В залеза на август 2014, покрай 125-ата годишнина на Природонаучния музей, взех интервю от малко известния тогава алпинист Боян Петров, който минаваше по-скоро за зоолог на работа в музея. Изключително непринуден човек, който веднага мина на „ти” в отговорите на въпросите ми, докато съвсем спокойно си отпиваше от кутийката бира, която между глътките оставяше да си „почине” направо върху стъклото на витрината с експонатите – професионално отношение, което, меко казано, ме изненада. Усмивката буквално не слизаше от лицето му, а сините му очи излъчваха онази одухотворена светлина и ентусиазъм, които можеш да откриеш в очите на все по-малко хора.
Поводът за интервюто беше световния рекорд на Боян за най-бързо изкачване на три осемхилядника. Той беше покорил върховете К2 (8611 м), Канчендзьонга (8586 м) и Броуд пик (8047 м) в рамките на един сезон – мечта, непостижима за доста алпинисти от световна величина. Успехът на Петров го направи първият българин, стъпил на К2 и Канчендзьонга.
Спомням си и още нещо: докато взимах интервюто, директорът на музея проф. Николай Спасов шеговито го смъмри, че от обикаляне по баирите, не му остава време да си завърши д
октората. Този докторат Боян така и не завърши. Той не беше от кабинетния тип учени, а от другия, изчезващия вид, който сам прави откритията, но не му остава време да ги анализира, защото не понася канцеларската работа.
Препечатваме интервюто от бр. 35 от 29 август 2014 г. на в. „Българска армия” без съкращения, които биха накърнили не само органичната цялост на текста, а и внушението, усещането, което ни донесе Боян от своя вертикален свят, толкова далечен и неразбираем за повечето от нас, хоризонталните хора.
Може би най-точната епитафия за Боян Петров написа неговата спътница в живота Радослава. „Взе го планината, как си представяте Боян в Малашевци…“
– Г-н Петров, само хоби ли е алпинизмът за Вас?
-Алпинизмът не ми е хоби, просто стана част от професията ми. Чрез алпинизма аз стигам до обектите, които изследвам в професията си, стигам до дълбоките пещери и високопланински животни. За да влезеш в пропасти и пещери, трябва да имаш умения. Алпинизмът ми даде техническите умения да достигна до тези места. Физическата подготовка е само ключовият фактор, с който тръгвам към върховете. Не спирам да тренирам, често ме питат как влизам във форма. Вижте, аз не излизам от форма. Абсолютно готов съм на всякакви натоварвания. Тренирам на Копитото и Княжевец, всяка сутрин между 6 и 8 сутринта, после отивам на работа. Всеки един връх е всъщност подплатен с много месеци предварителна работа, подготовка, проучване, нагласа за това, че отивам на точно този връх. К2 може да смаже всяка една психика и много от алпинистите, които бяхме там, се отказаха от върха, защото психически не го схванаха, не го издържаха.
– Кои по-известни върхове сте покорил?
-Аз съм изкачил от осемхилядниците К2, Броудпик, Гашербрум 1, Гашербрум 2 и Катчендзьонга. Досега Канчендзьонга нямаше българско изкачване. Този сезон аз успях да изкача 3 осемхилядника, оказа се, че е световен рекорд за бързо качване между К2 и Броудпик. Предишното най-добро изкачване беше 14 дни, аз го направих за 8 дни. В пъти го съкратих, почти наполовина направих бързината на изкачването. Обаче ако ме питаш как го направих и аз не знам как.
–Да се върнем на К2. Доколкото съм запознат, той е спряган за един от най-трудните за изкачване върхове, въпреки че е по-нисък от Еверест.
