); Институт по политически науки в Париж (IEP)
Професионален опит:
1984–1986 – първи секретар в посолството на Франция в Москва
1986–1988 – кабинет на министъра на външните работи, г-н Жан-Бернар РЕМОН, съветник по техническите въпроси „Изток–Запад“
1988–1993 – съветник в посолството на Франция в САЩ
1993–1995 – поддиректор „Стратегически въпроси“, Министерство на външните работи
1995–1996 – кабинет на министъра на външните работи г-н Ерве дьо ШАРЕТ, служител за специални поръчения, политически и военни въпроси
1996–2000 – генерален консул на Франция в Истанбул, Турция
2000–2003 – Международен секретариат на НАТО (Брюксел), директор „Управление на кризи“
2003–2006 – Генерален секретариат по национална отбрана (служба към министър-председателя), директор „Международни и стратегически въпроси“
2006–2009 – посланик, постоянен представител на Франция към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (Виена)
2010 – преподавател в Института по политически науки в Париж (управление на кризи)
2011 – посланик на Франция във Финландия
2015 – посланик за стратегически партньорства
2016 (1 октомври) – посланик на Франция в България
Сключен граждански брак на 2 октомври 1981 г. с г-жа Брижит Вала-Льобедел, завършила Института по политически науки в Париж
Езици: Английски, руски, испански, немски, турски, фински.
– Г-н посланик, България и Франция изградиха традиционно добри взаимоотношения в областта на сигурността и отбраната, на какво се дължи това взаимно доверие според Вас?
– Мисля, че това се дължи на четири причини. Първо, исторически погледнато, във военно отношение има много добро сътрудничество между двете страни, факт, който не е много известено. Ще Ви дам само един пример. През 90-те години на XIX в. българският флот всъщност се командва от французин – капитан II ранг Пишон – това е нещо, което не е широко известно, но добрите ни двустранни отношения датират наистина от много години. Впрочем първият български боен кораб е построен в Бордо и се нарича „Надежда“. Втората причина е, че сега България открива значимостта на „Европа на отбраната“, а това е една основно френска идея. Третата причина е, че България в момента е в процес на осъзнаване и благодарение на своето председателство на Съвета на ЕС, че е държава с много по-централно значение. И четвъртата причина, която е съвсем скорошна, е посещението на президента Макрон във Варна и неговите срещи с български представители на най-високо политическо ниво. Тогава на въпросите на сигурността и отбраната бе дадено много важно значение в разговорите.
– Има ли Франция интерес от участие в процедурите по трите големи модернизационни проекта, чрез които Българската армия ще придобие нова бойна машина на пехотата, нов изтребител и нов боен кораб?
– Франция е готова да предложи своето сътрудничество в една европейска рамка и в зависимост от зрелостта и сериозността на проектите. Ние очакваме конкретни параметри и сме готови да отговорим с оферти, които са с много високо качество и се отнасят до бронираните военни машини. Да, естествено, мисля, че има голям интерес на всички нива и във всички области, но поради причини, които касаят бизнес тайните, както разбирате, аз не мога да вляза в детайли. Но нашите големи индустриални предприятия много добре са разбрали духа, в който трябва да подходят, а имено – дух на тясно, но и на взаимноизгодно сътрудничество с българските предприятия.
– Доколко според Вас България е част от авангарда в Европа, за който говори президентът Макрон, и какво още трябва да направим в тази посока?
– Това зависи само от България. В своята реч в Сорбоната президентът Макрон беше новатор и по отношение на европейските рамки. Той начерта два важни принципа – тези, които мислят и могат, трябва да бъдат оставени да вървят заедно напред и вторият принцип – останалите не би трябвало да могат да им пречат. Тоест рамката е отворена, има го въпросът за желанието, има го и въпросът за капацитета. Мога да подчертая онова, което България прави като част от PESCO във военната област или пък в други европейски области, като например засиленото сътрудничество. България е част от всички тези проекти, в това число съдебното сътрудничество. Френската идея не визира Европа на две скорости, това е една гъвкава и диференцирана Европа.
– Какви са очакванията на Франция към българското председателство на Съвета на ЕС? Как гледате на един от основните акценти на това председателство, свързан с европейската перспектива за страните от Западните Балкани?
