Мария Цветкова е родена в Ямбол. Завършила е Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет с квалификация магистър по международна журналистика. От 2000 г. до юли 2017 г. работи в Телевизия СКАТ, като минава през всички нива на телевизионната кариера: репортер, водещ на новини и публистични предавания, главен редактор. От септември 2017 г. е заместник-директор по художествено-творческата част на Информационния център на МО. Ползва английски език.
Премиерата на първия от 6-те филма на документалната поредица „Помни войната 1915–1918” се състоя вчера във Военна академия. Продуцирана от Военния телевизионен канал (ВТК), тя е посветена на 100-годишнината от края на Първата световна война и има за цел да представи бойната слава на Българската армия при участието й на Македонския и на Северния фронт.
След 2 дни – в неделя на 6 май от 18.30 ч, започва излъчването на поредицата по ВТК, а повторенията на първия филм със заглавие „България влиза в Първата световна война“ ще бъдат на 7 май от 18.30 ч и на 9 май от 15.30 ч. Излъчвания ще има и в киносалона на Националния военноисторически музей (НВИМ) в Деня на храбростта от 16 ч и в Нощта на музеите на 19 май в София.
Продуцент на документалната поредица е Информационният център на МО в копродукция с НВИМ. Консултант е полк. проф. д.н. Димитър Недялков, главен оператор е Петър Георгиев, режисьор по монтажа е Ивелин Илиев, графичният дизайн е на Светлин Александров, а диктор – актьорът Пламен Манасиев.
За да разкаже как е замислена и осъществена поредицата, разговарям с режисьора и сценарист на филмите Мария Цветкова, заместник-директор на ИЦ на МО.
Вдъхновителят
Идеята ми е отпреди няколко години – през 2014 г., след срещите ми с бай Панде Ефтимов, споделя Мария Цветкова. Изключителна личност – македонски българин, отдал живота си да популяризира българската военна история с богати познания. Роден е в преспанското село Претор, но живее дълги години в Скопие. Понесъл е много изпитания, 7–8 години е бил 
политически затворник заради българското си самосъзнание. Панде Ефтимов е с голям принос за откриването на Битолския надпис, който сочи, че цар Самуил е български владетел. Той ни поведе с Иво Антонов от военното министерство преди няколко години по стъпките на българската бойна слава. Затова цялата документална поредица е посветена на него. Той почина на 13 август миналата година, но живя през последните години с мисълта за този филм. Вълнуваше се дори повече от нас. Беше щастлив, че има млади хора, следващи поколения, които се интересуват от българската бойна слава, и живееше с надеждата, че младите поколения ще я предадат нататък във времето. В мен виждаше журналиста, който чрез този филм може да направи публично известни големите победи на нашата армия по време на Първата световна война. Тази надежда го правеше щастлив.
Панде Ефтимов произхожда от стар български род, още дядовците му са били воеводи. Роден преди Втората световна война, 6–7-годишен, той е посрещал Българската армия на брега на Охридското езеро. Не забравя да ни припомни колко щастлив се е чувствал тогава. По-късно в кариерата си е бил журналист, публицист и е нещо като жива енциклопедия за българската история. След смъртта му е естествен порив да му посветя този филм, за който той има решаващ принос.
Непознатото в уж познатите исторически факти
Като сценарист съм се придържала към познатите факти, документи, книги, издадени от Военна академия, също и от ерудирани български историци. Ориентир ми бяха и интервюта с водещи историци и експерти – акад. Георги Марков, проф. д. ист. н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Ангел Джонев, вицеадмирал о. р. Пламен Манушев, полк. проф. д.н. Димитър Недялков, местни жители от селища в Македония. Академик Георги Марков ни разказа изключително интересни факти от Първата световна война, особено за политическите решения, които са взети, за да влезе България в нея.
Непознатото, което могат да видят нашите зрители в този филм, са места, които са малко известни. Дори имаме попадения от посещенията ни в Р. Македония на места, които дори не са посещавани, не се знаят. Те са труднодостъпни и непопулярни. Места, където 100 години по-късно още стоят окопите, галериите, бункерите. Намират се каски от Първата световна война – все още почти непокътнати. Снаряди, осколки, патрони, места, на които стои белегът от участието на БА на Македонския фронт.