-Самият факт, че Еверест е покоряван от над 7 000 човека, а К2 само от 330 говори прекрасно за това, как К2 е наистина един от най-трудните. Може би конкурент му е само Канчендзьонга. И видях, че К2 е през цялото време денивелация, през цялото време си на предните зъби на котките и единственото равно място на този връх е самият връх. Той няма площадки, заравнявания, плата и т.н. К2 наистина е много труден, там не ходят хора с малък опит, предвождани от шерпи. Там ходят готови, подготвени алпинисти, които са си поставили за цел, че К2 трябва да бъде изкачен. От тях около 50 % успяват, останалите – не. Това е върхът, който е на второ място след Анапурна по смъртност сред осемхилядниците, където всеки трети загива. На К2 мисля, че е всеки четвърти.
–А във вашата алпинистка кариера това ли беше най-трудното изкачване?
-Катчендзьонга беше най-трудното ми изкачване, защото К2 го познавах от 2005 г. Тогава с Дойчин Боянов направихме първи опит да го изкачим, но времето беше много лошо, „прозорците” от хубаво време бяха много къси, затова пък сега като отидохме, имаше по-дълги „прозорци” и аз случих абсолютен късмет.
– А Вие самият не планирате ли изкачване на Еверест?
– Еверест не ме привлича. Може би ще отида и там, но не е тръпка, всичко там са опънати въжета и върволица от хора. Досега нито едно мое изкачване не е било с кислород или с помощта на шерпи. Всичко сами си правим. На тази експедиция тръгнах сам, с една 16-килограмова раница. И отдолу нагоре, и обратно. През цялото време сам.
-Освен алпинист, Вие преди всичко сте зоолог…
-Аз съм зоолог и винаги, при всяка една експедиция донасям научен материал, дори и да остана без връх. Защото 50 % от експедициите оставаме без покорени върхове. Но винаги се връщам с научен материал.
– А направихте ли някакво научно откритие този сезон, някакви нови видове?
-Да, имам три нови за науката вида от високата част на Каракорум, над 5000 метра – три вида, които са кръстени на мое име. Една стоножка, един паяк и една дървеница. Оказа се, че височинни зоолози няма. На практика аз изследвам горната граница на живота. Тези видове са много ценни находки за науката, но са останали неизвестни досега, тъй като не могат да прекосят ледниковата граница, а живеят в едни ограничени, ужасно малки „оазиси” в подножието на върховете. Науката ги нарича ендемити.
Два пъти пребори рака, излезе от кома, катереше с инсулин
Боян Петров е роден е на 7 февруари 1973 г. в София. Израства и живее в столичния квартал Княжево. Увлича се от планината и дивата природа от дете.
Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. – зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей в Отдел „Безгръбначни животни”. Активно участва в кампании в подкрепа на опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България.
На два пъти боледува от рак и успява да се излекува. От 2000 г. има инсулинозависим диабет тип 1. През 2008 г. при катерене в Алпите пада и чупи крак. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пропада в ледникова цепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти. През 2013 г. претърпява катастрофа с мотор и получава ново счупване на крак. Въпреки това на следващата година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крайник. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза, губи съзнание и успява да се възстанови с помощта на полски алпинисти. Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му помагат бързо да се върне към нормално състояние.
На 23 август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и бива хоспитализиран във Военномедицинска академия в София в тежко състояние с опасност за живота.
През пролетния сезон на 2018 година Петров се отправя към най-ниския осемхилядник Шиша Пангма (8027 м) като подготовка за изкачване на най-високия Еверест (8848 м) от северната му китайска страна. На 29 април започва самостоятелен опит за изкачване на върха, без да носи със себе си сателитен телефон. За последен път е видян с бинокъл от базовия лагер на 3 май, когато се придвижва към разположения на над 7000 метра лагер 3. На 5 май украински алпинисти и шерпи откриват палатката и спалния му чувал навяти от сняг в лагер 3 на височина около 7350 метра. На 6 май българското посолство в Пекин е уведомено, че Боян Петров е в неизвестност от 3 дни. Алпинистът е обявен за изчезнал. Организират се опити за издирването му, възпрепятствани от лошо време.
