Почти трилион долара годишно харчат страните от НАТО за военни цели
Модерна армия без много пари не може да се поддържа. В тази азбучна истина ни убеждават числата от наскоро публикуван документ на звеното за публична дипломация на НАТО. В справката се съдържат подробни данни за военните бюджети на всички държави от Алианса, включително тяхното разпределение и съотношения спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страните членки. Като цяло издръжката, оборудването и модернизацията на армиите от НАТО през 2017 г. възлиза на колосалната сума от 957 млрд. долара, много близо до рубежа от трилион долара, който е бил преминаван през 2010 и 2011 г. За сравнение – извън НАТО най-голям военен бюджет има Китай – $175 млрд. според официални данни, или малко над $200 млрд. според изчисления на независими експерти.
От общия военен бюджет на страните от НАТО близо 72% се падат на най-могъщата държава в Алианса – САЩ
Факт, който ясно обяснява защо Вашингтон има най-тежката дума при вземането на решения в съюза. Другите три големи военни сили в НАТО са Великобритания, Франция и Германия. След тях с годишни военни разходи от малко над $20 млрд. всяка се нареждат Италия и Канада. Неочаквано малко изглеждат парите на турската армия – $12 млрд., но трябва да се има предвид, че за 2018 г. Анкара предвижда да увеличи значително това разходно перо до 66 млрд. турски лири, което по днешния курс прави около $16 млрд. Заслужава си да се отбележи, че в НАТО членува и една държава, която няма нито въоръжени сили, нито военен бюджет – това е Исландия, която обаче може да се похвали със стратегическо разположение в Северния Атлантик.
През последните 2–3 години с най-бърз темп нарастват военните разходи на прибалтийските републики и Румъния. За Литва, Латвия и Естония това е обяснимо със съседството с Русия, докато северната ни съседка реализира мащабна програма за покупка на модерно въоръжение, включително ракети „Пейтриът”. От приложената таблица се вижда, че България също увеличава рязко своя военен бюджет за 2017 г., но това не е реалната картина. На наше запитване до пресофиса на НАТО получихме отговор, че публикуваните данни са предварителни, така както държавите членки са ги планирали. Всъщност в сумата от $871 млн. (1,508 млрд. лв.) са включени и парите за модернизационните проекти за Българската армия, които все още не са стигнали до етап реално плащане, поради което през 2017 г. почти не са правени разходи за тях. Пълна яснота върху българския военен бюджет за миналата година хвърлят данните, обявени на сайта на нашето Министерство на отбраната. От отчета на ведомството става ясно, че реално са изразходвани са не 1,508 млрд. лв., а 1,264 млрд. лв. Разликата идва от това, че от предвидените в централния бюджет 402 млн. лв за приоритетни инвестиционни проекти на въоръжените сили, реално похарчени са само 10 млн. Така военният бюджет на страната за 2017 г. е 1,28% от БВП (срещу 1,26% за 2016 г.), а не 1,53%, както е указано в таблицата на НАТО. Трябва да се има предвид обаче, че във военните разходи на всяка страна се включват и пенсиите на бившите военнослужещи, България е единствената държава от Алианса, за която изрично е отбелязано, че това не е така.
По отношение на дела на военните разходи спрямо БВП на първо място в НАТО, естествено, са САЩ с 3,57%. Поставената цел за 2% от БВП изпълняват само още три държави – Гърция, Великобритания и миниатюрната Естония, а Полша е на прага на постигането й с 1,99%. На обратния полюс са Словения, Белгия и Испания, които харчат за отбрана малко под 1% от своя БВП, и Люксембург, който обаче е най-богатата и единствената държава в НАТО с БВП на глава от населението над $100 хиляди годишно. За сравнение – за България този показател е $8300, а средно за страните от Алианса – $40 700.
Интересен е и друг индикатор – военни разходи на глава от населението
Тук първенци отново са САЩ с $1896, следвани от изключително богатата Норвегия с $1481 и Великобритания с $896. В НАТО най-малко пари за отбрана на глава от населението харчи Албания – едва $54, следвана от България и Черна гора. За отбелязване е сравнително високият показател на Гърция – $545 на човек, като преди финансовата криза парите са били още повече – $711 през 2010 г.
Наред с общия обем много важно е и разпределението на военните разходи по отделни пера. НАТО има поставена цел – поне 20% от парите да отиват за въоръжение и екипировка. Засега в този норматив се включват 11 държави от Алианса, като за 2017 г. лидер в това отношение е Румъния, която е заделила за превъоръжаване една трета от своя военен бюджет. След нея следват Люксембург, Литва, Турция (30,4%) и САЩ (28,4%). На опашката са балканските членки на Алианса – Словения, Хърватска, Черна гора, Албания и (съгласно коригираните данни) България.
3,163 млн. души е общата численост на армиите на страните от НАТО. Американската армия наброява 1,306 млн., втора е турската – 387 хил., а трета – френската с 209 хил. Всички военнослужещи от армията на Люксембург вероятно се познават помежду си, защото са само 800. В Черна гора пък военните са 1700 души. За България е отбелязано числото 25 хил.
Като цяло военните разходи на страните от НАТО намаляват в периода 2010–2015 г., но през 2016 и 2017 отново тръгват нагоре – тенденция, която вероятно ще се запази и през тази година.
