Богомил Вълков
Има един български владетел, на когото във всички европейски столици трябва да има издигнат паметник. За съжаление, Европа го е забравила.
А за още по-голямо съжаление, даже и за срам, негов паметник няма и в България.
Кан Тервел, Спасителят на Християнството, е забравен и недооценен и в Европа, и в родината си. Спасител, защото не е ясна каква щеше да бъде съдбата на Стария континент, ако Кан Тервел не се беше намесил в битката за Константинопол, миг преди той да падне под яростните набези на арабските орди. Да не забравяме, че в Испания арабските завоеватели остават 800 години. А ако и Константинопол беше паднал тогава? По това време Европа, началото на 8 век, Европа е слабо заселена. Войските на европейските държави са малки – между 3000–6000 души, съставени предимно от мобилизирани земеделци и скотовъдци. Как биха могли да спрат 200 000 араби?
Третият български държавен глава
Кан Тервел е третият държавен глава на създадената в 632 г. от кан Кубрат Българска държава. Произхожда от рода Дуло. Син е на кан Аспарух.
Кан Тервел взима властта през 701 г., след като Аспарух загива в бой с хазарите, нападащи българските земи в днешна Южна Украйна. Кан Тервел вероятно побеждава хазарите, защото не се чува повече за техни нападения над България.В 705 г. при кан Тервел пристига сваленият преди няколко години с преврат византийски император Юстиниан II и моли да му помогне да се върне на трона. Тервел се съгласява. Български военни части успяват да проникнат в Константинопол, овладяват столицата и връщат императора. Тогава Юстиниан обявява Тервел за кесар – цар, и го дарява с купища злато. Към България са присъединени областта Загора с граници на изток от нос Емине до нос Инеяда, на юг – билото на Странджа, на запад меридианът на р. Тунджа и на север билото на Стара планина. Изключителна придобивка за България – плодородна територия с важни пристанища – Дебелт, Несебър, Поморие, Созопол и Ахтопол.
На изток огромна флота с 200 000 бойци, водени от брата на халифа Сюлейман – Маслама, обсажда Константинопол. След една годината падането му е вече въпрос на дни. Провизиите в крепостта са изчерпани, изтощените защитници на града очакват с ужас последния щурм на арабите и се готвят да умрат като мъченици за Христовата вяра.
Ужасът им нараства, когато виждат по голите хълмове на Константинопол да се появяват добре познатите им български конници, с които воюват от години. Византийците смятат, че българите идват да помогнат на арабите да превземат Константинопол.
За обсадените обаче следва радостно изумление. Българската конница се разгъва в боен ред и атакува арабите. Хиляди завоеватели са посечени, а от крепостните стени защитниците крещят с пълна сила: „Христос Ника!” (Христос побеждава!)
Кан Тервел обгражда арабите, които се затварят в лагера си и така от обсаждащи стават обсадени. Той прерязва пътищата им за снабдяване с провизии и избива всеки опитал се да се измъкне оттам продоволствен отряд. Арабите се оказват изключително издръжливи – изяждат всичко, което може да се яде – тревата, листата от дърветата, кожите от въоръжението си. Има сведения дори, че се е стигало до канибализъм.
През 718 г. арабите предприемат последна отчаяна атака. Тук обаче Кан Тервел включва в действие тежката си конница, която буквално размазва противника. Въпреки че очевидно губят битката, арабите не се предават, тъй като до този момент те просто не са били никога побеждавани. Това усещане за непобедимост им изиграва лоша шега. Българите избиват 33 000 арабски нашественици, като за близо 10 000 се твърди, че са убити от стрела в окото. Оцелелите се хвърлят към корабите си, в морето ги застига силна буря, която потапя много кораби. От 200 000, тръгнали да завоюват християнски Константинопол, едва 5000 успяват да се доберат до халифата.
Така Кан Тервел спира ислямския поход към Европа. Арабското нашествие никога повече не е подновено след разгромната победа на българите.
Защо канът се намесва в битката
Кан Тервел е бил християнин, няма исторически факти за неговото кръщене, но силни косвени факти говорят за това. Дядо му и баща му, кановете Кубрат и Аспарух, са били християни, няма как да не е бил покръстен и той. Второ, на печат на Тервел са изобразени инсигнии и надпис „Богородице, помагай на кесаря Тервел”. Трето, той не може да бъде обявен за кесар, ако не е християнин – това е титла, резервирана за християнски владетели. Четвърто, и за светец не може да бъде обявен, ако не е християнин.
Европа оценява саможертвата на България и Тервел. Заради спасяването на Европа той е канонизиран и обявен за светец от Католическата църква като Св. Тривелий Теоктист. Това е чест, която е оказвана впоследствие единствено на светите братя Кирил и Методий. Българската православна църква не е канонизирала кана. Тервел е герой в над 60 художествени произведения, написани в Западна Европа, които отдават значимото на „благородния и справедлив български владетел, обявен за Спасител на Европа.
