Битката на Мосин с Наган ражда модерната пушка

Доц. д-р инж. Георги Маринов

Прочутата руска трилинейка (пушка с калибър 3 линии или 7,62 мм) се появила след сериозни дискусии по отношение перспективността на магазинното скорострелно оръжие. Част от руския генералитет като например военният теоретик и педагог Михаил Иванович Драгомиров (герой от Руско-турската война 1877/78 г.) бил сериозен противник на новите разработки. Той считал, че идеалното оръжие по това време трябвало да бъде с калибър около 8 мм и задължително да е еднозарядно.  Противно на него, оръжейниците Чебишев, Попов, капитан Роговцев, както и членът на оръжейната комисия Чагин били убедени, че бъдещето принадлежи на малокалибреното точно и скорострелно оръжие.

Пред 1883 г. военният министър Дмитрий Милютин била сформирана специална комисия, което следвало на проведе изпитвания на нова магазинна пушка за руската армия, използваща патрони с бездимен барут. Комисията успяла да изпита над 150 образци нови системи на конструкторите Еванс, Хочкис, Ремингтън, Лий, Крнка, Кропачек, Манлихер, Маузер, Лебел, Уинчестър и др., които предложили свои пушки с отделящите се или постоянни магазини, използващи патрони с калибър около 8 мм (3,15 линии, като 1 линия = 2,54 мм). Военните специалисти, членове на специалната комисия, достигнали до извода, че намаляването на калибъра на оръжието до 3 линии (7,62 мм) би увеличило началната скорост на изстреляния куршум, дулната му енергия, пробивната способност, далекобойността и носимия запас от боеприпаси на боеца. Същевременно би се намалила масата на оръжието, което никак не е било за пренебрегване. По това време в армиите на редица европейски държави  (Швейцария, Австро-Унгария, Германия, Франция и др.) преобладавали пехотните оръжия с калибър около 4 линии (около 10 мм). 

В надпреварата за създаването на нова пушка се включил и 

младият 34-годишен талантлив конструктор 

Сергей Иванович Мосин, който по това време бил началник на работилницата на Императорския Тулски оръжеен завод. 

Мосин бил роден през 1849 г. в с. Рамон, Воронежка губерния в семейството на запасен подпоручик. През 1865 г. постъпил във Воронежкия кадетски корпус, където се обучавали синовете на средната класа селяни, а след няколко години бил приет в Михайловското артилерийско училище.  

През 1870 г. бил произведен в чин подпоручик, а в 1872 г. бил зачислен като слушател в престижната Михайловска Артилерийска академия. През 1875 г. завършил академията със златен медал и с чин капитан бил назначен в Тулския оръжеен завод.

Сергей Мосин бил изключително ученолюбив, емоционален и със сприхав характер. През 1879 г  се влюбва в жената на сина на местния управител. Това не остава незабелязано от ревнивия съпруг, който подава оплакване срещу Мосин от което следва домашен арест. След четири години приканил съпруга на любимата си да й даде развод, но за това му били необходими 50 000 тогавашни рубли. Тези пари Мосин успял да събере едва след осем години, когато получил премия за новата си пушка. Това му дало възможност да заживее щастливо със своята любима.

През 1894 г. Мосин бил назначен като началник на Сестрорецкия оръжеен завод. По отношение сприхавия характер на конструктора, следва да се отбележи, че време на посещенията на император Александър III в завода, Мосин често му възразявал и не рядко се стигало до размяна на неприятни реплики. Независимо от това, по-късно Мосин получил множество руски и международни награди и бил произведен в звание генерал-майор. Умира през 1902 г. в гр. Сестрорецк.

Първоначално работата на Мосин била насочена към разработването на пехотна пушка с калибър 3,15 линии (8 мм) на базата на патрон, конструиран от руския оръжейник Роговцев. Този патрон осигурявал начална скорост на изстреляния облечен куршум 550 м/с, но барутният му заряд бил от стария отречен от практиката димен барут. 

През 1889 г. Охтинският завод започнал производството на бездимен барут, на базата на който бил създаден нов патрон, разработен от полковник Н. Роговцев. Този патрон с фланец в основата бил с калибър 7,62 мм и дължина на гилзата 53,72 мм, поради което получил обозначенията 7,62х54R или 7,62х53R. При маса на куршума 8 г, началната му скорост при изстрелване достигала до 895 м/с и дулна енергия 3204 джаула.

Първоначално куршумът на патрона имал заоблена челна част, като по-късно бил въведен островръхият куршум.