– Вече преполовихме българското председателство, което е добре ръководено и което постави ясни приоритети, които ние споделяме. Между тях са и Западните Балкани. Ние напълно споделяме поставения акцент върху интерконекторите, както и въпроса за стабилността и сигурността в Западните Балкани. Ние също смятаме, че не трябва да се дават твърде големи очаквания, на които няма да можем да отговорим. И на последно място – трябва да продължим да поставяме акцент върху необходимостта от реформи в този регион и създаване на най-добри условия за установяване на правова държава.
– В личен план – какво Ви харесва най-много в България? А какво – не?
– Това, което много обичам в България, е природата. Това, което обичам мъничко по-малко, е, че не я пазите твърде много. И си мисля за един мъничък проблем, но тук България съвсем не е водеща, много други страни имат същия проблем – найлоновите торбички в природата.
– Имате ли хоби, любимо занимание в свободното време, доколкото го имате, разбира се? За какво искате да имате време?
– Това е много труден въпрос, защото характеристиката на дипломата е, че му е много трудно да направи ясно разграничение между работата си, която той обожава, и свободното време и удоволствието. Когато например уча езици, което аз обожавам, дали това е хоби, или е работа? Когато чета, това хоби ли е или е работа за мен? Когато пътувам, а аз много пътувам в България, това хоби ли е, или работа? По малко е от двете, но винаги е част от моята работа. И въпреки това имам хоби – това е ски бягането. Не зная дали в рамките на Българската армия има такъв спортен екип, който се занимава с такъв спорт, но ако има, с удоволствие бих покарал ски с тях.
Нуждаем се от идеите на всички
Във Варна президентът Еманюел Макрон каза на своите български партньори, че той не е доволен от Шенген. Шенген се развива зле, тоест трябва да реформираме Шенген, а за да се случи това, имаме нужда от идеите на всички.
Имаме нужда от идеите на България и именно това прави България по време на своето председателство на Съвета на ЕС, като дава идеи за възможно най-доброто управление например на границите, както и на миграционния въпрос. Когато начертаем нов Шенген, в това число и с помощта на българските идеи, естествено е тя да стане част от този нов Шенген, който ще работи по-добре, посочи също посланик Льобедел неотдавна.
Няма Трета световна война
Няма Трета световна война след ударите в Сирия, каза пред „Нова телевизия“ посланик Льобедел, след като вече беше дал предварително интервюто за военния вестник. Той припомни, че страната му е настоявала за провеждането на такива атаки спрямо Сирия още през 2013 г., но това така и не е било направено.
Ударите в Сирия бяха успешни и противовъздушната им отбрана не беше ефикасна, допълни дипломатът и подчерта, че общият план, изготвен от Франция, съдържа четири точки: пълно унищожение на сирийската химическа програма, елиминиране на ИДИЛ, спиране на военните действия в Сирия и предоставяне на хуманитарна помощ и постигане на трайно политическо решение за проблемите в размирната страна.
Двама френски професори преподават във военна академия
Потърсихме информация за това, по какъв начин посолството на Франция в София осъществява подкрепата и подпомага взаимодействието между българските и френските военнослужещи. Благодарение на председателството на Съвета на ЕС се наблюдава интензифициране и задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на отбраната, изтъкна посланик Льобедел. За седем месеца между България и Франция имаше две срещи на ниво министри на отбраната, две срещи на ниво политически директори, един двустранен семинар в Париж и още един в Брюксел. Франция също така предлага и някои стажове. През декември 2017 г. български пилот осъществи такъв стаж във Франция, в рамките на който летя на самолет „Мираж 2000“. Двама души участваха в семинар, организиран от Института за изследвания по национална сигурност, който беше посветен на сигурността в Средиземно море.
Освен всички други активности и помощ, която получаваме, Франция подкрепя обучението по френски език във военните среди. През 2018 г. ни помогнаха за техническото оборудване на зали във Военна академия „Г. С. Раковски“, където активно се изучава и френски език. Именно тук двама френски професори преподават френски език и така обучаемите имат възможност да получат ценни знания от френскоговорещи хабилитирани преподаватели, което в процеса на усвояване на един чужд език винаги е било от особено голямо значение за качественото и пълноценно специализираното образование, обобщи френският посланик.
Шенген трябва да се реформира
Българската армия активно участва в съвместни операции с френските военнослужещи, какво обаче предстои през настоящата 2018 г. в тази посока и как ще си сътрудничим във военната област е тема, която е особена актуална в съюзническия формат, в който се намираме и в който армията ни действа.