Срещите с хората
Интересни ни бяха срещите със случайни местни хора в малките селца, някои почти безлюдни, споделя Мария Цветкова. Нерядко там живеят между 10 и 30 човека максимум. Такива са например по поречието на р. Черна, където са се развивали много славни и кръвопролитни битки от Първата световна война. Местните хора разказват истории, препредавани от баща на син. Някои от тях си спомнят как дядо им през Първата световна война е бил участник в Българската армия. Немалък брой хора се припознават като българи и изявяват ясно и на глас българската си идентичност.
Заглавието на поредицата от 6 филма „Помни войната 1915–1918 г.” е мое, авторско и съм се спряла заради асоциацията с книгата на полковник Борис Дрангов „Помни войната!” – тя е била наръчник за всеки войник. Подзаглавието на първия филм е
„България влиза в Първата световна война”
В него се прави историческа ретроспекция на войните преди началото на Първата световна и на сключените договори. Това са предпоставките за включването ни във войната. Чрез интересни анимирани карти показваме какво е било етническото землище, представени са границите на България след Руско-турската освободителна война. Борбите на българите за обединение са илюстрирани с Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни, като е представена хубава и интересна карта – териториите на България след Букурещкия мирен договор. Това обяснява защо българският войник се е втурнал така самоотвержено да се бори за Македония. Антантата ни предлага връщането на Тракия, а Централните сили – Македония. Изборът, както казва академик Марков, е 
направен – да се бием за Охридското езеро и за Македония, които са изключително сантиментална и важна част от нашата история.
В първия епизод участват акад. Георги Марков, доц. Ангел Джонев, проф. Светлозар Елдъров и полк. проф. Димитър Недялков. Засегнали сме предложенията на Антантата и Централните сили, Манифеста на цар Фердинанд – защо е направен изборът Македония и идеята – националният идеал, всички българи да бъдат събрани под обща държавна стряха. Епизодът отразява подготовката на Българската армия преди влизането й във войната, анализ: с колко дивизии влизаме, общата мобилизация, подготовката – въоръжение и състоянието на материалната база, която засяга освен Сухопътни войски, авация, флот и Конната дивизия.
В следващите 5 филма ще представим отделни операции на БА, най- знаковите битки. Втори епизод включва победоносното настъпление на нашата армия през 1915 г., сраженията, с които въоръжените ни сили прегазват Сърбия и гонят разбитата сръбската армия чак до албанските планини. Войските ни стигат Солун и там се образува Солунският фронт. В епизода влизат също Леринската операция, както и битките на чутовния връх Каймакчалан.
В следващия Трети епизод предстои да представим и Добруджанската епопея, Северния фронт и битката, най-вече на Конната дивизия, предвождана от генерал Иван Колев, на Северния фронт – сражнията срещу Румъния и Русия. Разказът е посветен на Добричката и Тутраканската епопея, битката при Кобадин.
Във всички филми представяме и
портрети на някои от водещите генерали, командири на дивизии и полкове
в съответната емблематична битка. В първи епизод е представен ген. Никола Жеков. Той е главнокомандващ на Действащата армия при влизането на България във войната през 1915 г. Там разказваме и за генерал Константин Жостов, началник на щаба на БА.
Във втори епизод ще представим ген. Георги Тодоров, който е главнокомандващ на Втора българска армия, ген. Климент Бояджиев, главнокомандващ на Първа българска армия, а когато говорим за Северна Добруджа – и генералите Стефан Тошев, Иван Колев. Стане ли дума за Дойранската епопея, главното действащо лице е ген. Владимир Вазов, а при сражението за Завоя на Черна – полк. Борис Дрангов. Недостатъчно известен, но достатъчно заслужил, е командирът на 15-и Ломски полк полк. Стефан Илиев, който е водил битката при Червената стена. Също недостатъчно известен е и ген. Климент Бояджиев. Интересен факт за нашите зрители е и това, че голяма част от българския генералитет произхожда от Вардарска Македония. Имаме генерали, командващи дивизии, които са родом от Охрид, от Прилеп, от Битоля.
