Турция е единствената държава, член и на двете тристранни коалиции в Сирия
Скоростното изтегляне само след 2 месеца на вота в Турция беше изненадващо. Много сериозни причини са накарали Ердоган да осъществи тези най-важни за страната избори в сегашния момент, защото са свързани с промяната на устройството на държавата. С премахването на поста на министър-председателя, с пряк избор на президент и сливането на избора на президент и парламент в едно тя от парламентарна преминава в президентска република. Това е и най-голямата промяна в Турция от времето на Кемал Ататюрк. И може да се прогнозира, че като политическо устройство тя вече тръгва по друг път.
Несигурността в подкрепата, регистрирана в социологическите проучвания, е дала знак на президента Ердоган и той реагира. Въпреки че от опита за преврат досега Турция е в режим на извънредно положение, той не е успял да си гарантира безапелационно следваща победа. Формално предложението за предсрочни избори е на лидера на младшия политически партньор на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган. Преди месеци Партията на националистическото действие Бахчели обяви, че ще се яви на следващите избори в коалиция с ПСР. И като единен кандидат на тази коалиция за президент Реджеп Таип Ердоган беше издигнат не от своята партия, а първо от младшия си партньор.
И така, в условия на поредното 3-месечно удължаване на извънредното положение, когато президентът еднолично управлява с укази и декрети при ограничена роля на независимата съдебна система и медии и при изтеглени 1,5 г. по-рано избори (от 3.11.2019 г.) с ограничения за митинги в централната част на градовете без специално разрешение, естествено, се гарантира преимуществото за Ердоган. Опонентите му нямат време за подготовка на политическа кампания и са ограничени в разгръщане на политическата си агитация. Няма реално време и за регистриране на нови политически проекти. А опонентите му и без това бяха обезсилени през времето на извънредното положение. Лидерът Селахатин Демирташ и 13 депутати от най-големия му опонент Партията на демократичните народи са в затвора. Републиканската партия пък има 17–20%, недостатъчни за решаващ глас. И така всичките политически опоненти на Ердоган са в цайтнот
Но икономическата ситуация в страната също би намалила доверието в президента при изборите през 2019-а. За това време не е сигурно, че ще се закрепи постигнатото благосъстояние. Защото постигнатият икономически ръст от над 7% е на фона на инфлация над 10%, главоломна девалвация на турската лира (5 лири за 1 евро) и огромна вътрешна задлъжнялост. Прогнозата на Световната банка за ръст за т.г. в Турция е 3,4%. Промени се структурата на едрия бизнес в Турция, почти национализиран, като в големите банки и фирми влизаха квестори, директно назначавани от президента. Много капитали напуснаха страната, като продаваха над 50% от фирмите си на чужди компании. А много от паричните потоци от Саудитска Арабия и ОАЕ след скандала им с Катар, когато Турция защити тази държава, секнаха.
Ердоган си дава ясна сметка, че обстановката в Сирия след удара на съюзниците там коренно ще се промени. Затова бърза да излезе със силни позиции, макар и каквито и планове за действие да има, не може да ги осъществи самостоятелно без съгласието на една от тези две държави. И всяко нейно противопоставяне би довело до невъзможност за изграждане на буферна зона и изолиране на Югоизточна Турция от кюрдските райони в Северна Сирия. Турция не може да си поставя максималистични цели в държава, на чийто терен присъстват войските и на САЩ, и на Русия. В Сирия се появиха две тристранни коалиции – на Турция, Русия и Иран, а от друга страна – на САЩ, Франция и Великобритания. Има и коалиция, водена от Саудитска Арабия. Но Турция е единствената държава, член и на двете тристранни коалиции – и в тази на Иран и Русия, и в тази на САЩ… А в такава позиция трудно се издържа дълго
И Ердоган бърза да спечели изборите и заради очакваното от него „безпокойство” на сирийска територия. Затова с голяма боязън очаква срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп във Вашингтон. Защото каквото се реши там, това ще се случи. Затова му трябва спокоен период да преформатира цялото турско общество, да си реши вътрешните проблеми и си осигури стабилен тил и така спокойно да действа на международната арена.
А резултатът от предсрочните избори е напълно предвидим. И той сигурно ще се отрази негативно на евроориентацията на Турция. Вече няма значение какви ще са резултатите за Меджлиса и това е опасното. Президентът няма да се съобразява с позицията на партиите в парламента. Когато в такава многонационална държава, макар и с единен турски етнос, представителите на кюрдите, проевропейско ориентираните хора, които никак не са малко, бизнесът, а и по-консервативните членове на ПСР нямат никакъв глас, напрежението може само да расте. Затова дори президентът няма сигурност как и дали ще сработи държавата в такъв режим. Ататюрк обедини държавата около няколко принципа, единият от които беше светският й характер, а днес ПСР е ислямистка партия и проповядва, че религията е водеща за турската държава. Но несъгласните няма да имат право на мнение, дори и представени в парламента. Доколкото ще управляват президентът и двамата му вицепрезиденти които той назначава. Той определя състава и на Конституционния съд. А в структурата на турското общество има хора, които искат европейско бъдеще. Да не забравяме, че вече за депутати могат да бъдат избирани и 18-годишни граждани без ценз и опит с единствената цел: никакви хора със собствено мнение в управлението. Сериозно ще се подмлади управляващата партия с „ковачи” на закони, лично предани на президента.
А Ердоган продължава да заявява носталгичната си позиция по Османската империя, градена върху религиозния принцип и ролята на падишаха. Но умело избягва ретроспекцията към последния й век и причините за краха й. А това е едноличната власт, която, привнесена в Турция днес, е уязвима конструкция в многополюсния свят. Предпочита да не се споменава и за ужасното отношение в империята към малцинствата. А след като утвърди след вота едноличната си власт, президентът на Турция все по-малко ще се съобразява с европейските институции. Досега те му бяха необходими и на срещата му с лидерите на ЕС във Варна, която наля вода в неговата мелница. Защото на избирателите си сега спокойно ще заяви, че Европа го приема. Във Варна той имаше единствена задача да не се получи конфликт с европейските държави и ЕС. Заради сериозните основания да не се приемат за легитимни изборите, проведени в условия на извънредно положение.
Вече има реакция на ЕК в острия й критичен доклад за нарушаването на човешките права в Турция, за намесата в съдебната система, за ограничаването на правото на защита на над сто хиляди души в затворите. Докладът е категоричен, че няма основание за либерализиране на визовия режим с Турция
Европа замрази преговорния процес с Анкара. Което е лош сигнал към неориентираните още избиратели с проевропейско мислене. Германия, Холандия и Австрия забраняват всякаква политическа активност на своите територии. И така спират многохилядните митинги, които обеща Ердоган на турското население там. Тези страни отказват Европа да се превръща в заложник и бойно поле на турската държава заради гражданите си с турски корен. А двойно гражданство Анкара допуска само за Германия и България.
Що се отнася до Западните Балкани, и след вота особено, не може да се очаква нещо различно от декларираното и досега, когато Ердоган още не беше „Ердоган Първи” и властта му беше ограничавана от Меджлиса. А той каза, че когато погледне към Европа, вижда минаретата на джамиите в Босна… Неговото отношение към Балканите, към Гърция, на която директно заявява, че иска промяна на границите, към Северен Кипър е същото, а в турските медии България я няма, има Румелия. Какво ще спре Анкара след вота при едноличната президентска власт да промени тона и политиките си…
Димитър Гърдев,
експерт по сигурността
