Новият стар президент на Черна гора е класически пример на политик националист и на държавник играч
Няма друга балканска държава днес с толкова тясно свързана политическа история с битието и дейността на един-единствен човек. Толкова тясно, че истински исторически момент за тази държава ще настъпи тогава, когато по една или друга причина този човек си отиде от този свят. Дотогава Черна гора и Мило Джуканович ще са обвързани дотолкова, че когато кажеш Подгорица, разбираш Мило, когато споменеш Мило, веднага идва представата за Черна гора.
На президентските избори на 15 април като кандидат на неговата Демократична партия на социалистите Мило Джуканович спечели още на първия тур. И кои бяха 6-те му съперници във вота – няма никакво значение. Значение имаше фактът, че Джуканович се върна, и то за 3-ти път на политическа сцена в Черна гора, след като за 3-ти път бе обявил, че се оттегля. Това ще бъде неговият втори президентски мандат. Кой тогава е този „вечен” Мило?
Макар и само малко над 50 г., Джуканович има зад гърба си 29 г. участие в политиката в малката балканска държава. За това време високият като върлина някогашен баскетболист Мило изкара президентски мандат от 4 г. между 1998-а и 2002-ра и цели 17 г. като премиер на страната. Няма друг черногорец, който толкова дълго време да е стоял на върха на политиката в държавата, каквото и да означава това сега, когато бившата югорепублика встъпи в НАТО и води преговори за членство с ЕС. Няма друг черногорец, който така да олицетворява цялата сложност на прехода в някогашната най-вярна на Белград адриатическа република, всички завои и меандри на местната политика, зависеща в много случаи от волята на съседи – близки и по-далечни.
Джуканович е класически пример на политик националист, на държавник играч, изградил биографията си като човек от „старата”, югославската апаратна номенклатура. Това не е изненада, даже е тенденция. Ако погледнем биографиите на повечето политици в новите държави, родени след кървавия разпад на Титова Югославия, ще видим, че те идваха от високите етажи на номенклатурата в СФРЮ
Първият македонски президент Киро Глигоров изкара професионалния си живот на икономист в Белград, за да застане в пенсионна възраст начело на Македония. Горе-долу същата история е и с бившия хърватски държавен глава Стипе Месич, някога член на най-високото партийно и държавно ръководство на СФРЮ.
Има и други примери, преди да дойде новата генерация политици или преди „старата гвардия” да бъде принудена да се оттегли. Или да си отиде от този свят… Вторият македонски президент Борис Трайковски, загинал трагично в самолетна катастрофа през февруари 2004-та над Мостар в Босна, например бе автентичен местен човек, изградил кариерата си на локално равнище и в локалните структури, необвързан със старите белградски югоинституции, и затова бе и толкова близко до хората и до техните болки.
А Мило си е човек на старата школа. Още като ученик встъпва в Съюза на югославските комунисти, привилегия, която не се дава всекиму. На 26 г. е завършил икономика на туристическата индустрия и е член на централното ръководство на партията. Годината е 1989-а, в Белград изгрява звездата на Слободан Милошевич, федерацията започва сериозно да се пропуква, раздялата между 6-те републики се очертава на хоризонта, в Европа тоталитарните режими падат един след друг.
Джуканович е от обкръжението на Милошевич, прегърнал е идеята за „антибюрократична революция”, което на практика означава чистка на старите Титови партийни и държавни кадри. Заедно с още двама черногорци – Светозар Марович и Момир Булатович, Мило се връща в Подгорица, наричана в СФРЮ Титоград.
Вятър в платната на кариерите на тримата, особено на Джуканович, духа от най-високо място в Белград. И лично от Слободан Милошевич, който вече е обещал на милионния митинг на Косово поле край Прищина, че няма да позволи никой повече да бие или унижава сърбите. Времето на активния сръбски национализъм, довел до кървавата драма с разпада на Югославия, вече е настъпило.
В този период, 1991 г., Мило Джуканович за първи път става премиер на Черна гора, за да ръководи изпълнителната власт цели 7 г., преди да стане президент през 1998-а. Слобо още е в силата си в Белград, вече е овладял цялата власт в Сърбия. Единствена от бившите югорепублики Черна гора остава в състава на т. нар. „Трета, остатъчна Югославия” заедно със Сърбия.
Подгорица и Белград са свързани исторически, смятат себе си за най-близки, в Черна гора има голяма сръбска общност, а вилите на белградските големци са на черногорския адриатически бряг. Слобо си тръгна на 5 октомври 2000 г., а чак когато бе изправен в Хага пред Международния трибунал за престъпления срещу човечеството през 2006 г., Джуканович се осмели да инициира референдум, с който Черна гора се отдели от Сърбия. Нямаше я вече сянката на балканския диктатор от Белград, значи можеше да се поиграе и на черногорски патриотизъм
Политическият десетилетен проект „Югославия” приключи.
Да си толкова години начело на властта, и особено, когато става дума за Балканите, няма начин да останеш с чисти ръце. И да не се поддадеш на изкушението да управляваш авторитарно и силово. И как да е иначе, когато в професионалното педигре на Мило няма факти за обучение или добри практики по демокрация.
Когато идваш от апарата и институциите на тоталитарна държава като СФРЮ, за теб стилът на управление е точно такъв. Поне на първо време. Още в първите си години на премиер Джуканович бе обвиняван за участие в незаконен бизнес и за натрупването на лично състояние в милиони евро.
Особено активни в изнасянето на данни в това отношение бяха италианските медии. Най-близо са до Черна гора, само една вода ги дели. Джуканович продължава да отрича, но тъмната страна на публичния му живот и досега си остава част от митологията на прехода в Черна гора. И не без основание.
Колкото повече годините на свободна и независима Черна гора минаваха, толкова повече се натрупваха факти за шовинизма и автократизма на управлението на Мило. И на неговото обкръжение от местни олигарси, за монтирани съдебни процеси и гонения на политически противници, за ограничаване на свободата на информацията. И най-вече, за нарушения в изборния процес, с които Джуканович се задържа начело на властта с неговата Демократична партия на социалистите. Балканските държавници очевидно търсят сигурна парламентарна подкрепа, за да управляват, както си знаят…
Мило обвиняваше Белград, Москва и Пекин за намеса във вътрешните работи и в предизборната борба, които използвали сръбската общност да атакува евроатлантическата му линия. Премиерът дори си позволи само часове преди гласуването на парламентарните избори преди 2 г. да арестува 20-тина сърби, обвинявайки ги в опит за преврат срещу него. В затвора останаха 14 от задържаните, което предизвика буря в Сърбия в търсене отговор на въпроса: Как да продължат отношенията между Белград и Подгорица?
Самият Джуканович бе наречен от белградски медии „черногорски Франц Фердинанд, който навреме е успял да спре агресивно настроения Гаврило Принцип”. Намек за атентата в Сараево от 1914г., повод за избухването на Първата световна война.
Черна гора вече е в НАТО, а на хоризонта се задава и членство в ЕС. След като очерта евроатлантическата линия на поведение на страната си, Мило заяви, че се оттегля. Сега, когато вече отново стана президент, обещава да подобри отношенията на Черна гора с Русия, влошени според самия Мило след влизането на Черна гора в НАТО. „Черногорско-руските отношения са резултат на вековна традиция на приятелство, та затова ние сме длъжни да ги поддържаме такива и да ги модернизираме. И аз като президент ще се погрижа това, да бъде така”, заяви Джуканович след избора си.
Пък аз се питам, ако сега искаш да подобряваш отношенията с една държава, защо ти трябваше да ги разваляш?