На конструктора Мосин допаднали тактико-техническите характеристики на новия патрон и той съсредоточил усилията си върху създаването на пехотна пушка с калибър 3 линии (7,62 мм). По това време по конструирането на пехотна пушка, паралелно с Мосин работил и белгийският му колега Анри-Леон Наган, който 

заедно брат си Емил притежавали оръжеен завод 

„Fabrique d’armes Emile et Lеon Nagant“. Анри-Леон Наган за разлика от Мосин, разработил пушка с калибър 8 мм (3,15 линии), която през 1889 г. заедно с 500 патрона била предложена на специалната оръжейна комисия. В този момент започнала конкуренцията между двамата конструктори. 

Мосин нямал много време за отстраняване на възникнали проблеми в конструкцията, което е нормално за всяка нова разработка. Мосин трябвало да работи в деликатна обстановка, свързана с недостиг на средства, отклоняване на ресурси от държавния завод, ниско ниво на производственото оборудване и др. За разлика от него, Наган работил в собствена фабрика и имал по-добри както финансови, така и технологични възможности от своя руски колега. 

Оръжията на двамата конкуренти били предоставени за войскови изпитвания. По време на продължителните стрелби били констатирани 557 засечки на пушката на Анри-Леон Наган при 217 засечки на пушката на Мосин. Пушката на Наган била елегантна и лека, на сложна по устройство. Това не допаднало на участващите в изпитванията. Пушката на Мосин била по-груба, но лесно се разглобявала и сглобява без никакъв инструмент.  Това дало основание на участващите в изпитванията офицери и войници да дадат своето предпочитание на пушката на Мосин, като в същото време посочили и редица нейни недостатъци, свързани главно с магазина и с пачките в които били разполагани патроните. 

Резултатите били внесени и обсъдени в специалната комисия, която взела решение да приеме на въоръжение предложената от Мосин пушка, като препоръчала да бъде внедрен магазина на конструктора Наган. Така от конкуренти, двамата конструктори стават съавтори на едно прекрасно оръжие.  
Предложението на комисията включвало обозначението на пушката като „Трехлинейная винтовка имени Мосина образец 1891 г.“ През  1891 г. 

Император Александър III подписал указ 

за приемане на въоръжение на пушката с наименование „Трехлинейная винтовка образец 1891 г.“. Премахвайки името на Мосин, императорът си „отмъстил“ за сприхавостта на конструктора.

Отчитайки заслугите на Наган, често в западноевропейската литература пушката се обозначава като „7,62-мм пушка Мосин-Наган“.

Пехотният вариант на пушката имал цев с дължина 800 мм и четири канала нарязани надясно със стъпка 240 мм. Мерните прибори били подобни като на френската пушка „Лебел“ обр. 1866 г. , като мерникът бил разграфен за стрелба на дистанции от 400 до 2700 м. Мушката имала триъгълно сечение. Общата дължина на пушката била 1306 мм, а с поставен щик- 1738 мм. Теглото без щик било 4,2 кг., а с поставен щик- 4,6 кг.   

Затворът на пушката бил цилиндрово-пълзящ с отделяща се бойна глава с два бойни упора, които в заключено положение заставали в хоризонтално положение. За поставяне на предпазител, ударникът е трябвало да бъде издърпан назад и завъртян наляво. 

Магазинът на Нагана бил разположен пред спусковата скоба и имал вместимост 4 патрона, като петият патрон бил поставян в патронника на цевта. Дървените ложи първоначално били поръчвани от Франция, като били изработвани от орехово дърво. В последствие те се произвеждали в Русия от бреза. 

Щикът бил по форма подобен на щика на пушката „Бердана № 2“, но с облекчена конструкция. Предвидено било щикът да се носи винаги закрепен на пушката, като стрелбата се извършвала с поставен щик. Това било показател, че  стремежът на генералитета към стимулиране на войника към щикова атака все още не бил преодолян.

Затворът на пушката изисквал извършването само на две движения (нагоре и назад с ръкохватката на затвора), за да се извади изстреляната гилза и още две движения, за да се вкара нов патрон в патронника от магазина. Затворът се придвижвал плавно, без особени усилия, като по този начин скорострелността на пушката достигала 35 изстр/мин. 

Драгунският вариант бил предназначен за драгунските части, които били конници обучени да действат и като пехотинци. Той бил приспособен за удобно носене, като липсвали издадените детайли на антабките.

Ремъкът бил закрепван в специални отвори в дървената ложа. Общата дължина на драгунската пушка била по-къса от пехотната и достигала до 1234 мм, при дължина на цевта 730 мм. Теглото било намалено до 3,8 кг.

Дървеният приклад бил по-лек и се изработвал от брезова дървесина. Характерна особеност била наличието на дървена наставка над цевта, която предпазвала ръцете от топлината на цевта при интензивна стрелба и от полепването на студения метал към дланите при ниски температури.   

