-Г-н Калфин, какъв шанс ни дава бюджетната рамка на ЕК за 2021-27 г.?
-В тази рамка ще се изясняват още много неща. И след предложението за бюджет, до края на май и началото на юни ще се представят законодателните пакети по основните политики. След това обаче започват и обсъжданията в ЕП и в Съвета на ЕС. Затова сега никой не може да каже точна сума, с която България ще разполага, но може да се видят ясни тенденции. Има нови приоритети в европейския бюджет. Те не заемат многото пари на селскостопанската и кохезионната политика, но ги намаляват – с 5% селскостопанската и със 7% кохезионната. За сметка на тях 2,8 пъти се увеличават парите за миграционната политика.
За опазването на европейската граница агенция ФРОНТЕКС от 1000 служители днес ще достигне 10 000. Увеличават се парите за наука и за младежка политика, както и за отбрана – с 80% или 1,8 пъти повече, като ще стигнат до 28 млрд.евро. Сумата за 7 г. не е голяма, но средствата по новите политики няма да влизат в т.нар. национални пакети, управлявани от отделните страни. А днес 74% от европейския бюджет се управлява от страните членки. Сега ще се увеличат т.нар. централно управляеми програми. Това означава, че трябва да се конкурираме с останалите страни в ЕС за тях. Ще имаме достъп до такива пари, но те няма да се договарят веднъж за 7-те години, а например, трябва да имаме проект за охрана на границата, за средствата за отбрана и т.н. Засега никой не може да каже дали ще имаме достъп до повече или до по-малко европейски средства, но проектите ни трябва да са конкурентни на останалите в ЕС.
-Т.е. бюджетът няма да е „още от същото”, а ще се водят конкретни политики?
-И досега чрез бюджета се водеха политики. А както и националните бюджети, той е консервативна и трудно подвижна система и не търпи постоянни коренни промени. Публичните политики се осъществяват за по-дълъг период от времето на един няколкогодишен бюдет. Сега има нови приоритети и за отбраната е едно от най-големите увеличения на средства. Но разпределението им в следващия европейски бюджет ще е специфично. В него се предвиждат пари за разработка на нови оръжия, за координация, за нови програми. Идеята е в ЕС да се рационализира производството на военно оборудване и тя да е сред водещите с новите си технологии. Ние трябва да се заявим с научия си и производствен потенциал във военната индустрия. Имаме уникалната възможност да си заемем мястото в общата европейска отбрана и промишленост. Днес европейските средства не са много, но се очертава тенденция и когато станат повече, вече трябва да сме си заели позицията. И сега е моментът да я заемем. Става дума не толкова за получаване на пари, колкото за позициониране.
И българската военна индустрия да влезе в такива общоевропейски проекти, което ще й гарантира, че тя ще работи като част от една обща машина. Това е голямо предизвикателство. А „още от същото” казват социалистите, казва го и френският президент Макрон, като идеите му бяха за дълбока промяна в ЕС – за бюджет на еврозоната и концентрация около нея, и за обща европейска отбрана. Има икономическа логика в предложенията му. Но този бюджет е по-особен от предишните: той трябва да се приеме много бързо.
-Приемането му сега не е задължително…
-Да, но в края на май 2019-а има европейски избори и новият състав на ЕК ще се появи в късната есен. Сегашният бюджет е до края на 2020-а, а по новия е работено 2 г. И ако сега той не се приеме, следващата ЕК и в най-добрия случай ще си представи предложението в началото на 2020-а без достатъчно време за обсъждане. Второ, реално в следващия ЕП се очаква да има доста повече националисти и популисти. Италия, например, е първата голяма страна в ЕС, която ще се управлява от евроскептични политически сили и това неизбежно ще се отрази на визията за новия бюджет. И отлагането му означава политическа несигурност, много по-трудни разговори, по-малко време.
