Празничната система на българската войска след Освобождението се изгражда от три вида официални празници – общонационални, общовойскови и празници на отделните части и съединения. Общонационалните празници могат да се сведат в следните основни групи: свързани с националната ни история (Денят на Освобождението 19-и февруари/3-ти март нов стил; Денят на Съединението 6-и септември и др.); свързани с княжеската (царската) фамилия (например Деня на възшествието на престола) и религиозни, обявени от Православната църква за празнични дни.
Като такъв – общонационален религиозен празник, се е чествал първоначално и Денят на Св. Георги Победоносец – 23 април (6 май нов стил). През 1880 г. по предложение на военния министър – генерал Паренсов, се намаляват празниците във войската, но денят 23 април (6 май) е запазен и продължава да се чества като религиозен празник.
В този ден армията се освобождава от занятия
Към втория вид официални празници – общовойсковите, се причислява Денят за полагане на клетва от младите войници, който със Заповед № 149 от 13 юни 1903 г. по Военното ведомство е определен като празник за цялата армия, без да е уточнена конкретна дата. Друг официален празник е Денят на кавалерите на военния орден „За храброст”.
Първоначално той не е общовойскови, а се е празнувал само от офицерите и „долните чинове” (войнишки и сержантски състав), носители на военния орден. За пръв път той е честван на 17 април 1880 г., когато е и първото награждаване с ордена.
С него са удостоени трийсет и трима руси и българи, участници в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., предимно от Българското опълчение. Датата 17 април не е избрана случайно, а е свързана с историята на Опълчението. На този ден през 1877 г. със Заповед № 40 на главнокомандващия руската Действаща армия е обявено неговото формиране.
С Височайши указ № 52 от 10 април 1891 г. празникът на кавалерите на военния орден „За храброст” се изменя от 17 април на 23 април (6 май нов стил) – Денят на Св. Георги Победоносец. Свързването на общонационалния религиозен празник с този на кавалерите на ордена „За храброст” има дълбоко морално значение и възпитателно въздействие. Така най-ценното качество на воина – храбростта, е свързано с името на светеца, който го олицетворява.
Общовойскови празник е и Общият боен празник на армията. След Сръбско-българската война от 1885 г. за такъв е приет 15 ноември (27 ноември нов стил) – Денят на победата над сръбската армия, останал в сила до 1924 г. През 1925 г. със Заповед № 61 от 21 април на министъра на войната за общ боен празник е обявен 6 май. С това разпореждане религиозният, орденският и бойният празник са обединени в един ден – Денят на Св. Георги (от 1916 г. с въвеждането на Григорианския календар Гергьовден се премества от 23 април на 6 май).
Честването се състои от няколко елемента, отговарящи на значението му. Той се отбелязва с панихида за загиналите през войните и общ молебен, на който присъстват всички офицери и войници.
Тържественият строеви парад и заря го отбелязват като общ боен и орденски празник. В деня се честват и кавалерите на ордена от запасното войнство.
Третият вид са бойните празници на отделните части. Голяма част от тях са дати, на които частта е водила победоносни боеве през войните. Има и такива, основно кавалерийски и артилерийски, които приемат 23 април/6 май за свой боен празник: 3-ти конен полк; 1-ви, 3-ти и 5-и кавалерийски дивизиона; 3-та сотня дивизионна
Денят на Светеца – Победоносец, е празнуван в българската войска още след Освобождението. Трайното му настаняване в нейния живот се превръща в традиция, посветена на храбростта, героизма и мъжеството на българския воин. Днес 6 май отново намери своето място в празничната система на армията и се превърна в ден, на който засвидетелстваме своето преклонение, признателност и обич към бранителите на Отечеството.
В наши дни
След 1989 г. Седмото Велико народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – Денят на решителните боеве на Шипка от 1877 г. В продължение на две години – 1991 и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник.
През 1993 г. с Постановление на Министерския съвет № 15 от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Георги Луков, Авторът е главен експерт в Държавния военноисторически архив във Велико Търново
