Втори сезон от сцената на Сатирата ни залива новата френска драматургична вълна. Помнят се артистичните фойерверки на тройката Михаил Билалов, Ана Вълчанова, Николай Урумов в „Името”. И пак заедно – в „Прощална вечеря” на тандема автори Александър дьо Ла Пателиер и Матийо Делапорт. Сега режисьорът Андрей Калудов поставя друг представител на това поколение френски драматурзи. Родени през 70-те, героите са с чувствителност на градски човек – защитен, но и ощетен от спокойния си живот. Докато не се стресира от нещо…
Актьор и драматург, новата звезда на френския театър Себастиен Тиери участва в театралната летопис на днешния ден и върви по стъпките на по-рано наложилия се искрящ талант на Ерик Еманюел Шмит. „Обичай ме” е поставена преди 2 г. в Париж.
Театърът на Тиери е развлекателен и булеварден, но със свой стил и мярка. Зад история, която би могла да се разкаже с няколко изречения, театралното действие те държи в напрежение докрая, разпънато от дълбоки човешки преживявания. Задоволената с всичко семейна двойка има несбъдната, отчаяно „забравена” мечта за дете. Необходим е житейски избор. Налага се да дари семейния си оазис и обич на „чуждо” дете, припознало в тях родителите си, от които е избягало. На тях младият вече мъж „погрешка” идва да представи бъдещата си жена. Дилемата е дали чиновничката Лоранс (Албена Павлова) и аптекарят Андре (Димитър Баненкин) ще разбият черупката на самотата си, като свържат живота си с различния човек. Добрият, искрен и слънчев Патрик (Стоян Дойчев) идва, възкръснал от нещастното си детство, с любимата си Сара (Милена Аврамова)… По пътя към общото им щастие се случват абсурдни, смешни и лирични ситуации.
Актьорският екип е споен с обща енергия, но сред всички се откроява Албена Павлова с многопластова, дори драматична роля. Но при този изключителен шанс в живота на героинята й тя успява да намери мяра отвъд мелодраматизма въпреки силния си майчин копнеж. За което заслуга има и Момчил Трайков, чийто превод излива диалога с френска лекота.
Не е странно, че част от обръгналата на всякакви трикове върху сцената и екрана публика отронва и по някоя истинска сълза в подкрепа на майчиния инстинкт и висока човечност на Лоранс…
Иначе „постният” декор на сценографа Диляна Асенова от безплътни рамкиращи стени от винкели успява да ни вкара в рамката на действието, като че ли вътре, на самата сцена. Което допълнително превръща на пръв поглед ситуационната комедия в многоцветен разказ за най-съкровени човешки преживявания. И води до обобщения отвъд развлекателното, заради което обичайно ни привлича жанрът на комедията.
