Кървав нож в ръцете на ром-наркоман освети за пореден път духовната нищета на обществото. Но най-вече посочи с пръст неефективното и безсмислено правосъдие, в което извършителят ще получи условна присъда, която ще бъде заменена с пробация. Накрая ромът ще се кичи в доспехите на уличен герой в махалата си. За жертвата и неговата приятелка ще останат шока и усещането за липсата на справедливост.
33-годишен ром, криминално проявен и с регистрация като наркоман, наръга 18-годишно невинно момче посред бял ден в тролейбус №7 в понеделник.Младежът направил забележка на група непълнолетни роми, които чоплели слънчогледови семки и плюели по пода. Когато тролеят спрял на спирка „Опълченска” в посока „Люлин”, момчето и приятелката му тръгнали да слизат. Тогава наркоманът, който защитил ромите, намушкал момчето с нож. Приятелката на жертвата припаднала от вида на кървавата сцена. Линейката откарала и двамата в болница. За щастие шофьорът затворил вратите на тролея, за да не избяга наркоманът и да бъде задържан от пристигналите полицаи.
В безсмислената кървава история имаме два пъти проява на гражданска позиция в защита на етични обществени норми. И един опит за убийство, който е безумно нелеп като реакция. Който говори за морална разруха и за разпадащо се общество. Първоначално човек си мисли, че наръгването с нож е безпардонен опит за убийство. Но е факт, че половината от подобни случаи завършват с присъди за едро хулиганство, а извършителите им се спасяват с условни присъди и най-често с пробация. При подобни битови свади, колкото и да са благородни мотивите, обикновеният човек винаги е от губещата страна.
През лятото на 2012 г. в трамвай 22 пияни роми крещят, викат и тероризират пътниците. Пенсионер и млад мъж на около 30 години правят забележка на ромите да спрат с безчинствата. Групата тръгва към тях и се опитват да ги ударят. Трамваят спира на спирката до бензиностанцията на „Лукойл” преди завоя за бул. „Възкресение” и вратите се отварят. Младият мъж бута един от по-възрастните роми, който се опитва да го удари откъм гърба. Възрастният ром пада и си удря главата в бордюра. Полицията идва и задържа за 24 часа двамата радетели за обществена справедливост – с обяснението, че ги спасява от ромския гняв.
След 4-годишен съдебен процес мъжът е осъден условно. В мотивите към присъдата на съда няма описание какво е довело до инцидента – кой се е борил за правда, кой е провокатора на конфликта. Ромът е бил бутнат, той е жертвата в случая. Но това е местна особеност на българския правораздавателен процес – той е формален, в него се търси конкретната вина за конкретното действие, но не и предисторията.
Затова и в по-голяма част от делата остава неприятно горчивия вкус в устата, че липсва справедливост. Това усещане идва още от разследването на прокуратурата, която по закон е призвана да събира обективно доказателства, които и винят, и оневиняват обвиняемите.
Но държавното обвинение е заело друга поза – прокуратурата се изживява като боец от едната страна на барикадата срещу адвокатите. Затова е хем странно, хем смешно, когато съобщенията на прокуратурата започват с думите, че институцията е постигнала поредната осъдителна присъда. Все пак присъдите са в прерогативите на съда. Дали прокуратурата работи ефективно, стана ясно в понеделник, когато беше публикуван отчетът на държавното обвинение за 2017 г. От него излиза, че десетки хиляди дела потъват в небитието заради изтекла давност. На прост език – поне 20 000 души няма да бъдат съдени за извършени престъпления, ако приемем, че поне половината имат съучастник. За миналата година разследванията, прекратени заради давност, са 39 067 и тази цифра е по-голяма от броя на подобни дела през 2015 и 2016 – съответно 37 180 и 36 612.
И понеже в дъното на историята стои една предполагаема условна присъда на 33-годишния ром в тролея, да погледнем какво се случва при делата от т. нар. висок обществен интерес. Това са шумните дела за корупция, за които президентът Румен Радев заяви, че трябва да бъде осветена с фразата „време е прожекторите да осветят тъмната строителна площадка, на която се намираме”. За 2017 г. държавното обвинение е успяло да постигне, по фразеологията на прокуратурата осъдителни присъди срещу само 25 души. И сега внимавайте – условно осъдените са 237 души. Това е почти 10 пъти повече и то за тежко престъпление като корупцията, за което подсъдими са хора с висок обществен и държавен пост – министри, депутати, кметове и т.н. И това при общ брой на разследванията от почти 3000. От тях, обаче, в съда са влезли като обвинителни актове едва 478 случая.
При тези цифри не е трудно да отсечем още веднъж, че държавата не може да се пребори с престъпленията от обществена важност. Какво ли остава за престъпления в тролея, в който освен чисто криминалната страна присъства и етническият момент. Там вероятно сме още по-меки и пипаме с кадифена ръкавица заради евентуалните проблеми в съда за човешките права в Хага. Единственият разумен изход за обикновения човек е да спре да се вози в обществените превозни средства. Защото подобни инциденти показват, че нормалният човек винаги е жертва.
Искат да се разреши провокацията към подкуп
Едно от най-съществените предложения в доклада на прокуратурата се отнася отново до корупцията. Магистратите предлагат да отпадне наказателната отговорност за провокация към подкуп. Подобно предложение държавното обвинение отправя за пореден път към законодателите от Народното събрание, но засега отговор няма.
Основното притеснение в случая е, че провокацията към подкуп може да се използва масово. В момента такъв тип действия са престъпление. Точно заради провокация към подкуп се провали едно от най-шумните дела през последните години срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Съдът реши, че бившият следовател Петьо Петров е „осъществил целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите”.
Разкриват едва 1 от 3 кражби
Социално значимите престъпления, които най-силно тровят живота на обикновените хора, не се радват на висока разкриваемост, сочи отчетът на прокуратурата. Особено лошо е положението с най-масовите престъпления – кражбите. Там традиционно разкриваемостта е около 30%, което означава, че разследващите стигат до извършителите на едва една от всеки три кражби. Според експертите тези цифри водят до изкривяване в статистиката, до разминаване в данните за регистрирана и наказана престъпност. Макар да има най-много кражби, най-голям е броят на наказанията за общоопасните престъпления – палеж, незаконно държане на оръжие или боеприпаси.
Общият процент на разкриваемост е 43.7%, което значи, че по-малко от половината регистрирани престъпления се разкриват въпреки огромните средства, които данъкоплатците дават на полицията и прокуратурата.
Другата причина за ниската наказуемост при кражбите е, че в много случаи в едно дело се обединяват няколко престъпления. Така броят на кражбите силно се различава от броя на делата за тях. „За поредна година няма съответствие между структурата на регистрираната и на наказаната престъпност. Така най-разпространените регистрирани престъпления (против собствеността) по брой внесени в съд прокурорски актове се нареждат на второ място”, пише в доклада. Освен прекратените по давност дела обаче в прокурорската статистика има и друго плашещо число – това на спрените дела. През миналата година броят им е над 49 хил. и въпреки че намалява спрямо предишните две години, все пак остава много висок.
Основната причина за спиране на разследването е невъзможността да бъде разкрит извършителят. Така на практика излиза, че броят на спрените и прекратени по давност дела за една година съответства на регистрираните за същия период престъпления. Иначе казано, годишно „в кофата за боклук” отиват толкова дела, колкото се образуват. За миналата година официалните данни на МВР сочат 106 659 престъпления.