 Драгунската пушка била простреляна за стрелба с щик, който се носел отделно, но преди стрелба трябвало да се постави на дулната част на цевта.

Казашкият вариант бил предназначен за казашката конница. Характерна особеност била, че прострелването било извършено без щик, който не бил предвиден за казаците. По външен вид и по конструкция не се различавала от драгунския вариант. На задната част на цевта и на мерната планка на казашкия вариант бил нанасян надписа „каз“ (казачая).   

Кавалерийската карабина се появила през 1907 г. Цевта, мушката и цевната наставка били конструирани от генерал-майор Юрлов. Дължината на цевта била 508 мм, при обща дължина на карабината 1015 мм. Мерникът бил разграфен за стрелба на разстояния от 200 до 2000 м. По-късата цев на карабината осигурявала по-ниска начална скорост в сравнение с тази на пехотния вариант и не надвишавала 790 м/сек.  Към карабината не бил предвиден щик. 

Като положителни качества на пушките и карабините система „Мосин“ може да се отбележат добрата балистика, задоволителната дълготрайност и ресурс на цевта и на затвора, високата надеждност и безотказност на действие на механизмите, лесното разглобяване и сглобяване, удобното почистване и др.

Недостатъците се заключавали в несъвършената конструкция на бойните упори, които при заключено положение се разполагали хоризонтално, което води до хоризонтално разсейване на попаденията. Този недостатък е отчетен при пушките и карабините Маузер, Манлихер и др.  Предпазителят е с доста опростена конструкция, но е неудобен при ползване. За да се включи или изключи предпазителят, било необходимо пушката да се свали от рамото, което е свързано с излишни движения и време. Ръкохватката на затвора била по-къса от останалите аналогични образци оръжия от това време, което изисквало по-сериозно усилие за отварянето му, особено при заклинване на изстреляната гилза. Отражателят за изхвърляне на гилзите бил доста чувствителен и често излизал от строя. Спусковият лост имал дълъг ход, което не се отразявало положително върху точността. Използваният щик бил морално остарял и задължителното му закрепване при водене на огън с пехотния и драгунския вариант на пушката, създавало куп неудобства.

Производството на пушките „Мосин“ започнало през 1892 г в Тулския, Ижевския и в Сестрорецкия 

оръжейни заводи, чиито производствени възможности не били твърде големи. Голямата потребност за превъоръжаване на руската армия наложила 500 хиляди пушки от системата „Мосин“ да бъдат поръчани за производство във френския оръжеен завод Manufacture Nationale d’Armes de Châtelleraut в гр. Шателеро. 

Още в първите години на производството, започнало внасяне на промени в конструкцията с цел отстраняване на някои недостатъци. През 1893 г. била въведена дървена наставка над цевта с цел предпазване на дланите на стрелеца от изгаряне или залепване при ниски температури. След три години пушката била снабдена с нов по-дълъг шомпол за удобство при почистване на цевта. 

Бойното кръщение на пушката станало по време на Руско-японската война 1904 г., където били използвани общо около 3,8 млн. пушки Мосин.
През 1924 г. бил създаден специален комитет по модернизация на пушките Мосин обр. 1891 г. Било решено да се подложи на доработка драгунският вариант. След незначителни промени в ударно-спусковия механизъм, в закрепването на щика, в замяна на правоъгълната мушка с цилиндрична, в закрепването на секторния мерник и др. през 1930 г. бил приет нов вариант на пушката като образец 1891/30 г.  На негова база бил разработен снайперов вариант, който се различавал по прецизното обработване на цевта, наличието на оптичен мерник  ПЕ, ПБ или ПУ и пречупена надолу ръкохватка. 

За кавалерията, свързочните войски, артилерията и други специални родове войски била създадена карабина с обозначение „7,62-мм карабин обр. 1938 г.“ 
тя имала по-къса цев и по-малка маса 

Към карабината не било предвидено закрепване на щик. По-късно била въведена нова карабина обр. 1944 г., която имала отмятащ се щик и значително опростена технология за производство. Карабината позволила да се увеличи значително маневреността на пехотата, създала удобство при използване в укрития и в планинско-гориста местност.

 Днес пушките и карабините система „Мосин“ представляват определен интерес за оръжейните колекционери в целия свят. Това се дължи на факта, че тези оръжия са били на официално на въоръжение в различни страни на света повече от 70 години. С тях е извоювана победата над фашистка Германия през Втората световна война. Пушки и карабини от тази система са били на въоръжение и в Българската армия, което ги прави част от нашата военна история.