14 експерти от България и от Македония ще разглеждат исторически и образователни въпроси
Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и Македония, подписан на 1 август м.г. в Скопие от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев, продължава да се изпълнява. Важно негово изискване бе съставянето на мултидисциплинарна експертна комисия от двете държави, която да обсъжда въпросите на историята и образованието. Срокът комисията да бъде формирана и да започне да действа бе 3 месеца след ратификацията на Договора. Като прехвърлим календара, виждаме, че той изтече на 14 май. Македонският парламент ратифицира Договора на 15 януари т.г. Което пък ни даде повод да констатираме, че и в този случай се търси някаква символика в, общо взето, символното развитие на отношенията между България и Македония. Защото на 15 януари 1992 г. България първа призна Македония, поднесоха се цветя на паметника на Самуил в София от двамата премиери, после – посещение на Бойко Борисов в Скопие около националния празник на Македония – 2 август, съвместно заседание на правителствата в родната на Зоран Заев Струмица и т.н.
Договореността между двамата външни министри беше Комисията да се състои от 14 човека, по 7 – от двете държави. Експертите смятат, че броят е оптимален – хем да има достатъчно хора за усилената дискусия и работа, която без съмнение, предстои, хем дебатът да не се разводнява прекалено. Пък и самото число 7 е събрало достатъчно символика и значимост в някои календари и митологии… Да се надяваме, че е на добре и че в крайна сметка, комисията ще постигне добри резултати. Още повече, че тя има задължението да се отчита пред двамата външни министри – сегашните Екатерина Захариева и Никола Димитров, или пред които и да са други, всяка година за това какво е свършено или не е.
Още когато Договорът през м.г. бе подписан и в него бе записано задължението за формирането на Комисията и най-общите й задачи, в българската историческа общност започнаха догадки кой ще бъде поканен в нея. Първата вълна на предположения сочеше имената на известни български историци от най-старото, но активно поколение от академичните и университетски среди. После кръгът се разшири с нови имена, някои от които, подозирам, сами си пускаха слухове за себе си… Лично за мен обаче това последното хич не ми допадна, защото създаваше впечатлението, че тези хора очакват Комисията да бъде едно забавно занимание с непрекъснати пътувания до Македония (служебни командировчици, това онова), по време на които заедно с македонските колеги ще се въртят едни познати дискусии, от които няма да произлезе нищо, като в много случаи досега… Но се оказа, че повече от спряганите имена не са в състава на комисията.
В хода на неформалната шетня и догадки в мой материал изразих опасенията си относно избора на участници в Комисията. Следейки внимателно и слуховете в Скопие кой ще бъде в нея, си давах сметка, че от избора на членовете ще стане ясно дали всяка от държавите гледа сериозно на работата на този орган. И дали вижда в Комисията наистина възможност за решаване на някои открити въпроси от общото ни историческо минало или не. Даже бях споменал някои от популярните имена в македонската историография, ако изобщо може да се говори за такава, чието присъствие вътре ще означава, че комисията няма да свърши нищо. Ами, вкарай вътре академик Блаже Ристовски с неговото професионално досие на историк антибългарист, и това ще обрече усилията на другите в Комисията на пълен неуспех и блокаж. Покани бившия директор на Института за исторически изследвания на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) проф. Тодор Чепреганов и ще ти стане ясно, че спорната тема за българското администриране на Македония през периода 1941-44 г. ще бъде предъвквана безкрай. Или темата за „фашистката окупация” от страна на България, на която Чепреганов е открит и системен „фен”. А, и от тяхна страна имаше опасения, че „любимецът” на македонските историци и медии Божидар Димитров ще влезе в състава на комисията, която в този случай – чувал съм го лично, би била обречена на неуспех заради неговия сарказъм и остра ирония към сериозните исторически теми и към делата на историците от Македония…
Слава Богу, тези предварителни опасения не се оправдаха. „Остри” имена в комисията и от двете страни няма. Напротив, поне от наша страна, преобладават хора с дипломатически опит, без да са професионални дипломати. Те идват от науката и академичните среди, откъдето по стечение на обстоятелствата са поели пътя на дипломацията. И са се представили добре. Това е един положителен знак, че българската страна разчита на диалогичност и такт при воденето на дебата за общите събития и личности от общата ни история и тяхното третиране в учебниците. От друга, става дума за компетентни историци, които се занимават с различни периоди от развитието на България. Всички те или повечето от тях са от по-новото поколение учени и не са така обременени идеологически. Макар че, като анализирам персонално и като цяло, ми се струва, че и „некои съоражения” за някакъв политически баланс също са играли роля при избора на нашите членове. Сходен е подборът и при македонците, където дипломати май няма, но има силна група историци от средното поколение, които с малки изключения, все още не са оцапали професионалното си лице и битие с яростен антибългаризъм. Но ще видим…
Все пак- председател на българската част от 7 човека е историкът проф. д-р Ангел Димитров, първият български посланик в Македония и посланик след това в Белград. Доц. д-р Наум Кайчев, бивш генерален консул в Битоля, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет, е негов заместник. Наум е активен член на Сдружението на българските родове от Македония. Членове са проф. д-р Иван Илчев, бивш ректор на СУ, доц. Момчил Методиев, теолог и историк, доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания на БАН, проф. Кирил Топалов, писател и литературовед, посланик на България във Ватикана и доц. Бони Петрунова, археолог, директор на НИМ в София. Македонската част на смесената комисия е също от 7 души, пет от които – историци. Председател е акад. д-р Драги Георгиев от Института за национална история (ИНИ) в Скопие и преподавател в Скопския университет. Трима професори от ИНИ – Ванчо Георгиев, Петър Тодоров и Дарко Стоянов, както и Александър Литовски от Института и музей – Битоля оформят групата на историците. Членове са още проф. Любица Спасовска, научен сътрудник в Университета в Ексетър, Великобритания, и Любчо Ристески, антрополог, преподавател в Института за етнология и антропология в Скопския университет. Трима от историците, в това число и председателят на македонската част, са от района на Струмица, докато проф. Ванчо Георгиев, когото познавам отблизо, е от последното македонско село преди границата с България при Златарево- Ново Конярево.
И докато търся знаци, че с тези хора ще може да се свърши работа, се сещам за не дотам конструктивното и любезно изказване в македонските медии на министъра на образованието и науката Рената Десковска. Да, в учебниците имало някои фактически грешки, но това било в учебниците по химия, физика, биология, които трябва да бъдат отстранени. В учебниците по история или литература, не, нямало да има такова нещо.
Че за какво тогава „ручахме жабето“ с Комисията?…
