Янко Янков е народен представител в съставите на 40-ия, 41-вия, 42-рия и 43-тия парламент, бил е зам.-председател и председател на Комисията по отбрана в Народното събрание.
– Г-н Янков, каква е днешното състояние на националната ни сигурност?
– Ситуацията, свързана с националната сигурност на страната, може да се определи като тревожна. Очакванията как Консултативния съвет за национална сигурност при президента ще формулира заплахите и най-вече активните политики в сигурността, надхвърлиха резултатите. И на преден план излязоха междуличностни, междуинституционални и междупартийни разминавания за съжаление, от които държавата ни няма нужда. От гледна точка на реалностите през годините в Комисията по отбрана депутатите винаги сме се старали да въведем ново съдържание в понятието национална сигурност. Защото в дебатите на експерти и политици по отношение на националната ни сигурност обикновено се коментира или състоянието на въоръжените сили, или тривиални заплахи пред нея. А това понятие е не само ключово, но и многофункционално като пряк резултат на състоянието на икономиката, на образователната система, на социалния статус на хората и на демографския – на обществото. Националната сигурност е резултат на държавните политики в тези области. Необходими са ни стратегически приоритети като политики в сигурността, които да се приемат от основните политически сили и да се осъществяват приемствено, независимо кой е на власт.
Иначе България буквално ще изчезне като нация и като държава. От тази гледна точка разработваме стратегическа визия за националната сигурност и ще я отстояваме независимо дали сме в опозиция, или в управлението. Със сигурността на България няма да правим компромиси. Тя трябва да е задача №1 на политическите партии. И дано не стигнем до ситуация, при която, дори да имаме бум на инвестиции, да няма кой да работи. Нужна ни е стратегия, а не гасене на пожари.
Банално е, но образователната система трябва да е адекватна на икономическите ни потребности и да привлече всички слоеве, които и заради беднотията често са среда на престъпност. Не е преувеличено това да се определи като омагьосан кръг не само в личните съдби, но и в тази на цялото общество. Неслучайно натежава броят на хората, които се отказват да гласуват. Дори и този проблем се проектира върху националната сигурност. Заседанието на КСНС дава теми за дълго време, а там се срещат основните фактори на страната с отговорност за управлението, независимо какъв политически цвят имат, и се научава истината за заплахите за сигурността ни. А на базата на обективната информация на разузнавателните ни служби българските граждани имат право да знаят, че сега няма бежански поток, но е факт, че има опасност да има такъв. Затова високо трябва да се оцени срещата на европейските лидери с турския президент Ердоган във Варна. Това е много важно за България.
– Вие какви други рискове и заплахи виждате?
– Сериозна заплаха е екстремистката религиозна интервенция. В кварталите с маргинализирани общности тя е основен инструмент, който може да роди тероризъм. Независимо дали става дума за ислямизъм, или за породени сред други религии крайни тенденции. По отношение на националната сигурност на първо място ни трябва превантивна комплексна политика. Защото не решаваме въпросите на националната сигурност, като даваме пари на парче за системата на отбраната или на вътрешната сигурност. В гарантиране на националната сигурност трябва да се включат общините, кметовете, образованието, здравеопазването и всъщност всички сегменти на обществения живот. За съжаление в момента слабото звено е в координацията. Дано факти от последно време в борба срещу корупцията да са знак за системна и последователна политика. И България да получи глътка въздух с по-чист инвестиционен климат. За да влязат инвестиции.
– Каква е програмата минимум до края на 2017-а в модернизацията на армията ни?
– Ключът е в приемането на Бюджет`2019. Ясни приоритети трябва да гарантират стабилността на страната през идващите години. А търпението на различни слоеве от обществото се изчерпва. Не бива да има обаче компромиси в националните ни ангажименти в ЕС и НАТО. И е крайно време да спрем „да се шегуваме” с тези отговорности – и ангажиментите да се изпълняват. Една държава, която уважава себе си, трябва да уважава и въоръжените си сили. Приказките на едро за това, че ще има или не ранно пенсиониране, че ще има или не увеличаване на заплащането, да спрат. Да сме честни, все по-трудна ще става службата във ВС. И хората, които искат да служат там, ще имат и съответните изисквания не само за себе си, но и за придобивки за семействата си. След като ги лишаваш от някои граждански права, трябва да дадеш нещо в замяна, което другаде го няма. И да се гарантира стабилност в кариерното развитие. Да се увеличи координацията между институциите и между службите в сигурността. И ролята на премиера и на Съвета по сигурност да се повиши с по-ефективна позиция и действия за политики в националната сигурност.
Трябва да се търси генезисът на заплахите и да е ясно, че те непрекъснато ще се усъвършенстват. Тероризмът ще става толкова многообразен, колкото днес трудно си представяме. Ще има всякакви нови форми на тероризъм, защото той става равностоен инструмент за водене на война. И по статистика жертвите на тероризма може да се окажат повече от тези от конвенционалните военни действия. А там, където не могат да се причинят щети с човешки жертви, на фона на противопоставянето се нанасят финансово-икономически щети чрез атаки в киберпространството и санкции. Затова политическата ни система да излезе от детския си период и от моментното обслужване на емоциите на хората в името на спечелен вот.
Това нищо не носи, време е да се вдига и летвата на ценностните нагласи. А гарантирането на националната сигурност е обединяващият вектор за политиките и властовите инструменти чрез ясни приоритети, които не засягат достойнството на партиите. Но ще върнат гражданите към активност чрез гласуване за определени политики. Очаквам анализът на изпълнението на бюджета да покаже преизпълнение. Което ще освободи ресурс и ангажиментите по модернизацията, по социалните придобивки, по увеличаване на заплащането в отбраната да се изпълнят като минимум. И да се направи всичко възможно човешкият недокомплект във въоръжените сили да се преодолее. Което в прав текст изисква да се увеличат ресурсите за системата, която опазва страната и участва в колективната сигурност.
– Оптимист ли сте, че до края на годината ще тръгнат проектите за изтребител и бойна машина?
– Това е задължително, защото всички (не)възможности са изчерпани. И това на всяка цена трябва да се случи. Става дума и за комплексен подход, за да спре разноговоренето. А за това е нужна утвърдена ясна единна програма за стабилност на България. А критикари и популисти винаги ще има. Въпросът е колко в политическата система на България са реалистите. В момента дефицитен е реализмът…
– Винаги сте държали „под око” и с уважение работата на ВМА.
– ВМА е специално здравно заведение с най-важните функции за опазване на живота и здравето на гражданите в екстремна ситуация. Тя има нужда от много по-сериозна финансова подкрепа, която поне да е адекватна на високата компетентност на екипа. Там са богове в медицината, но да имат подкрепа и на основата на техните задължения към националната ни сигурност.
– А какво ще пожелаете на военнослужещите в навечерието на Шести май?
– Поздравявам всички, работещи в системата на националната ни сигурност. Защото Свети Георги побеждава в името на доброто и истинска победа ще имаме, когато използваме инструментите на доброто. Това означава да поставим на първо място превенцията, да сме подготвени за рисковете и заплахите пред държавата ни. Затова пожелавам на всички служещи в системата здраве и успех, както и воля и енергия да бъдат защитници на сигурността на древната ни земя, съхранена от предците. За да я завещаем и на децата си.
