На 24 април политическият елит в Ереван отдава, както всяка година, почит към жертвите на арменския геноцид. В притихналия град по нищо не личи, че само няколко часа по-рано в нощта срещу мемориалния ден хиляди са празнували оставката на премиера и преди това дългогодишен президент на страната Серж Саргсян. Това е една дълго отлагана, но протекла в рамките на 10 дни бърза революция.
Последователността на събитията
На 9 април 2018 г. Армения стана парламентарна република, в която министър-председателят има реалната власт. На 17 април Саргсян, чиято Републиканска партия има мнозинство в парламента, наложи избирането му за премиер и така се завърна на власт. Това беше безпрецедентен ход на доскорошния президент Серж Саргсян, който управляваше страната от 2008 г. Арменската конституция обаче забранява на президента повече от два мандата. Ето защо – подобно на турския президент Реджеп Ердоган, през 2015 г. Саргсян промени конституцията и прокара оспорвана реформа, която прехвърли повечето властови пълномощия на премиера, оставяйки на държавния глава предимно протоколни функции. При това тогава Саргсян декларира, че тези промени не се правят специално за него и той няма намерение да става премиер след края на президентския му мандат.
Изборът на парламента от този месец изкара хиляди по улиците. Освен срещу запазването на властта от един човек те се обявиха и срещу бедността и корупцията. „Серж Саргсян е вече политически труп, а с трупове не се разговаря”, заяви водачът на протестите депутатът Никол Пашинян. И това се оказа вярно – след ескалиране на напрежението и присъединяване на десетки военни към протестиращите новоизбраният президент подаде оставка. Преди това Пашинян и още трима депутати бяха задържани заедно с около 270 протестиращи. В понеделник на някои места започнаха стачки, студенти и ученици бойкотираха учебните занятия, за да излязат на улиците, а към колоните се присъединиха и невъоръжени стотици военни в униформите си.
Тогава се стигна до бързата оставка. „Никол Пашинян беше прав. Аз не бях прав. В създалата се ситуация има няколко решения, но аз не влизам в нито едно от тях… Оставям поста на ръководител на страната, длъжността на премиер” – с тези напълно изненадващи думи Саргсян се отказа от премиерския пост и така опозицията постигна първата си голяма победа.
Реакция на Кремъл
Армения е твърде малка държава (с население под 3 млн. души) и твърде зависима от Русия. Поради това повечето политолози смятаха, че властта в страната не може да бъде сменена без одобрението или най-малкото неутралитета на Москва. От самото начало на протестите в Ереван стана ясно, че Русия заема неутрална позиция спрямо тях. По руските държавни медии нямаше никаква кампания срещу арменските опозиционери, почти никой от прокремълските журналисти и коментатори не си позволи да види в ереванските демонстрации „ръката на Сорос“ или намеса на Запада.
В Москва реагираха спокойно и на новината за оставката на Саргсян, като подчертаха неговата роля за това, да не се стигне до кръвопролитие.
Очевидно е, че който и да дойде на власт в Ереван, той не може да си позволи да скъса съюзническите отношения с Русия. Поради дълголетния конфликт с Азербайджан за областта Нагорни Карабах Армения е силно зависима от руската военно-политическа подкрепа. Арменците постигнаха победа във войната от 1992–1994 г., взеха под свой контрол Карабах, но и окупираха още пет азербайджански района около спорната област. Сега те имат интерес да пазят статуквото, но през последните две десетилетия демографският, икономическият и военният баланс в конфликта се промениха сериозно в полза на азербайджанците. Поради това Армения разчита много на военния си съюз с Москва и на наличната на арменска територия на руска военновъздушна база.
Никол Пашинян е смятан за прозападен политик, но дори и да дойде на власт, той няма за загърби Москва и нейната военна мощ. Би могъл обаче да се опита да измъкне икономиката на страната от хватката на руските олигарси и руски държавни компании, които сега контролират почти всички по-ценни активи в Армения.
Корупция и бедност ядосаха гражданите
През последните две десетилетия в Ереван управляваха двама президенти, изкарали по два мандата. Уникалното е, че и двамата не са от Армения, а от Карабах и са натрупали основния си политически капитал в хода на войната с Азербайджан. В този смисъл сегашните протести, водени от Пашинян, могат да се разглеждат като опит да се сложи край на доминацията на т.нар. карабахци в управлението на страната. Голяма част от арменския бизнес елит се състои именно от ветерани от карабахската война, които се ползват от близките си връзки с властта.
Гражданите се обявиха срещу Серж Саргсян не само заради маневрите, целящи да го задържат на власт след едно десетилетие на президентския пост, но също и заради неуспеха му в борбата с бедността, докато националната икономика остава в ръцете на олигарси. Делът на бедните в Армения е бил 29,8 на сто през 2016 г. срещу 27,6 процента през 2008 г., сочат данни на Световната банка, а брутният вътрешен продукт на глава от населението остава 3770 долара – почти колкото и преди 10 години. Много от протестиращите се обявяват и срещу скокообразно растящата корупция в полицията и правосъдната система, както и в образованието. Армения е изправена и пред демографска катастрофа – раждаемостта е ниска, а голяма част от жителите на страната работят в чужбина, главно в Русия.
Царят е свален, но царизмът – още не
„Ние трябва да ликвидираме царизма, това, че свалихме царя, не е достатъчно“ – това е новият лозунг на протестиращите в Ереван според пост във Фейсбук на един от най-известните арменски политолози Михаел Золян. Тези думи много точно описват сегашната ситуация – „царят“ Саргсян се оттегли, но неговата Републиканска партия все така има смазващо мнозинство в парламента и по този начин може да си избере когото си иска за премиер. А това вероятно ще бъде Карен Карапетян, който бе министър-председател в последните месеци от президентския мандат на Саргсян, а след това – първи вицепремиер. Всъщност Карапетян е човекът, който е най-удобен на Москва. Той има дълга кариера на стопански ръководител и е заемал високи мениджърски позиции във фирми на руския консорциум „Газпром“.
Пашинян настоява за предсрочни парламентарни избори и е наясно, че в условията на неукрепналата арменска демокрация те вероятно ще бъдат спечелени от този, който ги организира. Затова опозиционният лидер иска премиерския пост за себе си. Поради това протестите ще продължат, но големият въпрос е дали те ще бъдат толкова масови, спонтанни и емоционални, след като големият дразнител Серж Саргсян вече се оттегли.
Обществото се умори от старите лидери
Може да се каже, че непопулярността на Серж Саргсян е проявление на по-общ феномен – търсенето на промени в арменското общество, коментира политологът Махаел Золян (на снимката). Досегашният президент в определен смисъл стана олицетворение на корупцията и неефективността на управленската система. Каза си думата и умората на обществото от лидерите от старото поколение: Досега Армения бе управлявана от представители на генерацията, дошла на власт в резултат на бурните събития от края на 80-те и началото на 90-те години. Неслучайно един от партийните съратници нарече Саргсян „последният болшевик“. 42-годишният Пашинян дойде в политиката през 2007 г., а повечето му съратници са още по-млади. Може би именно заради това активистите на опозицията успяваха да надиграят хората от силовите структури, включително и с използването на съвременните технологии.
Събитията не минаха без прословутата руска мрежа „Телеграм“: телеграм каналите на опозиционните активисти станаха основен източник на информация за събитията в Ереван. На този фон контролът на Саргсян и неговите съюзници над повечето телевизионни канали в страната вече нямаше особено значение, заключава Михаел Золян.
