Идолът на „синята” агитка Георги Аспарухов е роден през 1943 г. в софийския квартал „Редута”. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски”. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г., а през 1960 г., когато е приет в първия отбор на „сините”, Гунди е едва на 17 г. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев” в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев”, тъй като отбива военната си служба.
След като се завръща в „Левски”, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1). Гунди отбелязва хеттрик в легендарното вечно дерби с ЦСКА през 1968 г., когато „сините” разгромяват съперниците си със 7:2, въпреки че „червените” вече са фактически шампиони. През 1999 г. Аспарухов бе обявен за най-добрия български футболист за ХХ век.
Много е трудно да се пише през призмата на времето за личности, които са били сред нас твърде малко, но пък остават незабравими. Остават в сърцата на хората и легендата за тях се превръща в пример за добро поведение.След два дни всички истински ценители на футболната игра ще почетат 75 години от рождението на един от най-великите спортисти в историята на България – Георги Аспарухов – Гунди. Ще говорят за него стари и млади, „сини“, „червени“, ще говорят всички, защото Гунди си остава еталон за висока футболна класа. Символ за поведение и извън терена, може би митологизирано, защото неговите приятели с умиление си спомнят, че Аспарухов просто е бил като всички млади хора. Имал е недостатъци, имал е страхове и мечти, имал и своите забежки. Че кой ги няма?
На футболния терен обаче е бил повече от художник. Ако попитате старите левскари дали той се доближава като финес до Бербатов в най-добрите си години – ще ви отговорят отрицателно. Ако го сравните със Стоичков, същите тези запалянковци просто ще се намръщят. Но в никакъв случай не бива да се прави разделение между големите играчи на България. Всеки е голям за своето време, а тези, които остават толкова дълго в сърцата на хората наистина са оставили нещо повече от обикновена радост след гола.
Тогавашната политическа система не позволи на Гунди да се докосне до европейската и световната слава. Понеже не му дадоха да заиграе в „Милан“ или някой от другите грандове на Стария континент през 60-е години на миналия век. Оцениха го пък Ривера и Еузебио в мачовете на „Левски“ с „росонерите“ и „Бенфика“, а футболната планета вече десетилетия се прехласва по онзи гол на „Уембли“ в мрежата на актуалния световен първенец тогава. И не само.
За човечността на Аспарухов може да попитате Митата Якимов, ще го допълни Сашо Костов, със сигурност ще се просълзи и Иван Вуцов. Разбира се, може да говорите с неговото семейство. Приживе Павел Панов, Бог да го прости, споделяше: „Гунди беше един обаятелен млад човек, усмихнат и винаги готов да помогне. Винаги подаваше ръка на младите футболисти в съблекалнята и въпреки огромната си слава остана земен човек, който общуваше с всички по един и същи начин. С работници, с артисти, със силните на деня“. И на „Редута“, където се е родил, и в махалата до 4-то РПУ, където и сега живее Величка Маркова, зевзеци още разказват пикантни случки от срещите си с легендарния футболист и винаги добавят с носталгия колко билети за мачове е раздавал Гунди на малчуганите.
Митът за Гунди обаче е свързан не само с най-популярната игра на земята. „Левски“ и Аспарухов до голяма степен са давали сила и самочувствие на милиони хора, които не са споделяли по една или друга причина системата преди 10 ноември 1989 г. Независимо че „Левски“ бе отбор на МВР и до голяма степен бе свързван с върховете на ДС. Да, Гунди е бил офицер от вътрешното министерство и със сигурност е имал привилегиите на популярна личност. Привилегии за социалистическите стандарти, разбира се.
Милионите запалянковци обаче виждали в него символ на нещо друго. Може би са бленували за пример на някаква алтернатива. Затова и са му простили онази снимка с екипа на ЦСКА. Да, нека да припомним – Аспарухов има участие в един бенефисен мач с екипа на „армейците“. Това е по времето, когато е бил в спортната рота на ЦСКА, след което е командирован в друг армейски тим – „Ботев“ Пловдив.
На терена Аспарухов е бил брилянтен. Невероятно подготвен за времето както в техническо отношение, така и в тактиката на играта. И е бил непримирим срещу бруталните и бездарните. Не е понасял хората без морал, чест и достойнство. И вероятно затова непрекъснато е бил малтретиран на игрището. От същите тези бездарни и безпринципни хора, спиращи прогреса във всичко и днес.
А публиката не помни лаещите фалшиво певци. Публиката обича големите. Гунди е велик спортист и човек, изпреварил с десетилетия своето време. В петък (4 май) преди мача за първенство между двата тима „Левски“ и „Ботев“ ще организират специално тържество в чест на Аспарухов.
„Бока Хуниорс“ идва в София заради Гунди
„Левски“ ще се изправи срещу един от световните футболни колоси в приятелска среща, която ще се играе на 19 август на Националния стадион „Васил Левски”.
По информация на няколко медии става въпрос за аржентинския гранд „Бока Хуниорс“, който е приел да гостува в София за 75 години от рождението на „синята” икона Георги Аспарухов. Двата клуба са постигнали принципна договорка помежду си, като остава само да се уточнят финални детайли. Припомняме, че в тима от Буенос Айрес играе бившият голмайстор на „Манчестър Юнайтед“, „Манчестър Сити“ и „Ювентус“ Карлос Тевес.
Вариант за контролния мач е бил и английският шампион „Манчестър Сити“, научи още Sportal.bg. Клубът от „Етихад Стейдиъм” обаче е поискал 600 000 евро от „Левски“, за да пристигне в България, и възможността е пропаднала.