Франция и България работят заедно основно в мисиите, които се осъществяват в рамките на Европейския съюз. Това за България са нови мисии на нови континенти, като например в Африка и мисиите EUTM Мали,
EU NAVFOR MED и ATALANTA
Именно в тези три мисии България и Франция си сътрудничат на оперативно ниво. Ние се надяваме това сътрудничество да продължи и дори да се задълбочи през следващите месеци и години, подчерта посланик Льобедел. Той отбеляза в специална тема и подчерта тясното сътрудничество между двете държави и армии в региона на Черно море всеки път, когато тук пристигат френски кораби.
По време на посещението си във Франция президентът Радев летя на френски самолет, което също беше част от сътрудничеството и в същото време и един
ефектен дипломатически жест предвид факта, че българският държавен глава е бил командир на Военновъздушните сили, а също и активен пилот на изтребител, преди да стане президент на страната.
Как обаче се развиват и докъде стигнаха действията по френско-българското партньорство в областта на европейската отбрана е друга тема от пулса на деня. Това е много важен момент. Има, разбира се, много големи очаквания. Всички говорихме за това европейско партньорство в областта на отбраната. И ние не се и съмняваме, че то ще се конкретизира много скоро. Има
задълбочаване и на политическо ниво на контактите. Само преди седмици министърът на отбраната Красимир Каракачанов беше в Париж, за да говори по тези въпроси, предстоят и други двустранни и важни разговори в това отношение, уточни посланик Льобедел.
Осъществяват се също така и контакти от българска страна с военнопромишления комплекс на Франция на различни специализирани нива, което също е част от двустранните ни отношения в областта на сигурността, отбраната и най-вече по отношение на проектите за модернизация и осъвременяване на техниката и въоръжението в Българската армия.
Потърсихме отговор и на още един въпрос за това, как Франция оценява евроатлантическата интеграция и ориентация на България в контекста на нашето съюзно взаимодействие. Франция смята, че България е много доверен партньор в НАТО и в ЕС, който приема много сериозно своите отговорности. Все още обаче ни предстои напредък, който може да се осъществи по отношение на материалното осигуряване, но това е развитие, пред което е изправена всяка страна членка.
На срещата на върха на НАТО в Уелс (2014 г.) всички съюзници поеха ангажимент за нарастване на разходите за отбрана на 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП), като 20% от тях са за ново въоръжение и техника и свързаните с това научни изследвания.
Постигането на прословутите 2% от БВП за нуждите на отбраната е нещо, което Франция почти е постигнала. Въпросът е как нашата страна може да достигне това ниво на финансиране, което се оказа, че може да се осъществи поетапно. Става дума за цел, която е необходима, но изисква едно прогресивно адаптиране на военните структури.
Обединявайки европейската военна индустрия с европейската военна интеграция, ние стигаме до мащабна икономика. Участвайки в операции, обменяйки идеи по доктрини, дори когато говорим и обменяме повече опит между нас за военните бюджети, така постепенно и бавно можем да достигнем до тази желана цел, категоричен беше френският дипломат в София.
„Европа на отбраната в допълнение на НАТО“
Една от актуалните теми не само в българско-френските, но въобще в европейските взаимоотношения е и си остава темата за „Европа на отбраната в допълнение на НАТО“, една теза, за която и посланик Льобедел говори неотдавна в интервю за други медии.
В историята на трансатлантическите отношения има един въпрос, който Франция е смятала за уреден от петнайсет години насам, а именно въпросът, който противопоставяше НАТО на Европа на отбраната. Като че ли имаше едно подозрение спрямо идеите на Франция, което за щастие се разсея по две причини. Първата е, че Франция се присъедини към интегрираната военна структура на НАТО и по този начин зае пълноценното си място в Алианса. Другата е, че всички американски президенти от президента Клинтън насам осъзнаха, че една Европа на отбраната би могла единствено да бъде в полза на НАТО. Двете неща са взаимно допълващи се, счита френският дипломат.
При своето неотдавнашно посещение във Варна президентът на Франция Еманюел Макрон имаше възможност да води разговори и по актуалната тема за „Европа на отбраната“ както с премиера Бойко Борисов, така и с президента Румен Радев.
