Белката и златката са дребни хищници от семейството на поровете. Имат еднакви местообитания, навици, менюто им е почти идентично. Не се различават по големина, а и доста си приличат по външен вид. Имат голи стъпала и оставят почти еднакви следи. Неопитните ловци често ги бъркат. Но докато бялката я има в изобилие, златката е застрашен вид, защитен от закона. Съветът ни към ловците е добре да изучат разликите между двата хищника, защото убиването на златка има съществени последици – отнемане на правото на лов и наказателно преследване.
Да започнем с разликите на местообитанията. Белката обитава повсеместно територията на страната. Ще я срещнем както в планината, така и в равнината. Предпочита малките горички, скалистите райони, както и крайселищните гори и полета. Често ще я открием в запустели дворове и къщи в селата и градовете. Златката също обитава изоставени постройки, даже си прави леговища там. Но предпочита планинските райони, където има високостъблени широколистни и иглолистни гори. Нейният ареал е основно Стара планина, Рила и Пирин.
Белката носи названието си от бялото петно на гърлото. Златката – от златистото петно. Но понякога то е светложълто, почти бяло. От изстрелно разстояние разликите в петната се виждат прекрасно. Цветът при белката е почти винаги бял, може да има нюанси, но е много светло петно. То започва от горната част на гушата, като заема предната част на врата и се разклонява към двата предни крака. Понякога е разделено вертикално от тънка тъмна ивица. При златката петното е златистожълто до бледожълто, започва малко над средата на гушата и се спуска клиновидно между краката.
И двата хищника са особено свирепи. Убиват повече животни, отколкото могат да изядат. Хранят се с дребни бозайници – зайци, гризачи. Не прощават на птиците и пиленцата им. Изяждат яйцата от гнездата. Нанасят особено големи поражения в селските дворове и дивечовъдните ферми. През лятото и есента похапват плодове. Златката с особено настървение преследва катеричките.
Белката и златката са нощни животни. През деня са в леговищата си или се излежават по дебелите клони на някое дърво. Пъргави са, бягат бързо и са отлични катерачи, скачат от клон на клон на големи разстояния.
В миналото златката е била безмилостно изтребвана заради ценната й кожа. Населявала е цяла Европа, но сега в повечето държави почти не се среща. Вписана е в Червената книга. В България все още има запаси, но е забранена за лов и нарушителите се наказват строго.
Белката я има в предостатъчно количество, разрешена е за лов целогодишно. Кожата й е ценен ловен трофей. Стреля се със сачми № 6 и №7, а най- добре с малокалибрена ловна карабина с оптика.
