В началото на януари т.г. адвокатите на Доналд Тръмп отчаяно се опитват да спрат публикуването на една книга, за която твърдят, че накърнява правото на неприкосновеност на личния живот на президента и е пълна с клевети. Книгата обаче излиза няколко дни по-рано от предвиденото и се продава в огромен тираж. Става дума за творбата на Майкъл Улф „Огън и ярост: В Белия дом на Тръмп“. Това е една несъмнено скандална книга, но тя няма как да бъде друга, след като нейният главен герой е най-скандалният президент на най-могъщата държава в света.
Майкъл Улф е опитен 64-годишен журналист от Ню Йорк, който твърди, че за написването на книгата е интервюирал над 200 души от близкото обкръжение на Тръмп, като за целта е имал достъп до Белия дом и според собствените му думи се превръща в „муха на стената“, част от интериора на президентската резиденция.
Книгата е хроника на заключителния етап от президентската кампания и първите месеци от управлението на Тръмп. Според Майкъл Улф Тръмп нито е искал да става президент, нито пък е вярвал, че това може да се случи. Цялата му кампания е замислена, за да промотира телевизионната му кариера. Неслучайно Тръмп прави точно обратното на това, което се очаква от един успешен кандидат за президент – той лъже, обижда, гневи се и се държи изключително нетолерантно към малцинствата, маргинализираните групи, както и спрямо конкурентите си в надпреварата. Но-най абсурдното в цялата ситуация е, че Тръмп никога не е бил политик и няма ни най-малка представа как функционира и как може да бъде управлявана най-сложната политическа машина в света – тази на американската администрация. През август 2016 г., когато социологическите проучвания показват, че Тръмп изостава от Хилари Клинтън с 15–17%, кампанията на ексцентричния милиардер получава неочаквана подкрепа от един друг милиардер – Боб Мърсър и дъщеря му Ребека. Те наливат значителни средства в предизборната битка, но в замяна карат Тръмп да повери кампанията си в ръцете на един от лидерите на консервативното крило в Републиканската партия Стив Банън.
В нощта след изборите, когато разбира, че печели, Тръмп, по думите на Майкл Улф, първоначално е объркан, след това – ошашавен, а накрая – ужасен. Само ден по-късно обаче той се преобразява и вече си вярва, че заслужава поста и че е напълно способен да бъде президент на САЩ. Понеже няма никакви политически връзки, Тръмп формира екипа си на случаен принцип. Сивият кардинал в него първоначално е въпросният Стив Банън, който тласка президента към най-крайните решения за ограничаване на имиграцията и излизане от Парижкото споразумение за климата. Но основният стълб в обкръжението на Тръмп са дъщеря му Иванка и нейният съпруг Джаред Къшнър – отродоксален евреин с възгледи, близки до Демократическата, а не до Републиканската партия. С голяма мъка президентът е отклонен от желанието му да назначи за шеф на кабинета зет си.
В крайна сметка администрацията на Тръм функционира на принципа на хаоса – отговорностите в нея са неясни и всичко зависи от моментните настроения на президента. А той обикновено е под впечатление от последния човек, с когото е разговарял. Всъщност големият проблем не е, че Тръмп не разбира нищо от политика и държавно управление, а че той нито иска, нито може да се научи на това. Скоро сътрудниците му разбират колко е трудно да подадат конкретна информация на човек, който не чете нищо, не се интересува от подробности, статистически данни, исторически справки и анализ на ситуацията. А когато разговаря с някого, слушането му е най-малкото селективно. Единственото, което вълнува Тръмп, е одобрението на собствената му персона – от семейството, от сътрудниците и най-вече от медиите. Без да го казва в пряк текст, Майкл Улф ни представя една личност, която е инфантилна в много отношения и е истинско бедствие за управлението на САЩ. Парадоксът е, че тази личност е успяла да стане милиардер и президент. Но в живота и в политиката има много нелогични неща.