Четвърти епизод ще включва битката при Кенали и Завоя на Черна. В 5-и епизод ще представим битката при Червената стена, която също не е достатъчно известна. Качихме се с нашия екип, с колегите – с оператора Петър Георгиев и колегата Николай Чадаров, да заснемем какво е останало днес, 100 години по-късно по тези места. Качихме се на височина 2100 м в Баба планина в подножието на вр. Пелистер, където са се разиграли тези кръвопролитни битки. В пети епизод предстои да покажем битката при Червената стена, а в шести – Дойранската епопея. Все още предстои да снимаме на Дойран. Посещавала съм тези места. Интересното е, че там след 100 години все още стоят всички укрепления, строени от ръката на българския войник. На връх Калатепе стои бункерът, който е наречен от англичаните „Окото на дявола”. От него генерал Вл. Вазов е наблюдавал обстановката и под негово командване БА е смазала британската армия, като се има предвид, че България по това време се е изправила срещу няколко империи от Антантата и техните колонии.
Обиколихме доста интересни места, които са били част от Македонския фронт. Всичките тези селища се намират предимно около Битоля, тъй като основният фронт се е намирал там.
Срещите ни с местни жители
дават един нов поглед върху събитията. Един от тях е Димитър Църномаров, който ни отведе на различни места около селата Магарево, Търново, Цапари, където се намират български военни гробища, а има и изоставени бункери от онова време. Качихме се на кота 1050 м над с. Арматуш, където също има запазени бункери и галерии от Първата световна война.
Преди година бе обновено българското военно гробище в Цапари. Но на много места в различни села и по македонските чукари има гробове на български войници, които стоят с пречупени паметни плочи. Има и такива, които са запазени, но не са възстановени. Ако македонската държава даде възможност на българските институции да ги възстановят, това ще бъде изключително важно за националната ни памет. Някои от тях се намират в двора на една църква в с. Зович над Битоля, където живеят 5–6 жители. В Мариово, извън Завоя на Черна, в Селечка планина, Битолско, има много интересни гробове. Те имат надписи: паднал за свободата на Македония. Отбелязани са воини от различни полкове. На някои пише, че са от Османпазарско, Разградско, други от Ловеч, Видин, от различни части на България. Надгробните плочи носят посланието: падна за свободата на Македония. Загиналите български войници са били погребвани в дворовете на местните църкви, което сочи, че местното население ги е възприемало като свои събратя и съграждани.
Интересно място се оказа планината Галичица, която се намира над Охридското езеро. Там също са се развивали славни битки и през 1916 г. на брега на Охридското езеро е създаден българският военен химн „Велик е нашият войник”. Написан е в окопите между отделните битки. Любчо Куртелов от Охрид ни разведе по места в Галичица, където все още стоят окопи и бункери. Това е на вр. Томорос, където преди време ни заведе бай Панде Ефтимов. Посетихме места около Преспанското езеро – там също 100 години по-късно стоят бункери, укрития, строени от БА.
Екипът
Благодаря на екипа, с който работим по филмовата поредица. Проектът беше много голям, което изисква изключителен труд, ходене и снимки от тъмно до тъмно по чукарите. Зад реализацията му стои трудът на неголям състав хора, изключително трудолюбиви, които отдадоха много сили. Петър Георгиев е оператърът, с когото обикаляхме по чукарите, с него бяхме на бойното поле. Други оператори също се включиха при заснемането на интервютата и в някои други епизоди.
Ивелин Илиев е видеомонтажистът и извърши музикалното оформление на филма. Графичният дизайн и много интересни карти, които са анимирани, са дело на Светлин Александров. Благодаря на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който повярва в нашата идея и ни гласува доверие да започнем такъв голам проект. Благодарност изказвам и към директора на ИЦ на МО Любомир Денов, който прие идеята и ни съдейства по всякакъв начин, за да може ВТК да реализира своя потенциал. Продуцент е ИЦ на МО, благодарност и на Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей – те са копродуценти на филма и ни предоставиха важни документи и снимки. Благодарности дължа и на генерал-майор Груди Ангелов, началник на Военната академия, който ни съдейства да работим с техния архив. Предстои да си сътрудничим и с Централния военен архив във Велико Търново.
