Единадесет години след като стана член на ЕС България продължава да се вози във второкласния вагон от финансовата композиция на Съюза, защото все още не е приела единната европейска валута – нещо, което е задължена да направи, но без да има краен срок за това. Еврото е венецът на икономическата интеграция в ЕС – логичен завършек на процес, започнал с премахването на търговските бариери между страните в Съюза. Разговорите за приемането на еврото в България вървят отдавна, но едва през последните 2-3 месеца правителството излъчва сигнали, че смята да подаде заявка за влизане в Европейския валутен механизъм, известен като ERM-2, или в разговорния език на журналистите – чакалнята на еврозоната. Там всяка страна трябва да престои най-малко две години – време през което да стане ясно, че националната й валута има стабилен курс спрямо еврото. За България това ще е лесно, защото страната ни е във валутен борд вече 21 години и курсът лев/евро е фиксиран със закон.
Най-очевидната полза от влизането в еврозоната е рязкото намаляване на сегашните транзакционни разходи при обмен на валута и по банковите преводи. Според изчисления на Института за пазарна икономика, икономиите само от разходи по обмяна на валута при външнотърговските сделки ще надхвърлят 450 милиона евро на година, което е почти 1% от БВП на страната. Спестените почти 900 млн. лв. ще останат у българските фирми и могат да се реинвестират. Отделно от това всички български граждани, които пътуват в страните от еврозоната, ще се отърват от досадната смяна на валута, свързана с неизбежното плащане на комисиони.
Освен това влизането в еврозоната намалява рязко бизнес риска в България, което води до повишаване на инвестиционния рейтинг на страната, а от там – до намаляване на лихвите по фирмените, държавни или лични заеми. Опитът е показал, че кредитният рейтинг се повишава още при влизането на съответната страна в ERM-2. Членството в еврозоната автоматично означава, че България става част от Банковия съюз на ЕС, а това води до много по-стриктна регулация на банковия и финансовия сектор, защото тя вече ще се осъществява от Европейската централна банка (ЕЦБ). Накратко – ако през 2014 г. бяхме в еврозоната, катастрофата „КТБ“ вероятно щеше да бъде избегната.
Въпреки очевидните ползи от влизането в еврозоната общественото мнение в България все още не е убедено, че този ход е правилен. Проучване на агенция „Алфа рисърч“ от ноември 2017 г. показва, че привържениците на еврото са съвсем малко повече от противниците му – 48 срещу 45 процента от анкетираните. В последните месеци в социалните мрежи върви истинска кампания срещу приемането на еврото.
Трудно е да се докаже, но не е изключено тя да е дирижирана от външна сила, която се стреми не толкова да уязви България, а да разколебае единството и солидарността в ЕС .
Аргументите срещу еврото звучат абсурдно за експертите, поради което те ги отминават с присмех и високомерие. И грешат, защото общественото мнение е важно за всяка публична политика на правителството, а финансовата култура на средния българин е на отчайващо ниво. Често можем да чуем журналисти и общественици да заклеймяват изхвърлянето от училищната програма по литература на някое стихотворение или разказ. Никой обаче не се тревожи, че от училищата и от университетите излизат младежи без елементарна икономическа грамотност, които евентуално може да знаят коя е баба Илийца, но като отидат в банка, не правят разлика между лихва и годишен процент на разходите по кредита, който искат.
Най-често срещаният страх е, че влизането в еврозоната ще генерира висока инфлация без съответното повишаване на заплатите в България. „Това, което е струвало 1 лев, ще стане 1 евро“ – казват черногледците и хич и не щат да чуят за статистическите данни за инфлацията в източноевропейските държави, които приеха еврото в последните няколко години. А те са – Словения от 2007 г., Словакия – от 2009, Естония – от 2011, Латвия – от 2014 и Литва – от 2015. Данните на Евростат показват, че инфлацията, предизвикана от приемането на еврото в тези страни, е между 0,2 и 0,3 процентни пункта, т.е. – ако без еврото тя би била 1%, единната валута ще я направи 1,2-1,3%. При това става дума за еднократен ефект.
Малко по-йезуитско е твърдението, че с влизането в еврозоната България трябва да предаде валутните си резерви на ЕЦБ. Какво всъщност представлява валутният резерв? По данни от преди няколко месеца той е близо 47 млрд. лв. и се състои от следните компоненти – 14 млрд., които гарантират парите в обръщение, 13 млрд. пари на банките (т.нар. минимални задължителни резерви и свръхрезерви), фискален резерв от 12 млрд. и близо 6 млрд. финансов буфер. Разбира се, присъединяването към еврото означава, че БНБ ще замени 14-те млрд. лева в обръщение с тяхната равностойност в евро. Този обем евро няма да падне от небето – БНБ ще го получи в банкноти и монети от ЕЦБ, срещу което трябва да предаде активи на същата стойност. Т.е. – парите в обръщение в България вече ще бъдат гарантирани от ЕЦБ и е логично съответната гаранция да стои именно в ЕЦБ, а не в БНБ. Никой обаче няма да посяга на другите активи на българския валутен борд – парите на банките, на правителството и буфера, те си остават у нас.
България ще печели от приемането на еврото, но защо не го е направила досега? Накратко – защото не е сигурна, че ще получи одобрение за тази стъпка от ЕС. За приемането на еврото си има ясни критерии и България ги покрива, но не така стои въпросът с приема в ERM-2. За прекрачването на прага на „чакалнята“ е нужен консенсус между сегашните 19 членки на еврозоната и ЕЦБ като критериите за това са до голяма степен политически. Шефовете на ЕЦБ се боят да не вкарат в еврозоната още една балканска държава със слаба икономика и нестабилни финанси. Съседството с почти фалиралата Гърция е голям минус за България, защото аналогиите са неизбежни, макар и напълно несправедливи. Затова експертите съветват България час по-скоро да влезе в банковия съюз на ЕС и след като престои там известно време, да докаже, че финансовата й система е стабилна и да кандидатства за ERM-2. Ако продължи тенденцията от последните година-две, то през това време доходите на българите вероятно ще се доближат още повече до средните в ЕС и така ще отпадне още един от политическите аргументи срещу приемането на страната ни в еврозоната.
Единствената голяма и влиятелна държава в ЕС, която стоеше извън еврозоната, е Великобритания. С нейното напускане на Съюза ще се засили тенденцията важните икономически решения да се вземат в кръга на 19-те страни, приели еврото. Затова моментът е критичен за България, а и за Хърватия и Румъния, които също са заявили желание да влязат в еврозоната. Ако не успеят, трите балкански държави ще останат в периферията на ЕС и са обречени на еврочленство второ качество.
