Вечните интереси на враговете и приятелите

Акценти 

Посетителите на изложбата могат да видят военния орден „За Храброст“, който княз Александър I учредява в разрез с разпоредбите на Берлинския конгрес и, декориран с него, посещава Русия и Турция, заявявайки на езика на протокола стремежа на България към независимост. Другият знаков експонат, който въплъщава в себе си еманципацията на България от Османската империя, е орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“, учреден от цар Фердинанд I по повод официалното признаване на Независимостта. 

Като символ на отношенията с Русия в изложбата са представени знакът на Временното руско управление и сабя, подарени на престолонаследника Борис от неговия кръстник – руския император Николай II. За първи път в НВИМ ще може да бъде видян и фелдмаршалският жезъл на Фердинанд I, връчен му от германския кайзер Вилхелм II. 

В изложбата се преплитат експонати уникати – притежание на царските фамилии, и такива, свързани със събития и хора, чиито съдби са белязани от междудържавните отношения. Историята на капитан Атанас Атанасов и капитан Шукри бей представя своеобразна среща на стрелялите един срещу друг по време на превземането на Одринската крепост командири, която протича не във вражеска, а в атмосфера на толерантност и зачитане на достойнствата на противника.

В Националния военноисторически музей (НВИМ) беше открита изложбата „Враг/Приятел“. Тя разкрива сложния пъзел на военните и политическите взаимоотношения между България и три държави, изиграли ключова роля в историята на Третата българска държава – Турция, Русия и Германия. 

Държавата, благодарение на която България получи своята свобода, е Русия, която малко по-късно се превърна в наш враг и ние я побеждавахме и на фронта в Добруджа през 1916 г., и на Битолския фронт при Арменско, и при Лерин. Тези пък, които ги биехме през Първата световна война, днес са ни приятели. България в онова време, преди 1944 г., имаше много ясни цели, амбиции и идеали, които следваше. Това беше осъществяването на българския национален идеал във формулата „всички българи под един покрив”, страната ни водеше политика, с която търсеше своите партньори, или определяше своите врагове според това, какво е отношението им към нас като държава и като национални каузи и амбиции. Това каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който присъства и официално откри изложбата в НВИМ. 
Войните, които е водила България, не са само героизъм на българските воини, те са и повод да тълкуваме политиката. Тази година отбелязваме 100 години от Първата световна война, която сякаш мина и замина без особен медиен интерес. Усилията на военния музей могат да бъдат само акламирани, каза още министърът на отбраната.

Тръгвайки от стереотипите и идеологемите на миналото, както и от народопсихологията на българина и гледането на ситуацията в черно и бяло, екипът на музея се помъчи да направи един различен прочит на това двуполюсно разделение между врагове и приятели. На базата на фактология и илюстриращи експонати е представена нашата гледна точка за това, врагове и приятели, или вечни интереси трябва да има България. Различни са гледните точки, които са представени в тази изложба, които трябва да провокират и личното отношение. Тези взаимоотношения на България са показани през три държави, защото в цялото ни политическо битие имено с тях най-много сме влизали в съюзнически отношения или като противници. Това каза в словото си директорът на Националния военноисторически музей доц. д-р Соня Пенкова. 
Отношението на съвременния българин към тези три страни, за които става дума в изложбата, обикновено е полярно и емоционално наситено, за което откриваме предпоставки в историята. Проследявайки периода между Освобождението и Втората световна война, когато междудържавните отношения преминават от приятелски към вражески, и обратно, експозицията предизвиква посетителите да си зададат въпроса, дали на международната сцена могат да съществуват вечни приятели и врагове, или има само вечни интереси. 

Изложбата очертава възходите и спадовете в дипломатическите отношения между България, от една страна, и Турция, Русия и Германия, от друга, като ги онагледява с експонати – символи на междудържавните отношения. 

Изложбата е реализирана по проект с частичната финансова подкрепа на Министерство на културата. Осъществява се със съдействието на Фонд „Цар Борис III и Царица Йоанна“, в сътрудничество със СУ „Св. Климент Охридски“, Омега Филмс и продуцента Светослав Овчаров.