Затова да се приеме сега този бюджет, макар и без дълбоките промени в ЕС, означава, че до 2027-а ще може да се правят определени реформи. За да не катастрофира след 2020-а ЕС без бюджет. Досега правилата са, ако няма нов, да се работи по стария, но Великобритания напуска, т.е. по кой предишен бюджет ще работим и по какви политики – със или без британско участие. Това ще отдръпне хората от ЕС и вместо той да решава проблемите им, ще изпада в правни обяснения. Затова нека се направи ниобходимото от този ЕП и тази ЕК, за да напреднат в приемането на представения вече бюджет.
-Имаме ли полезни стъпки като председател на Съвета на ЕС?
-Председателската роля е много важна не за договаряне, което ще започне по-късно, но за реакциите по бюджета. А при нас ще бъде и първата реакция на страните членки. ЕП вече заяви, че иска повече, а вижда по-малко от ЕК. Но ЕП е готов да отхвърли необходимата работа по управлението на публичните финанси до края на мандата си. Проблемът ще е в страните членки. По бюджета, по който сега работим, 28 месеца се въртя процедурата в Съвета и в отделните страни. Сега имаме 12 м., но ще се приеме реално, ако държавите го сложат като приоритет. У нас, на няколко конференции през юни – по кохезионната политика, на финансовите министри, на държавните глави на Европейския съвет, ще чуем първата им реакция на бъдещия бюджет като изходната позиция, от която и ще тръгне диалогът по него.
-Как военната ни индустрия, според вас, да се впише в проектите по отбрана в ЕС?
-Проектите ще са много повече от сега обявените и голяма част от тях ще са свързани с усъвършенстване на разработки, с научна работа. И трябва максимално да мобилизираме и научния си потенциал, свързан с военната индустрия, и самата индустрия. Защото вече се говори за производство на оръжие, на боеприпаси, за иновации, за рационализиране. В страните от ЕС има много дублиращи се производства и идеята е да се върви при следващия бюджет към създаване на обща военна индустрия в Европа. И в нея, ако искаме да участваме, а не да купуваме всяко нещо, трябва да имаме наш дял и да се знае: това го прави България или че е възложено на български предприятия да го правят за целия ЕС.
Този разговор предстои, а конкуренцията ще е много тежка, доколкото във военната индустрия има много средства, но и интереси. И трябва да знаем в какво ще сме уникални и най-добри, ако искаме да спечелим. Това ще са съвместни производства и трябва да знаем и с кого можем да работим. А от 28 държави по всяка тема в ЕС неминуемо има групи по интереси. Няколко страни произвеждат самолети и хеликоптери, някои – боеприпаси. Въпросът е стандартите да се унифицират и производствата да се рационализират, т.е. да се прецени къде е най-добре да се произвежда. И ние да си намерим мястото в съгласие с другите, но и при силен политически натиск от българска страна. Защото военната индустрия е много свързана с политиката…
-Накъде всъщност отива Европа като идеи за развитие?
-Тя се бори за оцеляването си, но съм оптимист за европейския проект, защото този организъм боледува, но и се променя. Създаденият от само 6 държави механизъм днес работи много добре и няма алтернатива. Но ЕС не се справи с важни проблеми като миграцията и икономическата криза преди нея, както очакваха хората, и това даде ръст на популистите. И въпреки, че Европа овладя проблемите, те днес се възползват от натрупаните настроенията, макар никой да не може да докаже, че една страна сама може да реши проблеми от такъв мащаб.
Национализмът очевидно не е решение, трябват общи действия. Инструментите на европейско равнище тогава не сработиха, което е и урок за следващия бюджет. Защото досега парите се разпределяха до края. И за шок като миграцията Европа нямаше пари да реагира. Има нужда от дълбока промяна в този механизъм на разпределение, но до края на мандата няма време. А дали да сме готови за нова мигрантска вълна? В международните отношения нищо не се случва изведнъж и високата експертиза на нашите служби, особено за Балканите, могат да са основа на всяко разумно управленско решение.
