В Европа пазят българските военни гробища
Наградни знаци „За принос към Министерството на отбраната“ получиха посланиците ни в Загреб и Будапеща Таня Димитрова и Уляна Богданска. Отличията бяха връчени в навечерието на 6 май – Ден на храбростта и празник на Българска армия, съответно във Вуковар и Харкан. Основнията на министъра на отбраната Красимир Каракачанов да отдаде заповедите за награждаване са усилията на тези дипломати за
поддръжане в отлично състояние на българските военни гробища в Хърватия и Унгария. Със същите мотиви награден знак „За отлична служба“ за офицери получи военният ни аташе за тези две страни полковник Борислав Игов.
Действително днес мемориалът край Вуковар е впечатляващ. В това се убедиха ветерани от войните, офицери от запаса и резерва, които под ръководството на заместник-командира на Сухопътни войски бригаден генерал Валери Цолов и директора на дирекция „Социална политика“ на МО Иво Антонов и тази година проведоха автопоход по пътя на Първа българска армия през Втората световна война.
В костницата край Вуковар почиват 1027 български войници, офицери и доброволци, като 325 от тях са с неизвестни имена. Паметните плочи бяха осветени преди три години. Съвсем скоро е извършен ремонт на една от плочите.
Забележително е вниманието което властта и армията в Хърватия, както и българската общност там, отделят на мемориала. Впрочем, това е държавна политика. Тя се изпълнява от отделно министерство на ветераните.
Унгарците не са по-назад в съхраняването на воинската памет, независимо дали загиналият е бил свой или враг. Тези, които посрещат със скептицизъм подобно твърдение, нека да посетят военните ни гробища в Пейч и Харкан.
Наред със служебните си задължения, съм свързан и емоционално с България, казва Лайош Хорват, директор на дирекция „Военна памет и военно-исторически музей“ към военното ведомство в Будапеща. Дядо му е
носител на високо българско армейско отличие от Първата световна война, когато сме били съюзници. Докато съм на този пост, обеща той, грижите за българските военни паметници няма да престават.
До преди две години имената на паметните плочи в гробищния парк на Пейч не се четяха. Сега не е така. С усилията на военния ни аташе нашата част от военните гробища е силно променена. За половин година с български средства 33 гроба на 110 наши войници, сержанти и офицери са получили съвсем други вид. В интерес на истината те са много по-добре от руските.
Най-голямото ни военно гробище в Унгария е край Харкан. Само преди няколко дни е завършило основното му обновление. Гробовете са почистени. Пътеките между тях са насипани със строителна фракция.
Централният паметник е реновиран 
Тук почиват 1439 първоармейци, един югославски и 21 съветски бойци, загинали в тежките боеве през март 1945 г. Гробището е издигнато от унгарския народ като израз на признателност за проявения героизъм на първоармейци при Дравската операция, наричана още Дравска епопея. То е открито официално на 23 септември 1956 г.
Първоначално в него са погребани 684 първоармейци, до първото официално откриване на 3 ноември 1951 г. те са вече 701 души. В процеса на обединението в гробището в Харкан са пренесени тленните останки от гробищата от 15 селища. В Унгария има още 15 по-малки български военни гробища.
За съжаление всяка година се убеждаваме, че нещата не стоят така с мемориала край Ниш, Република Сърбия. Видът на костницата, където са погребани 2015 български офицери и войници, загинали в различни краища на бивша Югославия в първата фаза на участието ни в заключителния етап на Втората световна война, прави лошо впечатление и едва ли отговаря на героизма на българския войник.
Дори състоянието се е влошило в сравнение с миналата година. Паднала е и част от художествената мозайка, а другата е на път да се отлепи. Според генералния ни консул Едвин Сугарев, местната власт има добро отношение.
Потвърждение за това бяха венците и цветята от кмета на района и полицията. Друг е проблемът, отбеляза г-н Сугарев, че вече три години се мъчим да ремонтираме този паметник и все не успяваме да получим разрешение от Министерството на труда и социалните грижи. Той не знае кои са причините, но се надява на успех в резултат на настъпили промени в това ведомство. Генералният консул прогнозира, че до следващото поклонение, което, ако се спазва традицията, трябва да бъде догодина по същото време, ще бъде неправено необходимото, което дължим на българския войник.
Като стоят разочаровани край Ниш, нашите ветерани се сещат и за Страцин. Всяка година ходят през октомври, за да почетат паметта на загиналите български воини и безпримерния героизъм на Парашутната ни дружина.
Цветята и венците обаче слагат на поляната.
Няма и най-малък паметен знак
Изглежда, че на Балканите все още не говорим на един език, а спомените от историята остават част от съвременната политика.
Според посланика ни в Белград Радко Влайков дипломатическото ни представителство полага усилия за промяна на това състояние. В сръбската столица почетохме паметта на 33-ма наши воини, чийто кости лежат в българското военно гробище в Белград. Паметникът е обновен с усилията на военния ни аташе в Република Сърбия полковник Милчо Игнатов.
На него са изписани имената на български воини пленници, починали тук през 1919 и 1920 г. Такива паметници имаме в четири столици – Букурещ, Белград, Виена и Будапеща. Те са строени от Министерството на войната през 1936 г.
Тези герои са страдали повече в лазаретите и пленническите лагери. При предстоящото посещение на президента Румен Радев, научихме от посланик Влайков, се очаква да се сложи началото на възстановяването на българското военно гробище в Димитровград (Цари брод).
Спирдон Спирдонов
