На 6 април 1941 г. частите на Вермахта започват изпълнението на операция „Марита“ срещу Гърция и на Директива № 25 срещу Югославия. Същия ден около 15,30 ч един югославски самолет бомбардира западната част на София. Вечерта срещу българската столица е нанесен въздушен удар от 37-а английска бомбардировъчна ескадрила с 6 самолета „Уелингтън“.
На 15 април 1941 г. в 1,15 ч и в 3,20 ч през нощта английски самолети бомбардират София, летище Враждебна и някои от околните села. Под обстрел попадат и двете противовъздушни батареи във Военното училище и тази на летище Божурище.
При посочените
английски въздушни нападения
над София на 6 и 15 април 1941 г. в отбраната на града взема участие само противовъздушната артилерия, защото нашата изтребителна авиация не разполага с нощни изтребители.
През този период българското правителство предприема мерки за подновяване на изтребителния парк, което способства за увеличаването на отбранителната мощ на държавата.
Директно за отбраната на София отговарят 2/6 и 3/6 изтребителни орляка, които поради близостта на столицата могат бързо да се включат в нейната защита.
На 1 август 1943 г. съюзническото командване започва изпълнението на операция „Приливна Вълна“ – бомбардиране на плоещките нефтени рафинерии.
На този ден е и първият бой между
български изтребители и американски бомбардировачи
но той не е във връзка с отбраната на София.
Тогава нашите летци изтребители посрещат завръщащите се от Плоещ бомбардировъчни формации.
Първият масиран въздушен удар срещу българската столица е нанесен на 14.11.1943 г. В него вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл“, които са охранявани от 49 изтребителя „Локхийд“ П-38 „Лайтнинг“.
Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. Във въздуха са 13 Ме-109 Г-2, които нямат време да заемат бойна позиция на необходимата височина.
При въздушен бой на българска територия не е намерен свален противников самолет, но Радио Кайро съобщава за един незавърнал се в базата си самолет.
Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. В него участват
60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг“
Радио Лондон съобщава за десет незавърнали се самолета. Вероятно те са били тежко засегнати и са паднали извън територията на България.
Третият удар по столицата е проведен на 10.12.1943 г. В него вземат участие 50–60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“, които са охранявани от 60 изтребителя П-38 „Лайтнинг“. Срещу тях излитат 24 „Девоатин“ от 2/6 орляк и 17 Ме-109 Г-2 от 3/6 орляк.
Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение. Само падналата гъста мъгла спасява София от планираната бомбардировка на 4 януари.
На 30.3.1944 г. е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел“ и „Хендли Пейдж“ – „Халифакс“, които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг“.
Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг“. Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт“ и П-51 „Мустанг“. Ударът е нанесен в 12,20 ч последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток.
В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като Черния Великден. След тази дата София не е повече бомбардирана.
Армията помага за разчистването на разрушенията
Прави впечатление, че в почти всички случаи, когато се разчистват разрушенията от бомбардировките, армията е насреща. Именно войската подпомага цивилното население при отстраняването на последиците от бомбардировките над София. Така, както и днес армията е в пълна подкрепа на населението, участва и в охраната на границата ни, строи предпазни съоръжения и патрулира. Това са случаите, в които обществото ни има пряка нужда от своята армия – на обекти от особено голямо значение за националната ни сигурност, каквато е т. нар. ограда по границата с Република Турция.
Армията ни обаче има и своите задължения, а и заслуги при оказване на помощ на населението при бедствия и крупни промишлени аварии в съвременността, а и преди. А какво по-голямо бедствие от бомбардировки. Армията оказва безценна помощ и при обезвреждането на паднали бомби, които не са се взривили. Такива се откриват дори и в днешно време. При отстраняването на разрушенията вследствие от бомбардировките някои бомби са бивали зарити случайно от тежките машини, които отстраняват насипната маса. Така те остават неоткрити цели 73 години след края на Втората световна война.
Армията оказва помощ и при заравняване на райони, където са пуснати тежки авиационни бомби, които са открили кратери, както се вижда и на старите снимки.
